Определение № 434 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1061/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кътов„ ЕООД против решение № 42/19.01.2023 г. по гр.д.№ 202/2022 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 253/26.11.2021 г. по гр.д.№ 574/2019 г. на Самоковски районен съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените в пасивно субективно съединение искове на „Кътов„ЕООД против „Първа инвестиционна банка„ АД и „А и Л Корпорация„ ООД искове, квалифицирани от първоинстанционния съд с основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл.440, ал.1 и ал.2 ГПК вр. с чл. 150, ал.1 ЗЗД, за установяване по отношение на ответниците, че в полза на първия не съществува ипотечно право, възникнало на основание сключен с втория ответник / с предходно наименование и правноорганизационна форма „Търговска къща Й. „ ЕООД / договор за ипотека, материализиран в нот. акт № 197, том ІІІА, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на Нотариус Б. М., върху два недвижими имота, собственост на ищеца - ателиета, находящи се в сграда – апартхотел „Кокиче„, с местонахождение к.к. Боровец. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, предвид сменената от въззивния съд правна квалификация на исковете – чл. 179, ал.1 ЗЗД, като счита, че е разгледан непредявен от него иск. Намира, че приетата от съда норма не урежда самостоятелен иск, а единствено последица – заличаване на ипотеката - от установяване погасено ипотечно право, което е предмета на действително предявените искове. В евентуалност навежда доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения - неоснователно недопуснати във въззивна инстанция писмени и гласни доказателства на „Кътов„ ЕООД, в нарушение на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Обосновава невъзможност да узнае съществуването на писмените доказателства по-рано, тъй като не е страна по правоотношенията, до които се отнасят / договор за кредит от 2007 г., договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г., споразумение от 05.02.2016 г. и споразумение за откриване на специална сметка от 02.08.2016 г. /. Страната се позовава и на необсъдени от съда писмени доказателства по делото - документи, материализиращи отправени от „Търговска къща Й.„ ЕООД / с последващо наименование и правноорганизационна форма „ А и Л Корпорация „ ООД / до банката – ответник, искания за заличаване на ипотеките, както и на непредприето служебно назначаване на експертиза, за установяване извършените от встъпилото в дълга на „А и Л Корпорация„ ООД дружество - „Айсберг Боровец„ ООД, погашения по договора за кредит, сключен с „ПИБ„ АД, съгласно договора за встъпване в дълг от 28.11.2012 г. и споразумението от 05.02.2016 г.. Така се обосновава нарушение на приетото в т.3 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се и нарушение на ТР № 1/ 27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът е отказал да се произнесе по нищожността на клаузи от договора за встъпване в дълг и споразумението. Предвид решаващия мотив на въззивния съд, за неотносимост към спора на изпълнението на договора за встъпване в дълг и споразумението към него, страната се позовава на нарушение на материалния закон – чл. 151 ЗЗД / правото на ипотекарния длъжник, обезпечил чужд дълг, да противопостави на ипотекарния кредитор всички възражения на длъжника му /. Ответната страна - „Първа инвестиционна банка„ АД - оспорва касационната жалба, твърдението за недопустимост на въззивното решение и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, със съображения по съществото на спора и в подкрепа на приетото във въззивното решение. Ответната страна - „ А и Л Корпорация „ ООД /н/., представлявана от синдика Р. М., не е депозирала отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Кътов„ ЕООД твърди, че е придобил от „ Търговска къща Й.„ ЕООД, с настоящо наименование и правноорганизационна форма „ А и Л Корпорация„ ООД, собствеността на две ателиета, в сграда - апартхотел „ Кокиче„,, с местонахождение к.к. Боровец, въз основа на придобито за същите вещно право на строеж и след застрояването им, ведно със застрояването на целия обект, от „Търговска къща Й.„ ЕООД. В сключените предварителни договори за прехвърляне вещното право на строеж за обектите се сочи изрично вписано, че върху поземления имот, в който е застроена сградата и върху правото на строеж на обектите в същата, има сключен договор за ипотека, в обезпечение вземанията на „Първа инвестиционна банка„ АД от строителя – продавач „ Търговска къща Й. „ ЕООД, на основание договор за банков кредит, отпуснат с цел изграждането на този обект, като са обезпечени вземания в общ размер от 3 000 000 евро / главница, лихви и разноски /. Ищецът се позовава на разпоредба от предварителните договори за всеки от обектите, според която, в 5-дневен срок от съставяне на констативния акт за годността на строежа и след настъпване на допълнително уговорени между страните условия, които ще залегнат в нотариалния акт за прехвърляне на собствеността, продавачът е длъжен да заличи ипотеката относно имотите – предмет на сделките с ищеца. В нотариалния акт за учредяване вещно право за двете студиа, от „Търговска къща Й.„ ЕООД в полза на „Кътов„ЕООД, е възпроизведено задължението на прехвърлителя, в 5- дневен срок от съставяне констативния акт за годността на строежа, но и след като приобретателят е платил цялата дължима цена, в размер на 14 374 евро, както и върнал получен от прехвърлителя заем по договор от 17.03.2008 г., да заличи договорната ипотека за имотите, вещно право на строеж за които учредява в полза на ищеца. Същият се позовава и на чл. 5 от договора за ипотека,сключен между „Търговска къща Й. „ЕООД и банката - ответник, според който, при продажба на обекти от апартхотела, дружеството – продавач и кредитополучател се задължава да погасява части от кредита, равни на стойността на прехвърлените обекти, на база 600 евро на кв.м. продадена площ / за апартаменти и студия /, след което банката се задължава да даде необходимото съгласие за заличаване на договорната ипотека за съответния продаден обект. Ищецът твърди, че „Търговска къща Й.„ ЕООД е изпълнила задължението си, съгласно т. 5 от договора за ипотека, но банката неоснователно е погасявала с изплатените суми други задължения на дружеството, поради което и независимо от отправени от същото искания, за заличаване на ипотеката върху придобитите от „Кътов „ЕООД студиа, неоправдано не е дала съгласие. Погасяването ищецът основава на усвоена от банката цена по договор за покупко-продажба, с който „ПИБ„ АД е придобило собствеността върху апартхотела / без прехвърлените вече обекти, вкл. тези на ищеца /, макар същевременно да твърди, че сделката е симулативна, тъй като договорената цена не била платена, доколкото, последващо превеждането й по сметка на продавача, банката я е усвоила в погасяване задълженията му. Насетне в производството / но не и от исковата молба / става ясно, че усвояването се сочи в противоречие с договорености межд у страните по договора за кредит, но и между банката и трети лица, досежно предпочтителното погасяване на задълженията по договора за кредит от 2007 г. / между „А и Л Корпорация „ ЕООД и „ПИБ „ АД има сключени и други договори за кредит. В исковата молба се сочи, че покупко-продажбата е сключена в изпълнение на договор за финансов лизинг на недвижими имоти от 22.02.2016 г., сключен между банката и „Айсберг Боровец„ ООД, в качеството на лизингополучател. Позовавайки се на договора за лизинг, на договор от 28.11.2012 г., за встъпване в дълга по договора за кредит от 30.05.2007 г., сключен между „А и Л Корпорация „ ООД, „Виго бийч „ ЕООД, И. Й. и банката / по който встъпили в дълга на „Търговска къща Й. „ЕООД са „ Виго Бийч „ ЕООД и И. Й. /, както и на споразумение от 05.02.2016 г., сключено между банката ,“ А и Л Корпорация„ ООД, „АйсТур „ ЕООД,“ Лепси Блек Сий Ризорт Пропъртис „ЕООД, Ц. Й., М. С. и „Ахелой Бийч Ризорт „ ООД, ищецът твърди, че въз основа на всички тия „порочни„ сделки банката неоснователно не е приела за погасени задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от 2007 г.. Ищецът не се позовава в исковата молба на погасяване кредита на „ Търговска къща Й. „ ЕООД, с извършени от встъпили в дълга на дружеството и съобразно тези договорености, плащания, които ако банката би ги съобразила в съответствие с уговорките, кредитът щеше да бъде погасен. Конкретно сочи единствено, че в изпълнение на т.5 от договора за ипотека, усвоената обратно продажна цена за хотела банката е следвало да прихване изцяло срещу задълженията на кредитополучателя по договора за кредит ,обезпечен с процесната ипотека. Твърди също, че 60 % от постъпилата от НАП сума от възстановен ДДС в полза на „Айсберг Боровец„ ООД, по откритата съгласно споразумение от 02.08.2016 г. / страна по което е същото дружество / специална сметка за обслужване дълга на „А и Л Корпорация„ ООД / но възникнал не само по процесния договор за кредит / банката също е следвало да отнесе в погашение на задълженията по процесния, но това не е сторено. Въз основа на заповед за незабавно изпълнение ищецът твърди предприето принудително изпълнение срещу имотите си, което обуславя правния му интерес от завеждане на исковете, за установяване погасено – чрез плащане – ипотечно право на банката. Ответникът - „ПИБ„АД – оспорва иска, сочейки че ипотечното право е неделимо и тежи върху всяка част от ипотекирания имот, обезпечавайки изпълнението на всяка част от задължението. Съответно се позовава на непогасени изцяло задължения на кредитополучателя „ Търговска къща Й. „ ЕООД / насетне„ А и Л Корпорация „ ООД / по договора за кредит / към датата на счетоводното извлечение въз основа което е издадена заповедта за незабавно изпълнение - 03.04.2018 г. – 1 242 978,79 евро /, като достатъчно основание да не се счита погасено ипотечното му право, но кумулативно – и поради неизпълнение условието продажбата на обекти от апартхотела да бъде извършена при договорената цена от 600 евро на кв.м. / процесните са продадени при цена от 313 евро на кв.м./, с чието превеждане да се счита възникнало задължение за заличаване ипотеката за съответните обекти.Твърди, че със споразумението от 05.02.2016 г. ,сключено между банката, „А и Л Корпорация“ ООД и трети лица, е уговорен начина по който дружеството ще погаси задълженията си по няколко сключени договора за кредит, като с получената продажна цена от закупуването на апартхотела / без вече продадените обекти на трети лица / са погасени задължения на „ А и Л Корпорация „ ООД не само по процесния договор. Банката твърди, че по същество със споразумението от 05.02.2016 г. / чл. 9.2 вр. с приложение към същото / е изоставена уговорката в т. 5 от договора за ипотека, като е прието, че продадените на трети лица имоти продължават да обезпечават задълженията на кредитополучателя. Банката твърди също, че съгласно уговореното в Приложение № 1 към договор за откриване на специална сметка от 02.08.2016 г., само в случай на неблокирана наличност по тази специална сметка може да бъде извършено отнасяне на 60 % от постъпленията - в погашение на кредита, но поради наложени запори на други кредитори банката е следвало да погаси първо задължения към същите. При това, отнасяне в погасяване на кредита, на постъпили суми от сключени от кредитополучателя договори за продажба на отделни обекти, се сочи предпоставено от липса към този момент на просрочени задължения по договора за кредит. Страната се позовава на анекс № 7 от 01.04.2016 г., към която дата по договора за кредит от 2007 г. задължението на кредитополучателя възлиза на 1 219,431,14 евро. Затова и на основание т.15.1 от Договора за встъпване в дълг от 28.11.2012 г., банката не е имала задължение да извърши частично заличаване на учредената върху двете студиа на ищеца ипотека. Т.15.1 от договора за встъпване в дълг гласи: Банката се задължава да даде съгласието си за заличаване на вписаните обезпечения, след като кредитополучателят и поемателите / „Виго Бийч „ ООД и И. Й. / изпълнят всички свои задължения, по всички сключени договори за кредит, т.е. и по процесния – от 2007 г. /. В относимост към касационните доводи за неправилност са следните доказателства: 1/ Договор за встъпване в дълга по процесния договор за кредит от 28.11.2012 г. - съгласно същия в дълга на „Търговска къща Й. „ЕООД, формирана на основание договора за кредит от 30.05.2007 г. и 5 анекса към същия, встъпват И. Й. и „Виго Бийч„ЕООД, но ищецът не се позовава на погашения от страна на встъпилите в дълга лица, вкл. във връзка с договореното в чл.12.2 от договора; 2/ Споразумение от 05.02.2016 г. - сключено с участието на страните по договора за кредит и трети лица, като урежда начина на погасяване не само задължения на „А и Л Корпорация„ ООД, а и не само задължения на дружеството по договора за кредит от 30.05.2007 г., но и по други 4 договора за банков кредит. След изпълнение на договорените погашения / едно от които - в размер от 6 882 000 лева, съответстващ на посочената от ищеца продажна цена на апартхотел „Кокиче „ в к.к. Боровец / споразумението изрично посочва какъв ще е дължимия остатък, вкл. по договора за кредит от 30.05.2007 г. - 2 384 000 лева, както и че договорите за кредит остават обезпечени с ипотеки върху недвижимите имоти, посочени в приложение към споразумението – в тях фигурират и процесните две студиа; 3/ Договор за откриване на специална сметка от 02.08.2016г., сключен от една страна между множество дружества, между които не е кредитополучателят, но едно от които е „Айсберг Боровец„ ООД, и от друга страна банката. Със същия е договорено банката да поддържа специална безлихвена сметка в лева, при срокове и условия, уговорени в договора, а всяка от насрещните страни, в качеството на наредители, да превежда в специалната сметка суми от възстановен й ДДС.Банката има право да използва сумите за погасяване задължения, по визираните в договора договори за кредит и договора за лизинг, сключен с „Айсберг Боровец„ АД, в реда, съобразно приложение № 1. Според този ред 60 % от постъпленията предпочтително отиват за погасяване задължения по договора за кредит от 30.05.2007 г.. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че заличаването на ипотеката е било предпоставено от изпълнение на „ общо“ и „ частно „ условия, никое от които не е изпълнено от кредитополучателя „ Търговска къща Й. „ЕООД, насетне „А и Л Корпорация „ ООД. „Общото“ условие е пълно погасяване задълженията по сключения с банката ответник договор за кредит от 30.05.2007 г. / каквото приема, че не се установява, съгласно заключения на ССЕ /, а „ частното„ - съобразно уговореното в т.5 от договора за ипотека - прехвърляне на обектите в полза на ищеца, при уговорената цена от 600 евро на кв.м.. и погасяване на кредита за част, равностойна на цената на прехвърлянето, след което извършено от прехвърлителя частично заличаване на ипотеката за конкретните обекти. Отречена е твърдяната от ищеца симулативност на договора за покупко-продажба на апартхотела / без вече преминали в собственост на трети лица обекти, вкл. процесните студиа /. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение,препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите му, но по по същество е споделил само съображението за релевантност на пълното погасяване задълженията по договора за кредит, обезпечен с процесната ипотека, за да отпадне ипотечното право на банката и каквото не се установява по делото. Ирелевантни за спора, според съда, са обстоятелствата доколко коректно, съобразно уговореното в посочените договори и споразумения, са извършвани разплащания, в погасяване задълженията по договора за кредит, от кредитополучателя „ А и Л Корпорация„ ООД и от трети лица, вкл. чрез средствата по откритата специална сметка, респ. доколко в съответствие с тия уговорки, банката правилно е отнесла същите в погашение на процесния договор за кредит. Дори да е налице неизпълнение от такова естество, съдът е счел, че не може да фингира извършените плащания, приети на друго, конкретно основание от банката, като извършени на основание процесния договор за кредит / какъвто е смисъла на неточно формулираното му съждение /. Ако констатираното непогасяване на обезпечения дълг се дължи на виновно неизпълнение на нечии договорни задължения, това поведение ,според съда, може да се санкционира по някой от възможните способи / чл. 79 и сл. ЗЗД /, но не и чрез уважаване на предявените искове, тъй като това би било непредвидена в закона форма на компенсация, за неизпълнение на договор / очевидно се има предвид обезщетяване на ищеца, за вреди от евентуалното му съдебно отстранение от имота, предвид неизпълнение задълженията на „А и Л Корпорация„ ООД за заличаване на ипотеката, единствено с което дружество ищецът се намира в облигационна връзка /. Въззивният съд е приел, че за изхода на спора е от значение единствено обективния факт на погасяването или непогасяването, но не и причините за това. Поради тези съображения, не са изложени подробни мотиви по съдържанието на договорите за встъпване в дълг и за откриване на специална сметка в обслужване задължения и на кредитополучателя „ А и Л Корпорация „ ООД, предвид което настоящият състав счете занужно да ги маркира по-горе. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Следваше ли решаващият въззивен състав да приеме представените с въззивната жалба копия на платежни документи, несъобразени по първоинстанционното дело и да допусне свидетелски показания на г-н И. Й., за установяване на факти и обстоятелства във връзка със сключените между „Търговска къща Й.„ ЕООД и „ПИБ„ АД договори и тяхното изпълнение, предвид релевираните от „Кътов“ЕООД оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба ?; 2/ Следваше ли въззивният съд да приеме представените с молбата от 14.10.2022 г., на диск, договори / съответно посочени / ,сключени между „Търговска къща Й.„ ООД и „ПИБ„ АД и неприемането им нарушава ли чл.266, ал.2, т.1 ГПК ?; 3/ Следваше ли съдът да разгледа съдържащите се в молбата от 14.10.2022г. подробни съображения на въззивника, относно начина на погасяване на дълга, длъжен ли бе служебно да събере доказателства и да изложи в решението си мотиви, предвид твърдяната нищожност на текстове от договорите, на основание чл. 26 ал.1 вр. с чл. 9 и чл.12 ЗЗД, вкл. за симулативна сделка и възстановяване на „ПИБ „ АД от „А и Л Корпорация„ ООД заплатените суми по нотариален акт за покупко-продажба / съответно индивидуализиран, за закупуването на апартхотела от банката / ? Нарушил ли е съдът ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. и ТР № 1/ 27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 4/ Рефлектират ли текстовете на договора за встъпване в дълг от 28.11.2012г. и на споразумението от 05.02.2016 г. и договора за откриване на специална сметка от 02.08.2016 г. във връзка с договора за финансов лизинг ог 22.02.2016 г., върху размера на дълга по договора за банков кредит от 30.05.2007г. и следваше ли съдът да изследва изпълнението по тези договори, както от страна на задължените лица, така и от страна на „ПИБ“АД, в смисъл – дали банката е отнасяла плащанията по предвидения в цитираните договори ред или в нарушение на него ? Съобразена ли е нормата на чл. 20а, ал.1 ЗЗД ?; 5/ В случай, че „ПИБ“АД е нарушила този ред и неправомерно е препятствала погасяването на дълга по договора за банков кредит от 30.05.2007 г., следвало ли е съдът да отчете тези факти и обстоятелства и да приеме, че постъпвайки в патримониума на банката, макар и отнесени по други сметки, сумите са погасили именно дълга по договора за банков кредит от 30.05.2007г. ?; 6/ Неприемайки представените с молбата от 14.10.2022 г., на диск, договори / съответно посочени /, сключени между „Търговска къща Й.„ ЕООД и „ПИБ“АД, и необсъждайки в мотивите към решението възраженията на „Кътов„ ЕООД по начина на погасяване на дълга, нарушил ли е съдът правата на дружеството по чл. 151 ЗЗД ? Допълнителният селективен критерий по всички въпроси, без последния, се обосновава общо, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в т. 3 на ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. и ТР № 1/ 27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. По последния въпрос, в идентична хипотеза, се сочи относимо определение по т.д.№ 609/2019 г. на І т.о. на ВКС. В относимост към възражението за недопустимост на въззивния акт също са формулирани, но ненужно, два въпроса, тъй като за недопустимостта съдът следи служебно и без форулиране на правен въпрос и обосноваването му с допълнителен селективен критерий. Няма вероятност съдебното решение да е недопустимо. Независимо от дадената от въззивния съд правна квалификация, исковете са разгледани в съответствие със заявените им обстоятелствена част и петитум - установяване на погасено ипотечно право на „ПИБ„ АД, предвид погасяване на обезпечените с ипотека задължения на „Търговска къща Й.„ ЕООД / понастоящем „ А и Л Корпорация „ ООД / н./, в частност погасяване на такава относима част от същите, позволяваща частично заличаване на договорната ипотека върху придобитите от „ Кътов „ЕООД два обекта / студия /. Последователна и непротиворечива е формираната от ВКС съдебна практика, че само сгрешената правна квалификация на иначе разгледан, в съответствие с действително предявения, иск, не предпоставя недопустимост на въззивния акт. Формулираните въпроси са фактологични и изискват директен отговор за законосъобразността на процесуалните действия на въззивния съд и правилността на въззивното решение, подлежащи на преценка в друга фаза на касационното производство - по чл.290 ГПК и след преодоляване на фазата по селектиране на касационните жалби – по чл.288 ГПК, на основанията по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Не позволяват формулирането на общоприложим отговор по приложението на правна норма или правен принцип, извън конкретиката на спора, събраните доказателства и процесуалните действия или бездействия на съда и страните. По начало, всички въпроси, освен последния, касаят законосъобразността на действията на съда по неприемането, съответно недопускането на доказателства, вкл. служебно и несъобразяването на вече приети доказателства, относими именно към уговорения механизъм на погасяване задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от 30.05.2007 г., от страна на същия, но и от трети лица, вкл. встъпили в дълга му, в аспект на тезата на ищеца, че ако биха били спазени договореностите, задълженията му по договора биха били погасени изцяло. С оглед приетото от съда, че спазването на тези договорености, вкл. с участието на трети за настоящия спор лица, е ирелевантно, преюдициално значим / спрямо преценката на законосъобразността на процесуалните действия на съда,по събиране и обсъждане на доказателствата / се явява въпроса, дали възражение с такова съдържание, при това основано не само на правоотношението между страните по договора за кредит, обезпечен с ипотека върху чужд имот, но и между обезпечения кредитор и трети спрямо същото правоотношение лица, попада в обхвата на възраженията, противопоставими от ищеца, по смисъла на чл. 151 ЗЗД. Дори да се приеме, че последният въпрос изхожда именно от това съждение на касатора, то той не съобразява, че ищецът няма качеството на „ипотекарен длъжник„, тъй като не е страна по договора за ипотека, а понася последиците от придобиването на имот, обременен с ипотека. Дори да се игнорира тази съществена предпоставка за относимост на въпроса по приложението на чл.151 ЗЗД към процесния спор, то не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий, с посоченото определение по т.д.№ 609/2019 г. на І т.о. на ВКС – постановено в производство по чл. 288 ГПК. Със същото не се разрешава материалноправен спор, респ. няма сила на пресъдено нещо, поради което не е в обхвата на съобразимите, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съдебни актове. Следователно, касационното обжалване не следва да се допусне. Постъпила е молба от „ПИБ“АД, за възмездяване на понесени за касационното производство разноски, в размер на 6 348 лева / 5 290 лева възнаграждение и 1058 лева ДДС върху същото /. Размерът на възнаграждението кореспондира с минимума, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на заплащането му / същата в сила и към датата на образуване на касационното производство /, за което е представена фактура № 8897/27.11.2013г.. Несъстоятелни са възраженията на касатора, че не е доказано конкретно договорено възнаграждение по договора за правна помощ / сключен общо за представителство до приключване на делото във всички инстанции/, за процесуално представителство в касационна инстанция. Постигнато за същото съгласие между страните съставлява самата фактура и доказателството за заплащането й от възложителя / фактурата е посочена в преводно нареждане от 29.12.2023г., респ. сумата по същото е включена в общата сума от 13 398 лева по това преводно нареждане и видно от представен отчет по сметка на Адвокатско дружество „К. и съдружници„, последната е постъпила по тази сметка /. Несъстоятелни са и възраженията, че е недължимо възмездяване на платено възнаграждение за успех – подобно основание е посочено към друга от изброените в преводното нареждане фактури, а във фактура № 8897/27.11.2023г. е посочено основание „процесуално представителство по т.д.№ 1061/2023 г. на ВКС. Частично основателно е, обаче, възражението за прекомерност, на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Доколкото сам по себе си размера на защитавания, оценим парично интерес не предполага съществено различна по съдържание защита, но от друга страна е задължаващ адвоката в по-сериозна степен, вкл. с оглед възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при неудовлетворителен резултат, настоящият състав намира за достатъчно да изходи от определените твърди ставки по чл. 7, ал. 2 в Наредбата, като с оглед спецификата на спора, сложността му и размера на остатъка от претенцията, над долната му граница, към която са фиксирани твърдите ставки, евентуално увеличи същия. Твърдата ставка, на приложимия в случая чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, в редакцията й към момента на образуване на касационното производство / същата и към момента на постановяване определението по чл. 288 ГПК / е 2 650 лева. Изхождайки от този размер, но и с оглед предмета на спора - множеството доводи на ищеца и доказателства, предпоставящи коментар и насрещна защита от ответника, както и че, макар касационната жалба да е изготвена и в защита по съществото на спора / поради което не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.3 от Наредбата, както поддържа касатора /, не се е наложило процесуално представителство в открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че сума от 3 000 лева се явява справедливо възнаграждение за положения от адвоката труд. Върху същото начислимия ДДС възлиза на 600 лева или общо следва да се възмезди сума от 3 600 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение