Определение № 1649 от 05.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 919/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „М.“ ЕООД, представлявано от управителя М. М., чрез пълномощник адв. Д. П. от САК, срещу решение № 1160 от 09.10.2025г. по в.т.д.№ 1181/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр. д. № 2293/2022г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на дружеството срещу Х. Ц. С. за осъждането му да заплати на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД (като заплатена без основание), а в условията на евентуалност като платена при отпаднало основание - чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД (развален поради неизпълнение договор за консултантски услуги) сумата 39 493.89 лв., постъпила по сметката на ответника с два банкови превода от 15.07.2016г. и от 26.10.2016г. с посочено основание „плащане по договор“.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяната му и уважаване на исковите претенции, респ. връщане на делото за повторно разглеждане от САС с указания. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на релевантни доказателства, кредитиране на показания на заинтересовани свидетели, незаконосъобразен отказ на бъде разпитан нередовно призован пред въззивната инстанция свидетел на ищеца, неправилно възприета фактическа обстановка, неправилна преценка на представените по делото фактури, неправилна преценка на плащанията, извършени от трети лица по тях, превратно тълкуване на представените по делото договори и неправилни изводи за тяхното изпълнение, включително и за изпълнение на дейности, които ответникът твърди, че е осъществил. Възразява се срещу извода на съда, че ответникът е получил претендираните с исковата молба суми на годно основание да ги задържи. Възразява се, че такова не може да е налице, тъй като основният, първият договор от 22.01.2014г., с който възложителите „София парксайд“ и „Риторекс“ са възложили на посредника намиране на купувач за техни имоти/дружествени дялове, е със срок на действие една година, с изтичането на който той е прекратен на 22.01.2015г., а с прекратяването му са прекратени и сключените въз основа на него последващи договори и споразумения за превъзлагане на подизпълнители на задачите по основния договор, т.е. те следват съдбата на основния договор. Възразява се, че финализирането на сделката с намирането на купувач за имотите (респ. на дружествените дялове от капитала на дружеството продавач) и сключване на окончателен договор между собственика и купувача, е осъществено през април 2016г., поради което, ако има изпълнение на консултантски действия от ответника, те са извън времевия период на договорната обвързаност.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1. За начина, по който при решаването на делото съдът следва да преценява свидетелските показания на лицата, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните (роднините, пълномощниците и други). Твърдението е за неправилно възприемане и кредитиране на свидетелските показания на свидетелите на ответника С. и И. М. без да е съобразена тяхната възможна заинтересованост от изхода на делото - И. М. е ответник по иск, заведен от „М.“ за неоснователно получени суми по същото правоотношение, а С. е съпруга на ответника. Касаторът се позовава на цитирана практика на ВКС.

1.1. За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди и изложи мотиви относно показанията на кръга от свидетелите по чл.172 ГПК, като такъв от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, и конкретно Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни мотиви по чл. 172 ГПК във всеки случай, когато кредитира показания на роднини, еднолични собственици и други лица с явна имуществена или лична обвързаност, и как следва да бъде мотивирана такава преценка в светлината на равенството на страните и практиката на ВКС?

2. За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаването на правния спор и значението им за изхода на делото. Твърдението е, че САС във вреда на касатора не е изпълнил посочените във въпроса задължения на съд по съществото на спора. Въведена е същата допълнителна предпоставка - чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с позоваване на актове на ВКС.

3. Със съображението, че за да отхвърли иска САС е посочил, че неиздаването на фактура би могло да доведе до данъчни и административни санкции, но няма отношение към дължимостта на договорни престации и изпълнението на облигационни задължения, е поставен въпросът за доказателствената сила на издадената фактура. Твърдението е, че от една страна от ответника е представена фактура № 118/10.05.2016 г на стойност 21 000 евро /41 072.43 лв./ и в същото време вещото лице е установило, че фактура със същия номер и дата е декларирана в дневника за покупко-продажби в НАП, но със стойност 4810 лв. без ДДС, с друго основание. САС не обсъдил дали кредитира или не кредитира заключенията на ССчЕ в тази му част. Въведена е същата допълнителна предпоставка.

4 „По материалноправния въпрос“ с какви доказателствени средства е допустимо установяване на договор за поръчка, когато предмет на договора е поръчка на стойност над 5 000 лв. Твърдението е, че въззивният съд не е имал основание да се позовава на показанията на свидетели предвид забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, но е приел, че чрез свидетелските показания се установява договорено възнаграждение за ответника на стойност над 5 000 лева. Възразява се, че свидетелските показания са кредитирани само по отношение на част от обстоятелствата, които те разкриват; че показанията на свидетелите не са от естество да установят самата достоверна дата на договора, по който страна е ответникът, в който смисъл касаторът се позовава на решението по гр.д.№ 176/2010г. на 2 г.о. на ВКС. Към въпроса е цитирана и друга практика на ВКС, с която се твърди, че изводите на въззивният съд са в противоречие.

4.1 За начина, по който при решаването на делото съдът цени свидетелските показания, с които се установява договор на стойност над 5 000 лева, като от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

4.1.1. Допустимо ли е установяването на договор с предмет над 5 000 лв. със

свидетелски показания при оспорването на съществуването на договора?

4.1.2. Следва ли при иск по чл. 55 ЗЗД съдът да възложи доказателствената тежест на ответника за доказване на основание (напр. сключен договор), когато се претендира, че плащането е без основание или по невалиден правен титул и какви са последиците при липса на надлежни първични счетоводни и правни документи?

5. За начина, по който при решаването на делото съдът следва да приеме фактите, които се установяват с частните свидетелстващи документи, датата и мястото на съставянето им, когато са оспорени с твърдение за произнасяне в противоречие с цитирана практика на ВКС.

6. Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, когато това е необходимо за изясняването на факти и обстоятелства във връзка с прилагането на императивна материалноправна норма, по който се сочи, че няма изрично произнасяне на САС. Според обжалващата страна, независимо, че доказателствено искане не е направено във въззивната жалба, САС е следвало да назначи счетоводна експертиза.

7. За начина, по който при решаването на делото съдът следва да приеме волеизявления за прекратяване или продължаване на действието на предходни уговорки между договарящите страни.

Изложено е, че по въпроса изводите на САС са неправилни, тъй като представеният от ответника договор за възложена консултантска услуга от 20.10.2014г. е ценен, въпреки че действието на договора от 22.01.2014г., на основание на който е сключен представеният от С., е прекратен на 22.01.2015г., защото изрично е уговорено, че ще действа за 1 година. Излага се, че сключените въз основа на прекратения договор споразумения и договори не пораждат правни последици, а процесната сделка за прехвърляне на дружествените дялове, за която се твърди че е в резултат на извършената от Х. С. консултантска услуга, е сключена през м.април 2016г., което прави договорите от 22.01.2014г. и от 20.10.2014г. пряко неотносими към предмета на доказване, но въззивният съд неоснователно е отказал да приложи законните последици в съответствие с разрешенията по тълкуването на закона, дадени в решението по гр.д. № 5205/ 2015 г., на 4 г.о. на ВКС.

8. Без да се поставя въпрос в този пункт от изложението се сочи, че САС не е разпитал като свидетел М. Д. М.. Поддържа, че искането за допускане на свидетеля, е своевременно направено пред първоинстанционния и е поддържано пред въззивния съд, но поради влошаване на здравословното му състояние, същият не е имал възможност да се яви в съдебно заседание, за което са ангажирани доказателства; за последното по делото открито съдебно заседание пред апелативния съд М. М. не е редовно призован, но въпреки нередовната процедура по призоваване на свидетеля, определението за допускането му е отменено и той е заличен. Поддържа се, че при решаването на делото горестоящият съд следва да допусне до разпит неразпитаните пред първата инстанция свидетели, ако са посочени относими факти и ако са необходими с оглед защитната позиция на страната, в който смисъл се позовава на практика на ВКС, несъобразена от въззивния състав.

Като от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са поставени въпросите:

9.1 Представлява ли процесуално нарушение по смисъла на чл. 8, чл. 9 и чл. 12 ГПК, чл. 121 КРБ, както и забрана за дискриминация по чл. 6 КРБ и чл. 4 и чл. 6 ЗЗДискр. и нарушаване на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и Конвенцията за правата на хората с увреждания, отказът на въззивния съд да изслуша допуснатия като свидетел управител и законен представител на „М.“ ЕООД за относими обстоятелства по делото, при доказано трайно 95% увреждане на последния, при положение че същевременно изцяло е кредитирал гласните доказателства на свързани със страната свидетели, които са заинтересовани от изхода на спора, доколкото избирателното кредитиране на доказателства и отказът да бъде разпитан ключов свидетел на въззивника е съществено нарушение на състезателното начало и принципа на равенство?

9.2. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и акт на процесуална дискриминация по признак „увреждане“, отказът на въззивния съд да допусне и проведе разпит на управителя и законен представител на ищеца, който е лице с трайно 95% увреждане, при доказана обективна невъзможност за явяване, без да бъдат използвани алтернативни процесуални механизми (разпит в дома, видеоконференция), когато същевременно съдът изцяло е кредитирал показанията на зависими и заинтересовани свидетели, свързани с ответника?

9.3. Следва ли лице с тежко увреждане да бъде улеснено процесуално за участие в делото, и ако не, представлява ли това дискриминация по смисъла на чл. 6 КРБ, чл. 4 и чл. 6 ЗЗДискр. и чл. 47 Х. на основните права на ЕС?

9.4. Длъжен ли е въззивният съд да осигури ефективен достъп до процеса на законните представители с трайни увреждания чрез алтернативни способи и какъв е стандартът за това според чл. 47 от Х. на основните права на ЕС?

10. За начина, по който при решаването на делото съдът е приел за доказано сключването и изпълнението по договора за поръчка - частен документ без достоверна дата, оспорен от ответната страна по делото. Между страните по представените договори, основание за възлагане на поръчка от „М.“ ЕООД към Х. С. не са издадени фактури.

10.1. Неизпълнението на задължението за издаване на фактура между две данъчно задължени юридически лица може ли да се приеме като доказателство, установяващо липса на сключен между тях договор?

10.2. Трябва ли да бъде издадена фактура между две данъчно задължени юридически лица при сключен между тях договор за поръчка, по който има изпълнение?

10.3. Може ли да се приеме, че е налице сключена реална сделка между две

юридически лица, когато между тях е сключен оспорен частен документ без достоверна дата, подкрепен само от гласни доказателства на заинтересовани от спора свидетели, без писмени доказателства обосноваващи изпълнението по договора и без счетоводно отразяване на договора и издаване на фактура за възникналото задължение?

10.4. Допустимо ли е обвързване (отпадане) на задължения по договор при смяна на собственост на юридическо лице, без изрична цесия/встъпване в дълг или присъединително/заместващо субективно основание?

10.5. Правилно и обосновано ли е решение на съда, въз основа на документ с невярно съдържание - счетоводен документ (фактура), когато по делото е установено от заключението на ССчЕ и другите писмени доказателства, че процесният документ е деклариран в регистрите на ТД на НАП под друг номер и на друга стойност, извършено е плащане по банковата сметка на дружеството на друга сума, и каква е доказателствената стойност на такъв документ при установен конфликт по повод основание, размер и страна?

11. По този пункт въпрос не е поставен, а е въведено твърдение, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на чл.235, ал.2 и ал.4 и чл.236, ал.2 от ГПК, чиито разпоредби са приложими във въззивното производство съгласно препращащата норма на чл.273 от ГПК. В противоречие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК доказателствата, които са обсъдени от съда, не са ценени в своята съвкупност. Част от изводите на съда не са изведени въз основа на формално-валидни умозаключения, в съответствие с логиката и типичните връзки между явленията, поради което са необосновани и САС е постановил решението си в противоречие с цитирана практика на касационната инстанция.

В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Ищецът е основал твърденията си на довода, че при ревизия на счетоводството на дружеството било установено, че че през 2016г. били извършени два превода в полза на ответника с основание „доплащане по договор“, както следва: за сумата 18 962.50 лева, извършен на 15.07.2016 г. и за сумата 20 531.30 лева, извършен на 26.10.2016 г., за които преводи договор не е представен. Ищецът счита, че престациите са направени при изначална липса на основание. В евентуалност поддържа, че в случай, че се установи същите да са във връзка с договор, твърди, че договорът не бил изпълнен. Претендира се връщането им.

Въззивната инстанция е обсъдила представените по делото договори:

1/Договор от 22.01.2014 г., сключен между „София П.“ ЕООД и „Риторекс“ ЕООД, в качеството им на възложител и И. М. в качеството й на посредник/изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а посредникът приема да търси и да положи усилия да намери купувач, който да придобие вещни права върху два недвижими имоти, собственост на „София П.“ ЕООД при уговорено възнаграждение за посредника 3 % без ДДС за договори на стойност над или равна на 3 000 000 евро за двата имота съвкупно, респ. 2% без ДДС за договори под тази стойност, съвкупно. Възнаграждението е дължимо при подписване на договор, с който инвеститорът придобива права върху един или няколко от тези имоти. В случай, че сделката не е покупко-продажба възнаграждението се определя съгласно оценка на независим оценител.

Установено е по делото, че посочените в договора от 22.01.2014 г. имоти са били апортирани в капитала на „София П.“ ЕООД, понастоящем с ново фирмено наименование „Изток П.“ ЕООД

2/ С допълнително споразумение между страните е постигнато съгласие „М.“ ЕООД да встъпи в правата и задълженията на посредника по горния договор. Като причина за споразумението е посочено, че посредникът е извършил услуги по изпълнението, но е необходимо, поради сложността на евентуалната сделка включване на други специалисти, включително, но не само, в областта на ЗУТ, които да бъдат ангажирани, за да може посредникът да предостави услугата и които „М."“ЕООД може да ангажира.

3/ С договор от 20.10.2014 г., сключен между „М." ЕООД, в качеството на възложител, И. М. в качеството на посредник и Х. Ц. С., в качеството на изпълнител, след като са взети предвид описаните по-горе два договора, възложителят е възложил, а посредникът и изпълнителят са се съгласили и задължили да съдействат и консултират възложителя във връзка с посредническата му дейност за евентуална покупка от страна на „Арко имоти“ ЕООД и всички свързани с него дружества от групата на „Арко Бара - Е.“ на посочените в договора от 22.01.2014 г. имоти. Посочено е, че посредникът е свързал евентуалните купувач и продавач, както и, че изпълнителят ще подпомага дейността на посредника и възложителя, ще предоставя консултации в областта на ЗУТ и съпътстващото го законодателство, при уговорено възнаграждение за изпълнителя в размер 21 000 евро от възнаграждението, получено от възложителя за посредническата му дейност, което да бъде заплатено в срок 1 месец от получаването му от възложителя от неговия клиент. С чл.9 е уговорено, че услугите на изпълнителя ще бъдат предоставяни предимно в устна форма.

За периода 2010г. - 14.11.2014г. „М.“ ЕООД се представлява от И. М., която е и едноличен собственик на капитала, а през 2014г. ги е прехвърлила на М. М..

Въззивната инстанция е обсъдила, че във връзка с процедура по ЗУТ, свързана с имота предмет на сделката, са представени доказателства за предприети и изпълнени устройствени процедури за тези имоти - обстоятелства, обсъждани в представена ел.кореспонденция като един от получателите на имейлите е М. Д. М..

4/ По силата на предварително споразумение за покупко-продажба на дялове 08.07.2015 г. и договор за покупко-продажба на дяловете от 06.04.2016 г. „Риторекс“ ЕООД е прехвърлило на „Арко Вара“ АС дяловете на „София П.“ ЕООД.

Обсъдени са и приобщените към делото фактури, които са предмет на изследване от съдебно счетоводна експертиза, както и събраните свидетелски показания на свидетелката И. И. (бивша М.) и св. С. - съпруга на ищеца, които е анализирал при обосноваване на фактическите си изводи.

Въззивната инстанция е приела за установено въз основа на договорите показанията на свидетелите, че между „М.“ ЕООД и ответника Х. С. като изпълнител и И. М. като консултант е сключен валиден договор от 20.10.2014г., породил правно действие, по който е възвикнало задължение на ответника да предоставя консултации в областта на ЗУТ и съпътстващото законодателство; услугите на изпълнителя ще бъдат предоставяни предимно в устна форма, а ищецът дължи уговореното в договора възнаграждение. С позоваване на практиката, обективира в решението по т. д. № 390/2009 г., I т. о. на ВКС е възприето, че договор за консултантски услуги може да се сключи за извършване на физически и правни действия, като в този случай, сделката съдържа елементи на договор за изработка и на договор за поръчка. Съобразен е безспорният факт, че през 2016г., с два превода с основание „плащане по договор“ ищецът е превел на ответника Х. С.: сумата 18 962.50 лева на 15.07.2016 г. сумата 20 531.30 лева на 26.10.2016 г. При счетената за установената правна връзка по консултантски договор и с оглед установените по делото твърдения на ответника, че имотите, по отношение на които той е давал консултации, са прехвърлени през 2016г. като дружеството, което ги е придобило, е закупило дяловете на търговеца, в чийто капитал същите са били апортирани, въззивният съд е приел, че основанието за процесните преводи е договорната връзка по консултаннтския договор между страните и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил този иск.

По поддържания като евентуален иск с правно основание чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл.88,ал.1 ЗЗД с оглед твърдяното отсъствие на каквото и да е изпълнение/престиране от ответника, е изложено, че по този начин ищецът претендира последиците от развалянето на сделката чрез връщане на платените във връзка с нея суми като исковата молба имплицитно съдържа волеизявление за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задълженията. Въззивната инстанция е счела и този иск за неоснователен със съображенията за невъзникнало надлежно потестативно право на възложителя да развали договора.

Изложени са правните аргументи, че в отправеното до ищеца уведомление за разваляне ответникът се е позовал общо на неизпълнение на задълженията на ответника по договора, но такова не е установено в хода на производството. Напротив, от свидетелските показания на свидетелките И. и С. съставът е приел за доказано от ответника възражението му, че във връзка с посредническия договор, по който ищецът е бил посредник, е трябвало да се приеме общия устройствен план в кв. Изток, да се изготвят отделни подробни устройствени планове за имотите, да се отделят три отделни имота, да се приложи улична регулация, да се предвиди преминаване на улица, за да се реализира възможността за лицето, което ще придобие имотите, да осъществи строителство в тях. Прието е за доказано от показанията, че ищецът давал консултации, тъй като бил специалист по ЗУТ и се е занимавал с това години наред, осъществявал контакт с архитекта, който бил нает от Направление архитектура и градоустройство да изготви общия устройствен план; вземал от НАГ чертежите и ги носел на архитекта. В хода на работата ответникът консултирал стъпките/етапите, за да може да бъде проведена уличната регулация. Акцентирано е на успешното финализиране на сделката за прехвърляне на дяловете на възложителя по първия във времето договор, от което е изведено, че след като целеното с него е постигнато в резултат на предоставените от ответника усилия и консултации, последният е изпълнил задълженията си по договора; изложено е, че доказателствената тежест да установи неизпълнение е на възложителя, но ответникът е провел обратно доказване за постигане на желаното по договора с неговото съдействие. Счетено е, че договорът не е надлежно развален, напротив - същият е изпълнен, не е налице основание за връщане на платените по него суми, основанието за плащането им е договорът между страните по спора, а същевременно отсъстват доказателства, които да установят други договорни отношения, а заплатените суми съответстват на уговореното възнаграждение.

Възраженията на ищеца за липса на издадени фактури и несъответствие на плащанията са счетени за неоснователни. Мотивирано е, че неиздаването на фактура би могло да доведе до данъчни и административни санкции, но няма отношение към дължимостта на договорни престации и изпълнението на облигационни задължения.

Искането за осъществяване на факултативния касационен по поставените в изложението на касатора въпроси не може да бъде уважено:

I. По въпросите относно свидетелските показания на ангажираните от ответника свидетели И. (с бивша фамилия М.) и С.:

I.1. Досежно тяхната годност като допустимо доказателствено средство: Невярна е тезата на касатора, обоснована чрез въпроси 4, 4.1, 4.1.1 и 4.1.2, че посредством тези свидетелски показания недопустимо, с оглед процесуалната разпоредба на чл.164,ал.1,т.3 ГПК, се цели установяване на договор на стойност над 5 000лв. От мотивите на съда, основани на показанията на свидетелите по никакъв начин не може да бъде изведено твърдяното от касатора, че те са послужили като правен аргумент за наличието на договора от 20.10.2014г. Така както са кредитирани и ценени показанията следва несъмнено заключение, че съдът е отдал на тях единствено доказателствена стойност за установяване на дейностите, осъществени от ответника за постигане на резултата по първия договор от 22.01.2014г., с който е възложено посредничеството от продавача. Поради това тези въпроси като некореспондиращи на решаващите изводи на САС нямат характеристика на общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.

I.2. По въпросите относно кредитирането на свидетелските показания на свидетелите И. (М.) и С. (въпроси 1, 1.1 и други в същия контекст):

Действително въззивната инстанция не е изложила конкретни съображения защо кредитира показанията им, но отсъствието на такива не може да обуслови допускане на касационното обжалване в конкретния случай и по поставените в тази връзка въпроси, тъй като на първо място разпитаните лица установяват факти, които са им непосредствено известни и възприети от тях, обясненията са логични и последователни, интелигентно и убедително поднесени. Същевременно касаторът не противопоставя факти и обстоятелства, установени от събрани по делото доказателства, които да опровергават изнесеното чрез разпита им. Поради това допускането на касационното обжалване по тази група въпроси е безпредметно, защото по тях не биха могли да се формират правни изводи, които да обосноват различен краен резултат на спора.

I.3. По въпросите, свързани с неизслушването на ангажирания от ответника свидетел М. М. - едноличен собственик на капитала на „М.“ ЕООД (въпрос девети от изложението с подвъпросите 1-4 към него). Те отново не могат да провокират осъществяване на касационния контрол за законосъобразност на обжалвания акт. На първо място в голямата си част тези въпроси са правно абсурдни (за осъществена от съда спрямо свидетеля „процесуална дискриминация по признак увреждане/инвалидност“), а други почиват на изопачена интерпретация на обстоятелства, които не се установяват от материалите по делото. Касаторът не държи сметка и некоректно игнорира колко пъти делото е отлагано пред първата инстанция за изслушването на този свидетел; тенденциозно пропуска, че искането за неговия разпит е уважено и от въззивната инстанция; че при разглеждане на делото в апелативния съд то е отложено в съдебното заседание на 12.06.2025г. поради негово неявяване и депозирана от него молба с доводи за тежко здравословно състояние, което му пречи да се яви. В това съдебно заседание е протоколирано определението на съда, който съобразявайки, че разпитът на този свидетел е довел до многократно отлагане на първоинстанционното дело, е определил срок за събирането на това доказателство по реда на чл. 158 ГПК – „на 25.09.2025 г., след която делото ще бъде разгледано и без събиране на това доказателство“. Делото е обявено за решаване на 25.09.2025г., при отсъствието на свидетеля на заседанието и при констатацията за отново постъпила молба от него, в която обяснява, че поради здравословното си състояние не е възможно да се яви и да даде показания. Касаторът манипулативно не посочва тези факти, който изцяло опровергават тезата му, заявена посредством въпроси от изложението за лишаване на законен представител от възможността за изложи тезата си в процеса и пренебрегва обстоятелството относно молбите на свидетеля за невъзможност поради тежко здравословно състояние да свидетелства. Същевременно некоректността на тези въпроси произтича и от факта, че в нито един момент от развитието на процеса страната не е направила искане за алтернативен способ за събиране на това доказателство (видеоконферентна връзка или друг подобен, какъвто нега сочи), а същевременно съдът не дължи даване на указания по какъв начин страната може успешно да докаже разпределения й в доказателствена тежест факт.

Твърдението по пункт осми не съставлява въпрос с правна характеристика.

II. Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по въпросите, основани на приложените по делото фактури и на заключението на вещото лице, което е имало задача да даде отговори във връзка с тях (без изчерпателност въпроси 3, 10 с подвъпроси 1-5 към него):

Ищецът не оспорва, че дружеството е получило посредническото възнаграждение по втория договор, а това кой е платецът - възложителят на посредничеството или трето лице, което плаща вместо задължения възложител, не е в състояние за даде обосновка за други правни изводи, след като самият ищец не твърди, че платецът е търсил възстановяване на платеното от него за сметка на възложителя възнаграждение. Няма как да инициира касационната проверка съображението на апелативния съд, че неиздаването на фактура би могло да доведе до данъчни и административни санкции, но няма отношение към дължимостта на договорни престации и изпълнението на облигационни задължения: основание за възникване на договорната връзка е изразеното и съвпадащо съгласие на страните, което при неформалните договори, какъвто е този от 20.10.2014г., е достатъчно за облигационната им обвързаност, независимо дали за него е издадена фактура. Действително последната може да материализира договорна връзка, но за възникването й е необходимо предходно съвпадащо волеизявление, което фактурата обективира. Логичен е аргументът, че ищецът не твърди друго лице, а не ответникът, да е осъществил действията, консултациите и съдействието за финализиране на целената продажба, т.е. успешното изпълнение на договореностите чрез сключването на договора за прехвърляне на дружествените дялове да е осъществено със съдействието/консултациите на друго лице и на друго договорно основание.

III. Неоснователно е искането за допускане на обжалването по втория въпрос, който в конкретния случай съставлява оплакване на неправилност поради незадълбочено обсъждане на доказателства, както и по въпроса за необходимостта въззивният съд служебно да назначи експертиза (шести от изложението). Съставът на САС не е извел правни изводи от приетата по делото счетоводна такава, поради което и при отсъствие на предпоставките по ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКСК (сезиране с оплакване от ищеца-въззивник за допуснато процесуално нарушение, довело до непопълване на делото с фактически материал и др.), въззивният съд очевидно не е имал необходимост от допълнителни специални знания, за да разреши правния спор.

IV. По отношение на въпроси по пункт 5, 10 и подвъпросите 1-5 към десети от изложението, които засягат тезата за „оспорен частен документ без достоверна дата“:

Съгласно решението по т.д. № 1409/2022г. на 1 т.о. на ВКС достоверната дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК не е датата на съставяне на документа, а последваща по време, на която е настъпил факт, установяващ предхождащото съставяне на документа. От друга страна ищецът не е трето лице по разума на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК, разяснен в константната практика на касационната инстанция - той не черпи права от лицето, подписало документа; не е лице, чиито права ще възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа; не е неучаствало в съставянето на документа лице, което черпи права от някой от издателите и би могло да бъде увредено от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи - решението гр.д. № 176/2010 на 2 г.о. възпроизведено в последващи актове по чл.290 ГПК.

V. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по седмия въпрос пряко произтича от обстоятелството, че питането в него е по защитна позиция, която за пръв път се навежда в процеса в касационната жалба и в изложението - че действието на договора от 22.01.2014г., на основание на който е сключен представеният от С., е прекратен на 22.01.2015г., защото изрично е уговорено, че ще действа за 1 година; че сключените въз основа на прекратения договор споразумения и договори не пораждат правни последици, а процесната сделка за прехвърляне на дружествените дялове, за която се твърди че е в резултат на извършената от ищеца консултантска услуга, е от м.април 2016г., което прави договорите от 22.01.2014г. и от 20.10.2014г. пряко неотносими към предмета на доказване. Това възражение не е заявено в преклузивните сровете, а е заимствано от мотивите по друго дело, инициирано от ищеца - в.т.д.№ 1238/2014г. на САС, от което впрочем касаторът черпи и своите защитни позиции по отношение на „достоверната“ дата на частния документ от 20.10.2014г.

Въпрос 10.4 е извън предмета на произнасяне от въззивната инстанция и почива единствено на неясна правна теза на касатора и е негодно общо основание по чл.280,ал.1 ГПК. Посоченото под № 11 от изложението твърдение/оплакване също не съставлява надлежно общо основание.

Поради невъзможност въпросите да изиграят роля на обща предпоставка за допускане на касационния контрол, настоящият състав не обсъжда въведените към тях допълнителни предпоставки.

Ответникът в касационно производство претендира разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба. Към отговора са описани като приложени „договор за правна помощ и пълномощно“, но такива не се намират в материалите по делото (включително и в тези от долните инстанции), нито са налични в ЕИСС, поради което искането следва да се остави без уважение.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.