Определение № 50500 от 06.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2376/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. С. против решение № 66/08.07.2021 г. по т.д.№ 357/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 247/10.05.2019 г. по т.д.№ 684/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният от касатора против Застрахователно дружество „ЕИГ Ре“ ЕАД иск, с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ / отм./, за заплащане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на брат на касатора – Й. Г. С., настъпила в резултат на ПТП от 11.07.2013 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда, че отношенията приживе със загиналия му брат са били със съдържанието на традиционни такива между роднини от съответната степен и че не са доказани сериозни / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания на ищеца от смъртта на брат му. Касаторът намира, че въззивният съд – при новото разглеждане на делото, след връщането му от касационна инстанция – не е аргументирал убедително извода си, че между ищеца и починалия не е съществувала изключителна по съдържание, трайна и дълбока емоционална връзка. Ответната страна – ЗК „ЕИГ Ре„ ЕАД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, относно легитимираните да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица, извън кръга по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба, в обосноваване на легитимация за претендиране на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, ищецът е посочил, че с починалия били неразделни, като до смъртта му са живели в едно домакинство, вкл. с родителите си, въпреки пълнолетието си, дори са споделяли обща стая. Твърди, че помежду им е имало изградена изключително силна връзка. В средите на привържениците на ФК „Ботев„ Пловдив били особено популярни и възприемани като нерушим тандем. Като по-малък ищецът бил през цялото време под закрилата на брат си Й., навлизал в юношеството и младежките години винаги разчитайки на него. Отношенията между двамата били истински, неподправени, безкористни и сърдечни. Сочи се, че загубата на по-големия си брат К. е изживял изключително тежко - затворил се в себе си, прекъснал множество социални контакти, спрял да посещава дори футболните мачове на любимия си отбор, от веселяк и шегаджия се превърнал в тъжен и затворен човек.Твърди се, че и до момента не е превъзмогнал загубата. Позовавайки се на това съдържание на исковата молба, ответникът, наред с други възражения срещу основателността на иска, е оспорил легитимацията на ищеца, в съответствие с приетото в ТР № 1 / 2018 г. по тълк.дело № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С допълнителната искова молба не са заявени допълнителни обстоятелства, обосноваващи легитимацията на ищеца, като формално се цитира приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС. За установяване съдържанието на връзката между ищеца и починалия му брат е разпитан единствено бащата на двамата - Г. С.. Същият заявява, че и до смъртта на Й. двамата братя – вече на 35 г. / Й. / и 31 г. /К. / са живеели в общо домакинство с родителите си и дори са споделяли обща стая. Израствали са заедно, като Й. винаги е оказвал благоприятно влияние на К., помагал му е, напътствал го е. Споделя, че и двамата имали пристрастие към футбола, като Й. бил от знаковите привърженици на ФК „ Ботев „ Пловдив. Намира, че след смъртта на Й. К. не е същият – преди това здрав, весел, прекрасен, затворил се е в себе си и само факта, че е станал баща го е спасил донякъде от тежкото преживяване на загубата, като дори е кръстил едно от децата си на починалия. За да отхвърли иска, въззивният съд е възпроизвел свидетелските показания и приел, че от събраните доказателства се установява съдържание на връзката между братята, кореспондиращо на обичайна такава между родственици от съответната степен – връзка на обич, привързаност и топлота. Приел е, че обитаването на обща стая и домакинство, както и споделянето на обща футболна страст, само по себе си не свидетелства за изграждането на емоционална и духовна връзка от изключителен характер между двамата братя. Съдът е приел, че споделеното преживяване на загубата от ищеца също е нормална и естествена за загуба на толкова близък роднина реакция, но не надхвърля присъщото, обичайно страдание между родственици от такава степен. Свидетелските показания, както за периода приживе на починалия, така и за този след смъртта му, не сочат конкретни ситуации ,от които да се изведе съдържание на съществувалата между братята връзка и от същото да се мотивира трайност и дълбочина и съответно съществена промяна в емоционален план за ищеца, след загубата, така че негативните му душевни преживявания да се оценят като надхвърлящи нормално присъщите болки и страдания от смъртта на брат. Отречената материална легитимация на ищеца е мотивирана със задължителните указания в ТР № 1/ 2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, частично възпроизведени. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ При постановяване на решение по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/ 1969 г., съдът длъжен ли е да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната връзка от семеен, роднински или приятелски характер ?; 2/ Длъжен ли е съдът, в този случай, също така да изследва дали смъртта на близкия родственик на ищеца е станала причина последният да претърпи значителни болки и страдания, които следва да бъдат справедливо овъзмездени ?; 3/ От какъв характер следва да са онези житейски обстоятелства и ситуации, които да станат причина в патримониума на лице, извън най-близките, очертани в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., да се породи право на вземане за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на близък ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК – с приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради значение на търсените отговори за точното приложение на закона и за развитието на правото. Въпросите, като пряко относими към решаващия извод за неустановена материалноправна легитимация на ищеца, да претендира неимуществени вреди от смъртта на брат си, удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния селективен критерий. Отговор на тези въпроси е даден в ТР № 1 / 2018 г. по тълк.дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на ВКС и формираната по приложението му съдебна практика. Наличието на задължителна, а и казуална съдебна практика по формулирания въпрос, въвеждаща и критериите за преценка на легитимация по изключение, по начало изключва възможността за обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, освен в хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – при обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика, в отговор на формулираните въпроси, доколкото същата се явява неправилна поради междувременно променили се обществени условия или изменение на законодателството. Такова обосноваване изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК,обаче, не съдържа. Самото ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се явява такава практика, преодоляваща неоправдано, предходно наложили се ограничения в легитимацията на лицата, с право на обезщетение за неимуществени вреди. По начало възможните проявления на връзка между родственици от настоящата степен, предпоставящи визираната в ТР материалноправна легитимация, нито е възможно, нито е нужно да бъдат изчерпани, доколкото релевантни са само въведените във фактическата обстановка конкретни проявления на тази връзка, които въззивният съд е бил длъжен да възприеме и оцени. С решаващите си мотиви същият изцяло се е съобразил със задължителните указания в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Така в ТР е прието, че: „От гледна точка на чл.52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия п о с т о я н н а, т р а й н а и д ъ л б о к а емоционална връзка, заради с ъ д ъ р ж а н и е т о на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като и з к л ю ч е н и е – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи о с о б е н а б л и з о с т, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт с е р и о з н и / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Самата искова молба не излага конкретни житейски обстоятелства, предпоставили особено дълбока емоционална и духовна връзка между братята, допускаща п о и з к л ю ч е н и е обезщетяването и на лица, извън кръга очертан в ППВС № 4/1961 г., ППВС №5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.. Квалификацията на отношенията, като такива на взаимна обич, разбирателство, привързаност и подкрепа, без упоменаването и доказването на конкретни факти, от които да бъде изведена,при това със съдържание надхвърлящо обичайните такива проявления при роднинство от съответната степен, не удовлетворяват посочените в ТР критерии. Обитаването на обща стая и споделянето на обща футболна страст сами по себе си не разкриват съдържанието на действителните отношения между двамата, а други конкретни житейски обстоятелства, които да са ги сплотили и сближили чрезвичайно, не се твърдят и доказват. В практиката вече са изведени възможни, но не изчерпателни критерии за преждекоментираната „изключителност„ на връзката приживе. В решение № 17/16.03.2021 г. по т.д.№ 291/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, с препращане към решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС, след като изрично е подчертано, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, като примерни ситуации за възникване на такава връзка са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. В решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о., препращащо към решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ІІ т.о., е даден пример за възможна житейска ситуация за изключителност на връзката между братя и сестри – израстването им сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. В решение по т.д.№ 904/20 г. на настоящия състав, примерите за изключителност на връзката между братя и сестри са допълнени и с хипотеза на смърт на двамата родители, въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от настойника/попечителя, на още по-голямо основание при неполагана ефективна такава грижа. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение