Решение № 4987 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 353/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (МВР) гр. Варна, чрез процесуания му представител срещу решение № 11433 от 22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2545 от 2024 год., по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 365з-8408/17.10.2024 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Варна, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от ЗМВР на младши инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто Районно управление (РУ) при ОД на МВР – Варна е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесулания закон и събраните доказателства. Излагат се доводи за това, че АС - Варна е стигнал до неправилни изводи за допуснато в хода на дисциплинарното производство процесуално нарушение. Твърди, че обжалваната заповед е издадена при спазване на всички законови процедури и при наличието на посоченото в заповедта материално правно основание за наложеното дисциплинарно наказание. Моли за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друго, с което да се потвърди заповед № 365з-8408/17.10.2024 г. на директора на ОД на МВР – Варна като валидна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя писмено становище, в което доразвива изложените доводи в касационната жалба за неправилност на съдебното решение. Ответникът – Д. В. А., чрез своя пълномощник в писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно, валидно и допустимо и мотивирано, постановено при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон. Претендира разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил представените по делото писмени доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: Със заповед рег. № 365з-1734/07.03.2024 г. на директора на ОД на МВР – Варна, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 214, ал. 4 ЗМВР, вр. чл. 40, ал. 3 и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, срещу младши инспектор Д. В. А. е образувано дисциплинарно производство, като е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) с поименно посочен персонален състав. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство служителят временно е отстранен от заеманата длъжност, като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личният знак и служебното оръжие. Като повод за образуване на дисциплинарното производство е посочено постъпило в ОД на МВР - Варна писмо рег. № 7855р-1968/27.02.2024 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, в което се съдържат данни, че на 26.02.2024 г., на автомагистрала „Черно море“, на отбивката за местност „Крушките“, кв. „Аспарухово“, в посока гр. Бургас са задържани служителите от група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна: младши инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен, и младши инспектор З. К. Н. – младши автоконтрольор I степен, поради установени данни, че като длъжностни лица и възползвайки се от служебното си положение, приемат неследваща се облага от граждански лица, водачи на МПС. Срещу служителите е образувано ДП № 26/2024 г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП) – Варна, пр. № 1240/2024 г. по описа на ОП – Варна като Д. В. А. е привлечен в качеството си на обвиняем за това, че на 26.02.2024 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител със З. К. Н., и двамата като полицейски органи от Четвърто РУ – Варна, в качеството им на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение – младши автоконтрольор I степен, при условията на продължавано престъпление, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение поискали и приели от двама водачи на МПС – от К. К. В. от гр. Бургас и от А. Р. П. от гр. София, дар, който не им се следва – поискали и приели пари, съответно от К. В. сумата от 100 лева – две банкноти по 50 лева, и от А. П. сумата от 50 лева в такава банкнота, за да не извършат действия по служба – престъпление по чл. 302, т. 1, предложение последно, и т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Д. В. А. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него на 12.03.2024 г. На 20.08.2024 г. А. се е запознал с изготвената от ДРО обобщена справка рег. № 433р-24702/19.08.2024 г. и всички материалите по дисциплинарното производство. В изпълнение на разпоредбата на чл. 207, ал. 10 ЗМВР му е даден срок до 24 часа да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до директора на ОД на МВР – Варна. На 21.08.2024 г., в 10:00 ч., след проверка от ДРО в АИС „Документооборот“ в МВР, в Първо РУ – Варна, е установено, че служителят не е депозирал обяснения или възражения, за което е съставен Протокол рег. № 433р-25007/21.08.2024 година. На основание чл. 57, ал. 5 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР със заповед № 365з-7249/09.09.2024 г. е разпоредено ДРО да събере допълнително доказателства, свързани с разследването. На 20.09.2024 г. А. се е запознал с изготвената от ДРО нова обобщена справка с рег. № 433р-27897/18.09.2024 г. по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР и материалите в производството, видно от саморъчно положения от него подпис. В определения срок от 24 часа младши инспектор А. е депозирал обяснение с рег. № 433р-28248/24.09.2024 г., адресирано до ДНО, в което е посочил, че не желае да дава писмени обяснения по дисциплинарното производство. След провелите се проверки в хода на дисциплинарното производство и събраните доказателства както и въз основа на обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган, директорът на ОД на МВР – Варна е издал оспорената пред АС - Варна заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4; чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 1, т. 8 и т. 13; чл. 204, т. 3; чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4; чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 ЗМВР, на младши инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. При издаване на оспорената заповед и след запознаване с мотивите на ДРО, както и извършена оценка на всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно наказващият орган е приел за безспорно установено и доказано, че на 26.02.2024 г., в град Варна, младши инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна е използвал служебното си положение на полицейски служител, като е получил сума в размер от 100 лева от К. К. В. и сума в размер на 50 лева от А. Р. П., за да не извърши действие по служба. По този начин е злоупотребил с доверието, тъй като съзнателно, преднамерено и неправомерно се е възползвал от служебното си положение и е извлякъл материална облага за себе си, която не му се следва и е поставил себе си в по-благоприятно положение чрез използване на оказаното доверие. Посочено е, че деянието на младши инспектор Д. В. А. е станало достояние на широк кръг лица от съд, прокуратура, МВР и на неограничен брой граждани. Според ДНО с поведението си А. е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и да предотвратяват и разкриват правонарушения, сами участват в извършването на противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона. Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, участвал е в корупционна проява и не проявил нетърпимост към корупционно поведение. Счетено е, че деянията на служителя са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретно е посочено, че с гореописаните деяния служителят не е спазил етичните норми за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр. 67 от 12 август 2014 г.), регламентирани в: т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“; т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“; т. 42 „Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел“; т. 49 „Държавният служител не участва в корупционни прояви“; т. 50 „Държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение“. Прието е, че в конкретния случай, в условията на кумулативност са налични двете материалноправни предпоставки – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР и уронване престижа на службата. Заключено е, че гореописаните деяния съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР: „неизпълнение на служебните задължения“, за които, на основание чл. 203, ал. 1 ЗМВР: т. 7, пр. 2, алт. 1 – „... използване на служебното положение за лична облага...“ и т. 8 предложение второ – „злоупотреба с ... доверие“, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР: „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 203, ал. 1 ,т. 13 ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети и приложени: Протокол за обиск на лицето Д. В. А. от 26.02.2024 г., при който са намерени, описани и иззети: 1. мобилен телефон Samsung Galaxy Z Fold 2; 2. сума пари от следните банкноти: 1 брой банкнота с номинал 50 лева със сериен номер ГР22038828, 1 брой банкнота с номинал 100 лева със сериен номер АД0411221; 3. синджир от жълт метал с висулка с формата на кръст от жълт метал; Разпореждане № 330/27.02.2024 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по наказателно дело № 20243100200287 по описа за 2024 г., с което е одобрен протокол за извършени на 26.02.2024 г. от 19:15 ч. до 20:05 ч. действия по разследването – обиск на лице – Д. В. А., Заявление рег. № 433-26901/09.09.2024 г. от И. З. Ж. – ВПД Началник група ППД към Първо РУ – Варна за ползване на платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни за 2023 г., считано от 27.09.2024 г. до 08.10.2024 г.; справка за пътуване на лицето И. З. Ж. – български гражданин, за периода от 01.01.2024 г. до 04.12.2024 г., съгласно която по отношение на лицето е регистрирано излизане от Република България (РБ) през ГКПП Аерогара Варна на 22.04.2024 г. в 14:12 ч. и влизане в РБ през ГКПП Аерогара Варна на 29.04.2024 г. в 14:25 ч., както и излизане от РБ през ГКПП Малко Търново на 27.09.2024 г. в 18:37 ч. и влизане в РБ през ГКПП Малко Търново на 06.10.2024 г. в 02:48 часа. При тези фактически данни, описвайки подробна фактическа обстановка, както и всички събрани по делото доказателства Административен съд - Варна, е постановил обжалваното решение, като е счел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че подписалият становище рег. № 433р-30242/07.10.2024 г. член на ДРО – старши инспектор И. З. Ж. не е бил на работа в деня на изготвянето му. Що се отнася до материалната законосъобразност, АС - Варна е посочил, че не може да се изведе извод за безспорна установеност на извършените нарушения, респективно е посочил, че недоказаността на деянията също е основание за достигнатия от него извод – отмяна на оспорената в първоинстанционното производство заповед. Така постановеното решение е неправилно. Изводът на АС - Варна за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед не кореспондира на доказателствата по делото и на закона. Посоченото от съда процесуално нарушение се изразява в това, че подписалият становище рег. № 433р-30242/07.10.2024 г. член на ДРО – ст. инспектор И. З. Ж. не е бил на работа в деня на изготвянето му. Видно от събраните доказателства по делото е, че Ж. е ползвал платен годишен отпуск за периода 27.09.- 08.10.2024 г., но същият е бил на територията на страната на датата на изготвяне на становището, а именно 07.10.2024 г. В тази връзка настоящата инстанция намира за основателни доводите на касационния жалбоподател, че не е налице процесуално нарушение и законова пречка член на ДРО да изпълнява възложените му задачи, дори и да му е бил разрешен платен годишен отпуск с оглед срочното приключване на възложената му задача като член на ДРО. Служителите на МВР изпълняват задълженията си на ненормирано работно време и при възникнала служебна необходимост същите се явяват в съответната структура. Не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да се е отразило на законосъобразността на крайния акт и на правото на защита на служителя. В тази връзка настоящата инстанция счита, че от приложените към административната преписка и подробно описани от АС – Варна доказателства по делото безспорно се установява, че правата на Д. В. А. не са нарушени. Привлеченият към дисциплинарна отговорност служител е уведомен за всички етапи от дисциплинарната проверка, запознат е с всички материали от дисциплинарното производство и му е осигурена възможност да даде обяснения по случая и да направи искания в съответствие с чл. 207, ал. 8 ЗМВР. В изпълнение на изискванията на чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материали са предоставени на А. и същият се е запознал с тях на 20.09.2024 г., като това е удостоверено с подписа на лицето и това обстоятелство не се оспорва по делото, а от страна на държавния служител е депозирано обяснение рег. № 433р-28248/24.09.2024 г., адресирано до ДНО, в което е посочил, че не желае да дава писмени обяснения по дисциплинарното производство. Изложеното опровергава извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила. По отношение на съществото на спора, настоящият съдебен състав не споделя изводите, направени от АС – Варна за недоказаност на извършените нарушения. Настоящата инстанция счита, че дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, както и че в справката и становището обстоятелствено са изложени конкретните факти във връзка с нарушенията, в условията на комулативност, за което по закон следва най-тежкото дисциплинарно наказание, което налага извод за законосъобразност на оспорената заповед, обратно на приетото в обжалваното решение, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на поддържаната теза за недоказаност на нарушенията. От предоставените материали по ДП № 26/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна е видно, че са приложени протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки. При извършено на 20.03.2024 г. разпознаване на лица по фотоснимки от К. К. В. в присъствие на поемни лица, на свидетеля е представен фотоалбум № 005, съдържащ 6 (шест) броя портретни снимки, обозначени с номера: 1,2,3,4,5,6. Под № 2 В. разпознава, полицая, който го е спрял за проверка. Категорично разпознава полицейския служител по лицето, бялата брада и мустаци. В описа към фотоалбум № 005, приложен към протокол за разпознаване на лица по фотоснимки, под № 2 е записан З. К. Н.. В мотивите си съдът ясно е посочил, че при извършено в хода на образуваното досъдебно производство разпознаване на лица по фотоснимки К. К. В. разпознава З. К. Н. като полицая, който го е спрял за проверка. Видно от свидетелските показания, дадени в хода на съдебното производство и двамата свидетели К. К. В. и А. Р. П. категорично потвърждават, че са предали описаните от тях банкноти на по-младия гладко обръснат полицейски служител. Свидетелят П. подробно обяснява в разпита си на свидетел пред следовател от дата 26.02.2024г. по ДП №26/2024г. по описа на ОСлО при ОП – Варна и в сведение рег. №439р-21417/01.08.2024г. по какъв начин двамата служители, които са го спрели са го убедили, че е превишил необходимата скорост поради което следва да бъде глобен, а в случай, че почерпи могат да изтрият записа без негативни последици за него. Според свидетеля след като е сложил банкнота от 50 лв. в документите си като ги е подал на колегата на З. К. Н., който му ги е върнал без банкнотата. Настоящата инстанция намира за безспорно установено, че на 26.02.2024 г., за периода от 08:00 ч. до 20:00 ч., младши инспектор Д. А. е назначен в наряд като автопатрул, с позивна 414 съвместно с младши инспектор З. Н. (старши на наряда). Служителите са изпълнявали дейност по контрол на пътното движение, определени са точките за контрол и времето за престой, със служебен автомобил „Шкода“ с рег. № [рег. номер], който е оборудван със система за GPS позициониране. В разпореждане с рег. № 442р-5792/23.02.2024 г. на Четвърто РУ – Варна, автопатрул 414, дневна смяна, е определен да обслужва - Участък за обслужване № 1 с посочени места (16 броя) за осъществяване на ППД на територията на Четвърто РУ – Варна, с продължителност на установъчните пунктове – до 60 минути. Съгласно часови график рег. № 442р-8802/23.02.2024 г. на 26.02.2024 г., за времето от 17:15 ч. до 18:15 ч., АП 414 трябвало да бъде на точка за контрол – М.К. Път 1-9 км 120+500 м след АМ „Черно море“, посока гр. Бургас. От Пътен лист 1 № 0000000000 е видно, че на 26.02.2024 г., за времето от 09:38:35 ч. до 11:07:06 ч. и за времето от 15:03:12 ч. до 20:00:00 ч. АП 414 е бил с местоположение 2,6 км от Звездица (Път 1-9 км 120+500 м след АМ „Черно море“, посока гр. Бургас), което потвърждава присъствието на младши инспектор А. на посоченото време и място от водача на МПС К. К. В. и посоченото време и място от водача на МПС А. Р. П.. В случая на посочената дата няма друг служител на МВР със З. К. Н. освен младши инспектор Д. А.. Настоящата инстанция не споделя изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Видно от събраните доказателства е доказано по категоричен и безпротиворечив начин извършването на посочените в нея дисциплинарни нарушения от страна на младши инспектор Д. В. А.. В хода на дисциплинарното производство е извършена самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт на релевантните факти и обстоятелства, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е направил собствена преценка на всички събрани доказателства. Фактическото основание за издаване на заповедта се основава на проведеното разследване от дисциплинарно разследващия орган и събраните от него доказателства. В заповедта подробно е описана фактическата обстановка с оглед формата на деянието и участието и на други лица в установеното правонарушение. Мотиви се съдържат в справката и становището, в които още по-обстоятелствено са изложени конкретните факти във връзка с нарушението, за което по закон следва най-тежкото дисциплинарно наказание, като дисциплинарно наказващият орган е използвал и събрани доказателства в хода на образуваното досъдебно производство в ОСлО при Окръжна прокуратура - Варна. По аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана, независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление. Наличието на образувано против служителя наказателно производство не представлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, а единствено би могло да е в подкрепа на изводите за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина. Същевременно няма пречка в рамките на дисциплинарното производство да бъдат ползвани материали, събрани в досъдебното производство, при условие, че същите са редовно събрани по предвидения в закона ред, както е в настоящия случай. В конкретният случай съвкупната преценка на доказателствата, приобщени към дисциплинарното производство и събрани в съдебно административното производство безспорно установяват извършване на вменените в заповедта дисциплинарни нарушения от служителя. Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, предвид, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съставите на разпоредбите на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 1 – „…използване на служебното положение за лична облага…“, т. 8 предложение второ – „злоупотреба с … доверие“ и т. 13 – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ ЗМВР, за нарушения на които е наложено дисциплинарното наказание на младши инспектор Д. В. А., изискват от една страна поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, а от друга страна за да е осъществен фактическият състав на „злоупотреба с доверие", следва служителят, на който е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва умишлено и неправомерно от служебното си положение и това да е насочено към извличане на определена облага – материална или нематериална за него или трето лице, към поставяне себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение или оказаното доверие. В случая предпоставките на цитираните норми са изпълнени. Действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР, обосноваващи налагането на - най тежкото дисциплинарно наказание. Поведението на лицето е станало известно както на други служители, така и на лица извън системата на МВР и обосновава действия, уронващи престижа на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от младши инспектор А. и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на ней - тежкото дисциплинарно наказание. В заключение настоящият състав на ВАС, второ отделение, намира че оспорената пред АС - Варна заповед на директора на ОД на МВР – Варна е валиден и законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазена административна процедура, в съответствие със закона и с неговата цел. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отменена заповед № 365з-8408/17.10.2024 г. като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на Д. В. А. срещу административния акт. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 4 АПК ответната страна следва да заплати на касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 51.13 евро за всяка съдебна инстанция или общо 102.26 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,