Определение № 3388 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2261/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. Т. срещу определение № 9498 от 16.05.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 5403 от 2025 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-VI-Б състав, с което е оставена без уважение подадената от Т. частна жалба срещу определение № 20138854 от 09.04.2025 г. по гр.д.№ 38455 от 2012 г. на Софийския районен съд, 63 състав в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на Т. за освобождаването й от заплащане на държавна такса от 200 лв. и разноски по подадената от нея молба за отмяна на решения по допускане и извършване на съдебна делба. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на определението. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за отказ за освобождаване от държавна такса и разноски, дължими по делото. Съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, този съдебен акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това. Касационното обжалване на определението на Софийския градски съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като очевидно неправилно, поради следното: За да е налице очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на съдебния акт, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение е явно необосновано. В него, в противоречие с правилата на формалната логика, въззивният съд е приел, че С. Т. би могла да си набави необходимите парични средства за заплащане на държавна такса от 200 лв. и разноските по образуваното от нея дело по чл.303 и сл.ГПК от сума, която тя може да получи едва след приключване на делото по чл.303 и сл.ГПК, по което се дължат тези държавни такси и разноски: след публичната продан на притежаваните от нея в съсобственост недвижими имоти и лек автомобил, която ще бъде извършена след приключване на делото за съдебната делба на тези вещи, което дело обаче е спряно до приключване на производството по чл.303 и сл.ГПК /с определение от 19.02.2025 г. по в.гр.д.№ 12184 от 2018 г. Софийският градски съд е спрял производството по подадената пред него въззивна жалба срещу първоинстационното решение за извършване на делбата до приключване на производството по подадена от С. Т. молба за отмяна/. Поради това касационното обжалване на определението на Софийския градски съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на подадената от С. Т. молба за освобождаване от държавна такса и разноски. За да се произнесе по молбата на С. Т. за освобождаване от разноски и държавна такса, ВКС взе предвид посоченото в декларацията на Т. от 02.04.2025 г. материално и здравословно състояние, семейно положение, възраст и трудова заетост на молителката: 59 години, разведена, с месечна заплата от 1 600 лв., месечни разходи за лекарства от 300 лв., липса на други доходи и непритежаване на недвижими имоти и МПС, с изключение на тези, които са предмет на висящото дело за делба. Като прецени всички горепосочени обстоятелства, настоящият състав на ВКС счита, че С. Т. не следва да бъде освободена от заплащане на разноските по образуваното по молбата й по чл.303 и сл.ГПК дело /които с оглед характера на производството не се очаква да бъдат големи по размер/ и от държавна такса по това дело в размер на 50 лв. За държавната такса над тази сума обаче са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за уважаване на молбата й за освобождаване от държавна такса. Предвид на гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде изменено така, че като краен резултат жалбоподателката да не бъде освободена от заплащането на разноските по делото, образувано по подадената от нея молба за отмяна, както и от дължимата държавна такса по това дело в размер на 50 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение