Определение № 578 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2319/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от М. К. И., Н. К. А. и К. Я. М. чрез техния пълномощник адв. Н. Д. срещу въззивно определение № V-260776 от 05.05.2021 г. по ч.гр.д. № 2381/2020 г. на Окръжен съд-Бургас. С него е оставена без уважение подадената от М. И., Н. А. и К. М. частна жалба срещу постановление № 1156 от 15.07.2020 г. по нот.д. № 20/2020 г. на нотариус с рег. № 492 на НК, с което е отказано да се извърши нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 587, ал.1 ГПК-издаване на констативен нотариален акт, с който молителите да бъдат признати за собственици на поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с площ на имота 2 869 кв.м. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на чл. 298, ал.1 ГПК окръжният съд е разширил субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по в.гр.д. № 263/2011 г. на Апелативен съд-Бургас, спрямо лица, които не са били участници в съдебното производство. Сочат, че решеният на ОС ”Земеделие” за възстановяване в реални граници на правото на собственост върху отделни части от бивш имот, не са отменени и при представени доказателства за идентичност на възстановените части с поземления имот, предмет на нотариалното производство, и за изпълнение на другите изисквания на закона, нотариусът не е имал основание да откаже издаването на констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал.1 ГПК. Иска се определението на Окръжен съд-Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 536, ал.3 ГПК в случай, в който по време на провеждане на охранително производство по издаване на констативен нотариален акт по чл. 587, ал.1 ГПК по молбата за издаване на акта не е възникнал гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което да се е противопоставило на молбата, а охранителното производство е предшествано от съдебно, в което с влязло в сила решение е отречена собствеността на молителите спрямо трето лице-несобственик за част от имота, предмет на охранителното производство. 2. Длъжен ли е нотариусът, до когото е депозирана молба за съставяне на констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал.1 ГПК да откаже издаването му, съобразявайки се с влязлото в сила преди започване на охранителното производство съдебно решение по дело между молителя и трето лице, с което е отречена собствеността на молителите спрямо това трето лиценесобственик, за частта от имота, предмет на охранителното производство с мотив, че имотът е държавна собственост, при положение, че държавата в лицето на ОС ”Земеделие” е възстановила имота на молителя по реда на ЗСПЗЗ, а в лицето на областния управител не е оспорила собствеността на молителите и го е отписала от актовите си книги, или съобразявайки се със субективните предели на съдебното решение, нотариусът може да откаже да признае молителите за собственици на този имот. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение съставът на Окръжен съд Бургас е приел за установено, че с решение № 390 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 465/2009 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с решение № 113 от 2 16.12.2011 г. по гр.д. № 263/2011 г. на Апелативен съд Бургас, са били отхвърлени предявените от жалбоподателите против „Единство” АД-гр. Габрово искове за осъждане на дружеството да освободи и им предаде владението върху 1800 кв.м от имот с идентификатор ...., целият с площ 2 869 кв.м, да премахне изградената масивна ограда и паркинг и да им заплати обезщетение за лишаването им от ползване на този имот. Решението е влязло в сила на 14.02.2012 г. Приел е, че макар в охранителното производство да не се решават правни спорове, в чл. 536, ал.1 ГПК законодателят е предвидил, че ако в хода му се установи, че е налице спор за преюдициално правоотношение или възникне спор с трето лице, което се противопоставя на издаването на акт, охранителното производство не може да продължи, а следва бъде спряно до разрешаване на тези спорове със сила на пресъдено нещо, която да бъде зачетена при условията и в границите на чл. 298 ГПК. Оттук е направил извод, че влязлото в сила решение, с което е отречено правото на собственост на молителите върху реална част от процесния поземлен имот, основано на същите писмени доказателстварешения на ОС ”Земеделие” за възстановяване на собствеността в реални граници, които те са представили и пред нотариуса, правилно е било съобразено от него, тъй като с оглед на това влязло в сила решение не може да се направи обоснован извод, че молителите са собственици на целия имот. Изложените от въззивния съд съображения очертават като релевантни за изхода на спора поставените от жалбоподателите правни въпроси, които обобщени, се свеждат до това може ли нотариусът да откаже издаване на констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал.1 ГПК, ако с влязло в сила решение е било отречено по отношение на трето-неучастващо в охранителното производство лице правото на собственост на молителите, основано на същите писмени доказателства, на които се позовават в нотариалното производство. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, поради което обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да отговори на поставения въпрос, настоящият състав съобрази следното: Съгласно чл. 587, ал.1 ГПК, когато собственикът на имот няма 3 документ за правото си, той може да се снабди с такъв след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Касае се до охранително производство, в рамките на което нотариусът събира доказателства, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или отказва да признае молителя за собственик. Ако с това постановление правото на собственост на молителя се признава, нотариусът издава на нотариален акт за собственост. Като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила по отношение на всички правни субекти, които в своите материални отношения с молителя следва да изхождат от признатото право на собственост. В този смисъл са разясненията, дадени в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК. След като легитимиращото действие на нотариалния акт се разпростира по отношение на всички, това означава, че то важи и за лицето, спрямо което е установено със сила на пресъдено нещо, че молителят не е собственик. От разпоредбата на чл. 297 ГПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, за всички съдилища, учреждения и общини в България следва, че то е задължително и за нотариуса и следва да бъде зачетено и от него, тъй като нотариусът е лице, на което държавата е възложила извършването на предвидените в законите нотариални действия. В противен случай би се стигнало до това издаденият в охранителното производство нотариален акт да легитимира като собственик по отношение на всички трети лица някой, чието право на собственост вече е било съдебно отречено със сила на пресъдено нещо. Подобен резултат е несъвместим и би обезмислил обвързващото действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост. По тези съображения определението на Окръжен съд Бургас като правилно по резултат следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът