Определение № 84 от 03.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 487/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. Т. от [населено място] срещу решение № 2061 от 30.12.2011 г. по гр. д. № 2826/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, ГК, І отделение решение № 2183 от 08.04.2007 г. по гр. д. № 4594/2007 г. в обжалваната му осъдителна част, са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗК [фирма], [населено място] /чийто правоприемник е [фирма]/ и срещу Гаранционен фонд, като евентуален ответник, обективно съединени искове – иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за сумата 5 050 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пътно-транспортно произшествие от 25.11.2002г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху първата сума, считано от датата на произшествието. К. моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че решението по чл. 78а НК, с което обвиняемият е признат за невиновен, има за гражданския съд същата обвързваща доказателствена сила, каквато има и присъдата. Именно с въпроса: „Задължителни ли са оправдателните решения, постановени от наказателния съд в производството по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца” е обосновано и допускането на касационния контрол. По отношение на този въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика /решение № 175 от 22.10.2009 г. по т. д. № 312/2009 г. на ВКС, ІІ т. о./, а при условията на евентуалност и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът – ЗК [фирма], [населено място] /чийто правоприемник е [фирма]/ – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 11.05.2012 г. Ответникът – Гаранционен фонд – не заявява становище. Настоящият състав, като взе предвид, че въпросът, с който касаторът е обосновал допускане на касационния контрол и който е релевантен за изхода на спора е предмет на висящото тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на Върховен касационен съд, намира, че са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на посоченото тълкувателно дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение