Определение № 3427 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Л. против решение № 19/16.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 10/2022 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, като неоснователен. Съдът е приел, че основният спорен въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е дали е възможно престацията на приобретателя да се е трансформирала от престация в натура в имуществена престация, или т.нар „заместваща престация“. Прието е, че при отказ на прехвърлителя да приеме престация в натура, приобретателят се счита за изправна страна по договора, когато е предоставил парично изпълнение в пълен размер, както и че при неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът би бил изправна страна, само ако е предоставил изпълнение на задълженията си в паричната им равностойност, като длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация на задължението си. Съдът е посочил, че спецификата на задължението за гледане следва от постигнатото между страните съгласие, с оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. В конкретния случай съдът е приел, че на този етап престираните от ответницата – приобретател грижи и издръжка са съответни на нуждите на прехвърлителя, на неговите жизнени и битови стандарти, съпоставяйки и финансовата помощ, която ищцата получава от нейния съпруг. В изложението на касационните основания се твърди, че решението е очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК. В изложението се посочва кога един съдебен акт е очевидно неправилен, като в тази насока съдебната практика на ВКС е трайна и непротиворечива, но за да е очевидно неправилно съдебното решение и това да е касационно основание по допустимостта на касационното обжалване, касаторът следва да посочи в конкретния случай в какво се изразява тази очевидно неправилност, което в настоящия случай не е сторено в изложението на касационните основания, като на това основание следва да се приеме, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК. Тъй като не се сочат други основания за допустимост на обжалването, същото не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС