Определение № 201 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 163/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. И. М. Илиева, Е. М. Й., Т. С. Й., Г. П. М., О. П. М., А. В. Я., М. М. Р., И. Л. М., Л. В. Й. и Л. М. Л. са подали частна жалба срещу определение № 25 от 16.01.2012 г. по ч. гр.д. № 1241 по описа на ВКС, Първо отделение за 2011 г. с което е върната касационната им жалба като недопустима поради това, че въззивното решение има за предмет материално право с цена на иска, която е под размера, определен в чл.280, ал.2 ГПК. В жалбата се поставят спорните въпроси по определяне на цената и кои процесуални норми са относими и приложими при определянето й по отношение на дела, които са завършили по отменения ГПК, а подлежат на обжалване пред ВКС по новия процесуален ред. Считат, че възприетото тълкуване на процесуалните норми при определянето на цената на иска е в противоречие с чл.6 от КЗПЧОС и въвежда неравнопоставеност на правата на гражданите с оглед сложността и продължителността на делото им. Ответницата В. Е. А. не е представила отговор по касационната жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното определение е върната касационната жалба на И. М. Илиева, Е. М. Й., Т. С. Й., Г. П. М., О. П. М., А. В. Я., М. М. Р., И. Л. М., Л. В. Й. и Л. М. Л. срещу постановено въззивно решение защото е намерено, че цената на иска е под 5 000 лв. и е в действие забранителната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. Настоящия състав споделя аргументите, изложени в обжалвания съдебен акт. Касае се за процесуална норма, която се прилага от момента на нейното обнародване съобразно правилата посочени в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК и делата, чийто спорен предмет е с цена под 5 000 лв. не подлежат на касационен контрол. Цената на иска се определя от разпоредбите, които действат към момента на подаването на исковата молба и в този случай това е чл.55, ал.1, б. “б” ГПК /отм./. Цитираната в жалбата текст на чл.121, ал.3 от Конституцията е неотносим към настоящия случай и предвижда публичност на разглеждането на делата, като основният закон дава право и на друга уредба, която да е съобразена с характера на делата и наложителността на се охрани личното пространство на гражданите. Ограничаването на обжалването пред касационната инстанция с оглед цената на иска не противоречи и на разпоредбата на чл. 6 от КЗПЧОС, тъй като касационният съд има за цел уеднаквяване на практиката на съдилищата. Следователно определението е правилно и жалбата е неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,