Определение № 60405 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4238/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на Т. Д. Л. срещу определение № 60302/05.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2951/2021 г. на ВКС, IV Г.О., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна касационна жалба вх. № 262652/21.06.2021 г. срещу определение № 260201/21.05.2021 г. по в. ч. т. д. № 129/2021 г. на Варненския апелативен съд. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С определение № 260201/21.05.2021 г. по в. ч. т. д. № 129/2021 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено разпореждане № 260288/18.01.2021 г. по в. т. д. № 807/2020 г. на Варненския окръжен съд за връщане на касационна жалба срещу въззивно решение № 260179/11.08.2020 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено решение № 1209/06.03.2020 г. по гр. д. № 13261/2018 г. на Варненски районен съд, с което, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, е прието за установено в отношенията между страните, че Т. Д. Л. дължи на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД сумата от 2682,16 лв., от която 1454,75 лв. - главница за периода от м. 10.2015 г. до м. 05.2016 г., вкл., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия, и лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г. в размер на 288,28 лв.; 426,96 лв. - главница за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г., вкл., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия, лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер от 50,75 лв.; 19,44 лв. - главница за м. 08.2017 г., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия, лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер от 1,14 лв.; 434,72 лв. - главница за периода от м. 10.2017 г. до м. 03.2018 г., вкл., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия, лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер от 6,12 лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4434/07.06.2018 г., постановена по ч. гр. д. № 8911/2018 г. на Варненски районен съд, както и са отхвърлени предявените от Т. Л. срещу дружеството насрещни искове за сумата от 2332,14 лева - заплатена без основание от Л. за два отоплителни сезона (2013/2014 г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор, а в условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и евентуално предявения иск за връщане на същата сума на отпаднало основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване – евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 2 ЗЗП, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК такива са въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая предмет на производството са обективно съединени искове за парични вземания, цената на всеки от които, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на последваща инстанционна проверка. Предвид изложеното, определението на Варненския апелативен съд не подлежи на касационен контрол на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, както е приел и съставът на ВКС, IV Г.О., с обжалвания в настоящото производство акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,