Определение № 449 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1874/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „КТБ” АД /н./ А. Н. Д. и К. Х. М. срещу решение № 12259 от 05.11.2020г. по в.т.д. № 2199/2019г. на САС, 9 състав, поправено с решение № 10291 от 02.04.2021г., с което, след частична отмяна на решение №2442 от 10.12.2018 год., постановено по т.д.№ 3662/2016 год. на СГС, е постановено допълване на основание чл.68,ал.3 от З. на списъка с приети вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка"АД- в несъстоятелност, обявен в ТР на 21.08.2015 г., по възражение с правно основание чл.66, ал.6 от З. на „Комерцбанк АГ“, вписана в районен съд Франкфурт на Майн, с ВКЛЮЧВАНЕ като обезпечени, освен по Договор за залог от 2013 г. и Договор за залог от 2005 г., и по силата на чл.14,ал.1 и 2 от Общите Условия на Комерцбанк АГ, като става въпрос за финансови обезпечения по силата на чл.1, ал.17 от немския Закон за кредитното дело на следните приети вземания на „Комерцбанк АГ“:

• вземане №2 от списъка в размер на 1 068 316,87 лв.;

• вземане № 3 от списъка в размер на 2 347 лв.;

-вземане № 4 от списъка в размер на 178 337,16 лв., което до размера от 105 706,28 лв. да се счита за прието без условие;

-вземане № 5 от списъка в размер на 302 292,26 лв., което до размера от 178 753,90 лв. да се счита за прието без условие;

-вземане № 6 от списъка в размер на 42 127,27 лв.;

-вземане № 7 от списъка в размер на 46 616,11 лв.;

-вземане № 8 от списъка в размер на 32 359,56 лв.;

-вземането № 7271 от списъка в размер на 2 689 325,39 лв. да се включи с поредност по чл.94 ал.1, т.1 З., обезпечено по Договор за залог от 10.05.2005 г. на парични средства по сметки на „Корпоративна търговска банка“АД в „Комерцбанк АГ“, както и по силата на чл.14,ал.1 и 2 от Общите Условия на банката кредитор, като става въпрос за финансови обезпечения по силата на чл.1, ал.17 от немския Закон за кредитното дело;

-вземането №7529 от списъка за законна лихва по чл.288 ал.2 от Германския граждански законник от 23.04.2015 г. до изплащане на главницата да се включи като дължимо както върху вземане №2 от списъка за главница в размер на 1 068 316,87 лв., така и върху вземане вземане №7271 в размер на 2 689 326,39 лева, както и с поредност по чл.94 ал.1, т.1 З. като обезпечено със залог на парични средства съгласно Договор за залог от 21.11.2013 г. и по договор за залог от 10.05.2005 г., както и по силата на чл.14, ал.1 и 2 от Общите Условия на банката кредитор, като става въпрос за финансови обезпечения по силата на чл.1, ал.17 от немския Закон за кредитното дело. Подадена е и насрещна касационна жалба от „Комерцбанк АГ“, представлявана от адв. С. И. – М., срещу постановеното въззивно решение.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за безспорно по делото, че в случая обезпечението, учредено по силата на договор за залог от 21.11.2013г., е реализирано извънсъдебно от възразилия кредитор и последният се е удовлетворил от получената при реализацията сума и следователно този договор е изпълнил своя предмет и цел. Поддържа, че по аргумент от чл.150, ал.1 ЗЗД прекратяването на главното вземане поради изпълнение прекратява и заложното право, поради което и разпростирането на действието на договора върху вземания, различни от вземания по банкови гаранции, е неправилно и в противоречие със закона. Поддържа, че дори и договорът за залог от 10.05.2005г. да се приеме за годно обезпечение по силата на чл.14, ал.1 и ал.2 от Общите условия на Комерцбанк АГ, като става въпрос за финансови обезпечения по силата на чл.1, ал.17 от немския Закон за кредитното дело, няма обективно как да обезпечава всички изброени вземания поради недостатъчност на заложеното имущество. В тази връзка сочи, че привилегията по чл.94, ал.1, т.1 З. се обуславя само до размера на реализиране на обезпечението и с включването от синдика като обезпечени на вземанията от № 2 до № 8 е съобразена евентуалната извънсъдебна реализация на обезпечението и задържането от страна на кредитора на средства в размер на 855 000 евро. Поддържа, че включването на вземането № 7271 и вемането № 7529 с поредност по чл.94, ал.1 ,т.1 З. като обезпечени по договор за залог от 10.05.2005г. е в противоречие със събраните доказателства и с императивната норма на чл.94, ал.1, т.1 З., тъй като едно вземане е обезпечено фактически и правно до размера на реализацията на обезпечението, а за горницата, в случай че заложеното имущество не е достатъчно, вземането е хирографарно. Твърди, че реализацията на двата договора за залог обхващат вземанията на чуждестранната банка, включени от вземане под № 1 до вземане под № 8, и това е съобразено в списъка. Поддържа, че законна лихва върху вземанията на кредитора е дължима след откриване на производството по несъстоятелност до окончателното погасяване на задължението и е с поредност по чл.94, ал.1, т.9 по аргумент от чл.4, ал.2 З..

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК - поради очевидната му неправилност. Поддържат, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:

1. В случай че обезпеченият кредитор се е удовлетворил извънсъдебно за определено вземане изцяло от предоставеното обезпечение, може ли реализираното обезпечение да обезпечи и други вземания? Прекратяването на главното вземане поради изпълнение прекратява ли и заложното акцесорно право?

2. Поражда ли извънсъдебното удовлетворяване по чуждестранно право ефект в производство по несъстоятелност на кредитна институция, водено пред български съд?

3. До какъв размер по смисъла на чл.94, ал.1, т.1 З. едно вземане е обезпечено – за целия размер на вземането или до размера на реализация на обезпечението?

4. С каква поредност по чл.94 З. се удовлетворяват вземанията на банките за вземанията си, надвишаващи размера на реализация на обезпечението?

Ответникът „Комерцбанк АГ“ оспорва касационната жалба. Поддържа, че същата е вътрешно противоречива, тъй като искането на касатора е за запазване на първоначално изготвените списъци без изменения, т.е. със запазване на признато обезпечение по договор за залог от 2013г., докато аргументите в касационната жалба са в посока елиминиране на този договор за залог като обезпечение. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че: първият въпрос е неотносим към спора, тъй като по признатите от въззивния съд обезпечителни механизми ответникът продължава да държи обезпечителни суми в размер на 855 222,25 евро, а те продължават да обезпечават поредица от все още неудовлетворени вземания и в този смисъл не е налице фактически състав, при който удовлетворяването на вземане № 1 да е изчерпало обезпечителната маса; вторият въпрос също е неотносим, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл категорично, че удовлетворяването на вземане № 1 е действително по смисъла на българското право, а въззиввният съд е стигнал до извод за неговата действителност съобразно немското право, а от друга страна, въпросът противоречи на твърдението на касатора, че вземане № 1 е удовлетворено; третият въпрос е неотносим, тъй като с изключение на вземане № 1, останалите вземания се явяват изцяло неудовлетворени и са обезпечени чрез сумите в размер на 855 222,25 евро; четвъртият въпрос е относим, но не е от значение за развитие на правото, нито за уеднаквяване на съдебната практика, тъй като чл.94 З. му дава категоричен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е посочил, че предмет на производството пред първата инстанция е възражение по чл.66, ал.6 от З. от 04.09.2015 г., с което „Комерцбанк АГ” е оспорила решение № З. 66-420/498/515 от 20.01.2016 г. на синдиците на „КТБ”- АД /н./, с което е оставено без разглеждане възражението срещу обявения в ТР на 21.08.2015 г. списък с приети вземания, в който са приети като необезпечени с всички претендирани от кредитора обезпечения предявените от него вземания. Посочил е, че с обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил възражението против решението на синдиците за частично основателно, приемайки, че вземанията на „Комерцбанк АГ” от №2 до №8, както и вземания №7271 и №7529, са обезпечени освен по Договор за залог от 2013 г. и по Договор за залог от 2005 г. на парични средства по сметки на КТБ в Комерцбанк, но не са обезпечени и чрез други поддържани от възразилия кредитор обезпечения, а именно: по чл.14,ал.1 и 2 от Общите условия на Комерцбанк от 15.05.2002 г., както и с инструменти по ЗДФО – суифт съобщение от длъжника МТ 799 от 19.11.2013 г. и суифт съобщение МТ 760 36/01/398 от 27.11.2013 г. Затова е отхвърлил възражението за признаване на вземанията като обезпечени и чрез посочените обезпечения, както и по отношение на вземане №1 в размер на 10 786 521,76 лева с произход покрита банкова контрагаранция 36/01/398, издадена от КТБ-АД /н./, което първоинстанционният съд е приел за погасено, тъй като кредиторът се е удовлетворил извънсъдебно.

Въззивният съд е приел, че вземане №1 в размер на 10 786 521,76 лева с произход покрита банкова контрагаранция 36/01/398, издадена от КТБ-АД /н/, е било обезпечено по силата на Договора за залог от 21.11.2013 г. Приел е, че с оглед отхвърлянето на възражението на кредитора по отношение на вземане № 1 в размер на 10 786 521,76 лева за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване обезпечеността на това вземане и чрез други обезпечения, извън Договора за залог от 2013 г., респ. действителността на извършеното извънсъдебно удовлетворяване чрез усвояване на два транша по банкова гаранция 36/01/398, издадена от КТБ-АД /н/, като всички развити доводи в тази насока са неотносими към спора, при положение че възражението на кредитора Комерцбанк АГ е отхвърлено. Приел е за несъстоятелни и останалите доводи във въззивната жалба на синдиците, че с оглед удовлетворяването на кредитора и прекратяване на заложното право е в противоречие със закона разпростирането на действието на посочения договор за залог върху вземания, различни от вземания по банкови гаранции, като е посочил, че в списъка на приетите вземания, публикуван в ТР на 21.08.2015 г., включените вземания на Комерцбанк АГ от №2 до №8, както и вземания №7271 и №7529, са приети от самите синдици на КТБ като обезпечени по Договор за залог от 2013 г.. Заключил е, че тъй като обезпечението по Договора за залог от 2013 г. е признато като валидно обезпечение на вземанията и посочено в списъка с приети вземания, е недопустимо в настоящото производство да се излагат твърдения за прекратяване действието на договора за залог от 2013 г. Доводите за нищожност по отношение кредиторите на несъстоятелността на извънсъдебното удовлетворяване на възразилия кредитор на основание чл.22, ал.1 от З. като направени след датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката и не по установения в производството ред, въззивният съд е намерил за преклудирани, тъй като такива доводи се навеждат едва във въззивната инстанция. Поради това е оставил тези доводи без обсъждане.

Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба на синдиците, че срокът на Договор за залог от 10.05.2005 г., сключен по реда на немското право, е изтекъл, тъй като през 2013 г. е подписан нов договор за залог между страните. Посочил е, че в договорите, вкл. в Общите условия и другите обезпечителни механизми, страните са направили избор за приложимост на немското материално право. Съобразил е относимите разпоредби на същото и е приел, че с Договор за залог от 10.05.2005 г. страните са постигнали съгласие наличните парични средства по банкови сметки на банката длъжник, открити в банката кредитор, да служат за обезпечение на всички вземания на банката кредитор и действието на този обезпечителен договор не е прекратено, защото няма данни, а и не се твърди да е сключено последващо споразумение с погасителен ефект. Намерил е, че сключването на последващия обезпечителен договор от 21.11.2013 г. не води до прекратяване действието на предходния от 10.05.2005 г., доколкото в последващия договор по никакъв начин страните не са изразили воля за прекратяване правните последици на първия обезпечителен договор. Добавил е, че учредяването в полза на един кредитор на ново обезпечение не представлява факт, който да води до погасяване на предходно учреденото обезпечение, а различните обезпечителни механизми имат различен обхват и съдържание. Посочил е още, че в договора от 10.05.2005 г. не е предвиден срок, за който да съществува учреденото в полза на банката кредитор обезпечително право. Взел е предвид и това, че договорът за залог от 21.11.2013 г. има за цел да се обезпечат вземания, произтичащи от акредитиви и гаранции, което означава, че има по-тесен характер от обезпечителния ефект на договора от 10.05.2005 г., който цели да обезпечи всякакви вземания на банката кредитор срещу банката длъжник. Заключил е, че вземанията, произтичащи от акредитиви и гаранции, са обезпечени с предимство по договора от 21.11.2013 г., а след това следва да се считат за обезпечени и с договора от 10.05.2005 г.

Въззивният съд е приел за неоснователно искането на ищеца, подал насрещна въззивна жалба, да се приеме с диспозитива на решението, че вземане №1 съществува, макар и удовлетворено, ведно с всички претендирани обезпечения. Посочил е, че вземане №1 в размер на 10 786 521,76 лв., произтичащо от издадена от банката длъжник банкова гаранция 36/01/398, е включено в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 21.08.2015 г. с поредност по чл.94 ал.1, т.1 З. - обезпечено по силата на договор за залог от 21.11.2013г., но тъй като в хода на процеса пред първата инстанция кредиторът се е удовлетворил, което е безспорно между страните, то вземането му е погасено. Посочил е, че погасяването на приетото вземане води до погасяване и на учредените обезпечения, защото те имат акцесорен характер и не може да продължат да съществуват при липса на главен дълг.

Приел е за основателно искането на ищеца да бъдат приети като обезпечени вземанията, предмет на възражението, освен с двата договора за залог от 2013 и 2005 г., също и по силата на чл.14,ал.1 и 2 от Общите условия на Комерцбанк АГ, а също чрез суифт съобщения от КТБ-АД към Комерцбанк АГ МТ 799 от 19.11.2013 г. и МТ 760 от 27.11.2013 г., като при всички обезпечения става въпрос за финансови обезпечения. Взел е предвид, че в клаузата на чл.14, ал.2 от Общите условия на Комерцбанк АГ е предвидено, че в полза на банката кредитор възниква право на залог върху вземания на клиента срещу банката, който залог служи за обезпечение на всички вземания на банката, произтичащи от банково правоотношение. Изложил е съображения, че уговорената от страните система от обезпечения обхваща повече от един инструмент с различен обхват и съдържание, като обезпечителният механизъм, установен от Общите условия /чл.14,ал.1 и 2/ от 2004 г., е предназначен да намери субсидиарно приложение във всеки един случай, в който други обезпечителни механизми не са в състояние да сработят. Приел е, че всяко следващо договорено обезпечение може да се явява специално спрямо обезпечителния механизъм, установен в чл.14, ал.1 и 2 от Общите условия от 2004 г., без обаче да го отменя, запазвайки субсидиарния му характер. Посочил е, че в чл.17 от Общите условия и суифт-съобщение от КТБ до Комерцбанк МТ799 от 19.11.2013 г. е уредено правото на Комерцбанк да се удовлетвори от наличности по банкови сметки на КТБ при себе си, като ги усвои /общи условия/ или дебитира /разпореди се/ от банковата сметка на КТБ при себе си. Намерил е още, че всички обезпечения в полза на Комерцбанк се явяват финансови обезпечения, който извод следва от разпоредбата на чл.1, ал.17 от немския Закон за кредитното дело, в който е транспонирана Директива 2002/47/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от юни 2002 г. относно финансовите обезпечения. Посочил е, че съгласно чл.1, ал.17 от немския Закон за кредитното дело, залогът върху парични вземания на длъжника /наличности и вземания на КТБ/ при или към кредитора /Комерцбанк/ се явява договор за финансово обезпечение. Изложил е съображения, че според представените извлечения от относимото към казуса немско право, уговорено за приложимо между страните, откриването на производство по несъстоятелност спрямо длъжника не може по никакъв начин да се отрази на един договор за финансово обезпечение – чл.21,ал.2 от немския Закон за несъстоятелността, във вр. с чл.1,ал.17 от немския Закон за кредитното дело. Позовал се е на чл.233 от немския Кодекс за несъстоятелността, според който правото на кредиторите да се удовлетворят от дадено им обезпечение не може да бъде засягано, още повече, ако става въпрос за финансово обезпечение. Добавил е, че всички тези разпоредби обосновават действителността на извънсъдебното удовлетворяване на вземане №1 от страна на Комерцбанк, макар възраженията в тази връзка на синдиците да са преклудирани.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Формулираният от касатора първи материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се явява обуславящ изхода делото. От една страна, въпросът е поставен във връзка с договора за залог от 2013г., обезпечаващ вземанията на ищеца „Комербанк“ АГ, което обезпечение не е било предмет на възражението на кредитора по чл.66, ал.2 З., тъй като е признато от синдиците, включили процесните вземания като обезпечени по договор от 21.11.2013г. От друга страна, въпросът не съответства и на фактите по делото, тъй като извънсъдебното удовлетворяване на кредитора, във връзка с което е поставен въпросът, е довело до усвояване на наличностите по само една от подсметките, като наличността по друга подсметка продължава да обезпечава вземанията на кредитора.

Вторият материалноправен въпрос също не осъществява общата предпоставка за допускане на касационен контрол. Въпросът е поставен във връзка с възражението на касатора за нищожност на основание чл.22, ал.1 З. на предприетото от кредитора „Комерцбанк“ АГ извънсъдебно удовлетворяване. Това възражение е прието от въззивния съд за преклудирано и във връзка с този извод правен въпрос не е поставен. Следва да се добави, че самият касатор основава част от въпросите и доводите си на последиците от извънсъдебното удовлетворяване на кредитора, докато с поставения втори въпрос се стреми да отрече настъпването им.

Трети и четвърти въпроси не са обсъждани от въззивния съд. При формиране на решаващия си извод въззивният съд не е излагал съображения до какъв размер по смисъла на чл.94, ал.1, т.1 З. е обезпечено едно вземане и с каква поредност се удовлетворяват вземанията на банките за вземанията им, надвишаващи размера на реализация на обезпечението, а във връзка с необсъждането на тези въпроси процесуалноправен въпрос не е поставен. От друга страна, не е обоснован и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.94, ал.1, т.1 З., във връзка с която е поставен трети въпрос, предвиждаща, че вземания, обезпечени със залог или ипотека, се удовлетворяват от получената сума при реализацията на обезпечението, е ясна и пълна. Съотношението между размера на вземането на кредитора и размера на реализацията на обезпечението е въпрос на конкретна преценка във всеки отделен случай, поради което поставеният четвърти въпрос няма характера на правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на това и на основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,