Определение № 765 от 11.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1832/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ„Екип – 2000 – Гюрсел Камбер“ ООД срещу решение №239/10.04.2024г. по в.т.д.№10/23г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1189/10.10.23г. по т.д.№470/22г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от едноличния търговец срещу „Стройрент“ЕООД установителни искове по чл.439 ГПК за приемане за установено,че ищецът не дължи на ответника сумите 18 369,15 лв. – главница по споразумение за разсрочване на задължение от 09.07.2014г., ведно със законната лихва и 8 143,66 лв. неустойка за забава, за които суми е издаден изпълнителен лист. В писмен отговор ответната по касационната жалба страна „Стройрент“ ЕООД е възразила срещу допускането й до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира направените разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаглаждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия,в състав на Второ отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Исковете,с които е бил сезиран Софийски градски съд,са с предмет – установяване, че ищецът не дължи изпълнение на задължение, произтичащо от възникнало между страните правоотношение за наем на скеле и на задължение за неустойка за забава, определени в сключено между тях споразумение с нотариална заверка на подписите, въз основа на което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в размери съответно 18 369,15 лв. и 8 143,66 лв.,поради изтекла след издаването на изпълнителното основание погасителна давност. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са както делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК, делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Делото, образувано пред СГС е с търговски характер, тъй като предметът му е функционално обвързан с действия на страните по него, осъществени от тях в качеството им на търговци. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Касае се за искове, всеки от които е с цена под 20 000 лв. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Софийски апелативен съд. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение