Определение № 64 от 26.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2707/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против определение № 642/11.10.2022 г. по ч.гр.д.№683/2022 г. на АС-София, ТО, Шести с-в, с което е потвърдено определение №64 от 07.06.2022 г. по т.д.№21/2021 г. на Окръжен съд Кюстендил, за прекратване на производството по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за отмяна на взетите решения от ОС на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Ню Бранд Комерс“ ООД -в несъстоятелност по т.д. № 101/2013 на ОС-Кюстендил, проведено на 27.04.2022 г. относно начина на продажба на имуществото от масата на несъстоятелността. Жалбоподателят излага доводи за наличието на активна процесуална легитимация на дружеството-частен жалбоподател в качеството му на кредитор по чл.717 н ТЗ да обжалва решението на ОС на кредиторите на несъстоятелността, съгласно чл.679 ТЗ.. Ответната страна,синдика на „Ню Бранд Комерс“ ООД -в несъстоятелност, оспорва наличието на посочените от частния касатор основания за допускане на касационно обжалване по частната касационна жалба- чл.280 ал.1,т.3 ГПК и чл. 280 ал.2,предл.3 ГПК. Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да счете подадената въззивна частна жалба за неоснователна, съдебният състав на САС е изложил следните съображения: В молба с вх. № 1668/ 5.05.2022 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - [населено място] е сезирало съда по несъстоятелността с искане за отмяна на решенията на събранието на кредиторите като незаконосъобразни и съществено ощетяващи част от кредиторите на длъжника. Правният си интерес молителят обосновал с качеството си на ипотекарен кредитор по отношение на имоти, включени в масата на несъстоятелността, чиито права произтичали от договор за цесия от 15.10.2018 г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, по силата на който придобил всички вземания на банката към „Соларис - 999“ ЕООД (н.) - [населено място] за неплатени задължения по три договора за банков кредит. Вземанията на банката били обезпечени с учредяването в нейна полза на три договорни ипотеки на недвижими имоти в [населено място], собственост на кредитополучателя, които имоти впоследствие били апортирани в капитала на „Ню бранд комерс“ ООД (н.). Според молителя решенията били незаконосъобразни, като взети в нарушение на §1а от ДРТЗ и на чл. 718, ал. 1 от ТЗ, а представляващият мажоритарния кредитор не бил надлежно упълномощен, тъй като - 3 - пълномощното не отговаряло на изискванията на чл. 32, т. 1 и т. 3 и чл. 30 от ГПК, вр. с чл. 621 от ТЗ. 2 При тези факти въззивната инстанция е счела частната жалба за неоснователна, по следните съображения: Задължителна предпоставка за упражняването на предоставените от закона процесуални права е наличието на материалноправна активна легитимация на лицето, което търси съдебна защита. Съставът на САС е възприел изцяло доводите на първоинстанционния съд относно липсата на активна легитимация на жалбоподателя да инициира процедурата по отмяна на решение на събранието на кредиторите. Изложени са съображения, че видно от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 679, ал. 1 от ТЗ, във връзка с нормата на чл. 673 от ТЗ, правото да се иска отмяна на решение на събрание на кредиторите е предоставено освен на длъжника само на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност. Лицата извън този кръг, включително и ипотекарния кредитор, нямат правен интерес да сезират съда с такова искане. Защитата на правния интерес на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от продажбата на ипотекираното имущество в масата на несъстоятелността е обезпечена посредством участието му в процедурата по чл. 717н от ТЗ. От страна на частния касатор са посочени като бланкетно основания за допускане на касационно обжалване разпоредбите на чл.280 ал.1,т.3 ГПК и чл. 280 ал.2,предл.3 ГПК. Първата разпоредба се отнася до това, формулираният в изложението на касатора правен въпрос да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Както от самата формулировка на правната разпоредба така и в задължителната практика на ВКС-ТР1/2010 на ОСГТК на ВКС -т.1 става ясно, че първата обща предпоставка за допускане на касационно обжалване е наличие на формулиран изрично от страна на касатора правен въпрос, който ВКС не следва да извежда от оплакванията в КЖ/съотв. ЧКЖ/. Тази предпоставка в случая не е налице. Не е налице и очевидна неправилност на обжалвания акт като втора независима предпоставка, на която се основава частният касатор. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на явно нарушение на правилата на формалната логика. Подобни хипотези, нито се навеждат, нито се обосновават от страна па подалия ЧКЖ. С оглед изложеното не се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение