Определение № 168 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 442/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №64 от 13.01.2011 г. по т.д. №368/2010 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- Т. Г. Г., чрез пълномощника му – адв. А. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Не претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че по „отношение на обжалваното решение са налице предпоставките по чл.281,т.3 ГПК вр. чл.280, ал.1, т .1 вр. т.3 ГПК и същото е неправилно, постановено в противоречие с практиката на ВКС и САС се е произнесъл по материалноправни въпроси без да обсъди доказателствата и доводите на страните… ”. Посочено е лаконично, че решението било постановено в противоречие с решение № 1 11/10г. на ВКС, ІІ т.о. и при несъблюдаване на ТРОСГТК №1/01г. Развит е лаконичен общ довод за нарушение на чл.5 ГПК и неговото значение, свързано с принципа на законност, като е направен кратък довод, че решението на ВКС щяло да бъде „регулатор за разглеждане и решаване на делата по тъждествени казуси според точния смисъл на законите…”Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.1 общото твърдение, че решението противоречало на решение на ВКС №111/2010г., което като постановено чл.290 ГПК формира задължителна практика по въпроса за обема на вредата, която подлежи на обезщетяване съгласно чл.142, ал.3 ТЗ и за размера на дължимото обезщетение. В случая, обаче, този въпрос не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, който е извършил преценка за неоснователност на иска по чл.142, ал.1 ТЗ поради неговата недоказаност. Т.е. липсва фактически идентитет по правните въпроси разрешени със сравняваните съдебни актове, а и страната не сочи правен въпрос, нито обосновава такова конкретно противоречие относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е сочена каквато и да било връзка на относимост на ТРОСГТК №1/01г., което по принцип дава указания по въпроси свързани с въззивното производство, поради което и доколкото страната изобщо не е поставила нито правен въпрос, нито е разглеждала връзката, в която счита, че това тълкувателно решение е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и този довод не обосновава валидно наличието му. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика. Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение