Определение № 34 от 09.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 765/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 вр. чл.396 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], С. З и Ф С. З, [населено място] срещу определение № 1419/02.07.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 2372/12г. на Софийския апелативен съд, с което отменено определение от 11.06.2012г. по ч.гр.д.№ 8146/12г. на Софийския градски съд и е допуснато обезпечение на исковете на [фирма], [населено място] чрез налагане за възбрана върху недвижими имоти. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната касационна жалба е допустима, но не следва да се допуска касационно обжалване на въззивния акт. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че исканата обезпечителна мярка следва да се наложи, като молителят представи и парична гаранция в размер на 80000 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да обосноват приложното поле на касационното обжалване. Бланкетно е възпроизведена законовата норма, като въпросите дали предявеният иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства и за размера на определената от съда парична гаранция са относими към преценката на въззивния съд за наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение, която се осъществява съобразно с фактите и обстоятелствата по конкретната молба. Цитираните актове на съдилищата, вкл. на ВКС не представляват задължителна практика. Въведеният въпрос за срока по чл.147, ал.1 ЗЗД не е от значение за решаване на делото, тъй като в производството по обезпечение съдът не може да се позовава на доводи, които следва да бъдат въведени от страната в исковия процес. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд