Определение № 732 от 17.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3769/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК Образувано е по касационна жалба на А. Б. М. и П. И. М., чрез адв. Г. срещу решение № 881/24.06.2025 г., постановено по в.гр.дело № 705/2025 г. по описа на Апелативен съд София, с което като е потвърдено решение от 10.10.2024 г. по гр.д. № 13290/2020 г. по описа на Софийски градски съд, са уважени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество искове по чл.154 ЗОНПИ за отнемане на незаконно придобито в периода 05.12.2008 г. – 05.12.2018 г. имущество на обща стойност 102 425 лв., представляващо: 1/ недвижим имот – апартамент № 9 с идентификатор № 68134.1105.14.33, с адрес [населено място], район „Красна поляна“, [жилищен адрес] със застроена площ от 54,70 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение с площ 5,26 кв.м. и със 3,23% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 2/ ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Субаро“, модел „Легаци“, рег. [рег.номер на МПС], с дата на първа регистрация 23.02.1998 г. и 3/ 50 дружествени дяла от капитала на „Стефани трък“ ЕООД на обща стойност 5 000 лв. от А. Б. М.. Касаторите обжалват въззивното решение с доводи, че същото е частично недопустимо - в частта, с която е постановено отнемане на целия автомобил. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, тъй като предмет на въззивно обжалване е иск за отмемане на ½ ид.ч. от този автомобил, тъй като за другата ½ ид.ч. е налице влязло в сила решение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, доколкото с влязла в сила присъда по нохд № 116/2018 г. на Окръжен съд Плевен на ответника А. Б. М. е наложено наказание конфискация на ½ ид.ч. от процесния автомобил. Касаторите поддържат, че в останалата част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК множество процесуалноправни и материалноправни въпроси, като се поддържа, че при разрешаването им, въззивният съд е процедирал в противоречие на задължителната практика на ВКС – ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.дел № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и на конкретно посочена казуална практика на ВКС. Насрещната страна - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител М. М., заявява становище, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по съществото на спора - че изложените от касаторите доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, са неоснователни. При проверка на въззивното решение във връзка с доводите в касационната жалба за частична му недопустимост, настоящият състав на ВКС приема, че в случая не е налице произнасяне свръх петитум, а е налице допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение относно размера на ид.части на лек автомобил, марка „Субаро“, модел „Легаци“, рег. [рег.номер на МПС], по отношение на които е постановено отнемане в полза на държавата с решението на първоинстанционния съд и съответно са били предмет на въззивното производство. Видно е от съдържанието на мотивите на въззивното решение, че съдът е приел, че са налице всички предпоставки за възникване в полза на държавата на правото на отнемане на имущество, придобито от ответниците през проверявания период, представляващо 1/ недвижим имот – апартамент № 9 с идентификатор № 68134.1105.14.33, с адрес [населено място], район „Красна поляна“, [жилищен адрес]; 2/ ½ ид.част от лек автомобил, марка „Субаро“, модел „Легаци“, рег. [рег.номер на МПС] и 3 / 50 дружествени дяла от капитала на „Стефани трък“ ЕООД, но в диспозитива на решението неправилно е посочено, че на отнемане подлежи целия лек автомобил. С оглед изложеното, делото следва да се върне на въззивния съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК, след което отново да се изпрати на ВКС за произнасяне по реда на чл.288 ГПК. Същевременно, с разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпроса кои са материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Отговорът на този въпрос има значение за част от повдигнатите в касационната жалба въпроси как се формира значителното несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ както и относно приложението на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, които са решаващо произнесени от въззивния съд. Ето защо, производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2026 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,