Определение № 312 от 13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2102/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. [населено място] срещу Решение № 490 от 19.03.2015 год. по гр.д.№ 66/2015 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено Решение № 441 от 10.11.2014 год. по гр.д.№ 761/2014 год. на Карловския районен съд с което е приет за основателен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] срещу О. [населено място] за установяване дължимостта на сумата 18669.24 лв. главница и сумата 1316.76 лв. обезщетение за забава, за които суми по реда на чл.410 ГПК е издадена по ч.гр.д.№ 554/2014 год. на РС-Карлово заповед за изпълнение на парични задължения, произтичащи от договор за търговска продажба на гориво и смазочни материали, както и са присъдени разноски. По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор в който се съдържа становище, че жалбата е неоснователна. Няма искане за присъждане на разноски и доказателства за сторени такива не са представени. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа бланкетно позоваване на чл.280 ал.1 ГПК, без посочване на конкретна хипотеза. Твърдението е за противоречие с практика на ВКС, материализирана в две постановени по реда на ГПК-1952 год. от състав на Второ т.о. на ВКС. Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, се основава на следното: Безспорно е, че между [фирма] и О. [населено място] е налице договорна връзка по силата на сключен на 08.03.2013 год. т.нар. „Борсов договор № 281“ имащ характеристиката на договор за търговска продажба на дизелово гориво и горивно-смазочни матери. В изпълнение на договора продавачът е доставил стоки, съобразно приложената към договора спецификация. Вземанията с които е сезиран заповедния път, произтичат от непогасени задължения по фактура № 2395/31.07.2013 год. и фактура № 2396/13.08.2016 год. и обезщетения за забава, съизмерими със законната лихва, считано от датата на падежа на задължението по всяка от главниците. Установено е, че фактурите са отразени в счетоводствата и на двете страни по спора. В счетоводството на [община] е отразено е задължение към доставчика [фирма] в посочения размер. Поради неизпълнение на задължението за плащане на цената, по реда на чл.410 ГПК продавачът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените по-горе суми. Поради подадено по реда и в срока на чл.414 ГПК възражение, заявителят е предявил иск за установяване съществуването на вземанията. Ответникът по иска О. [населено място] е противопоставил възражение досежно цената по сделката, количеството и качеството на доставената стока, съобразно порометрите на спецификацията към договора. За да уважат исковете, съдилищата са приели въз основа на събраните по делото доказателства, че доставчикът е изпълнил качествено и в срок задълженията си, като вземанията по фактурите са удостоверени в всички изискуеми съпътстващи документи, поради което и получателят на стоките дължи плащане. Както бе посочено по-горе, изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е бланкетно. В него липсва каквато и да било формулировка относно това, кой е обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК правен въпрос, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, който да е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС.т произнасяне по Съдържа се общо риторично питане „Допустимо ли е неизправната по договор страна да претендира реално изпълнение по договор, ако самата тя е неизправна?“. Представените решения по т.д.№ 1425/2003 год. на Второ т.о. на ВКС и по т.д.№ 1466/2003 год. на същото отделение, съдържат произнасяне по договор за наем и по спор за вреди, произтичащ от разваляне на договор за изработка. Липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.