Определение № 3208 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Д., ЕГН [ЕГН], А. Д. Р., ЕГН [ЕГН] и И. Д. Д., ЕГН [ЕГН] против въззивно решение № 27 от 29.02.2024 г. по гр.д.№ 361/2023 г. на Окръжен съд-Силистра. С обжалваното изцяло въззивно решение, след частична отмяна на решение № 167/16.08.2023г. по гр.д. № 510/2020г. от Районен съд-Тутракан, е отхвърлен предявеният от касаторите против А. Д. К., ЕГН [ЕГН] иск за прогласяване за нищожно, поради липса на предмет, на саморъчно завещание, направено от Н. Д. Б., с ЕГН [ЕГН] на 07.02.1997 г., обявено на 29.10.2020 г., вписано в СВ - гр. Тутракан под. вх. № 2488/23.11.2020 г., в частта, касаеща имотите, завещани на А. Д. К.. Със същото решение е потвърдено решение № 167/16.08.2023г. по гр.д. № 510/2020г. от Районен съд-Тутракан в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответниците Н. Р. В. и И. Р. П., наследници на починалия в хода на производството, на 08.04.2023 г. ответник Р. Д. В., за: 1 .Установяване нищожността на Пълномощно с peг. № 4296 и с рег. № 4297 / 10.09.2020г. на нотариус Р. Т., поради липса на съгласие на упълномощителката; 2.Унищожаването на същото пълномощно, поради сключването му в крайна нужда при явно неизгодни условия; 3.Установяване недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 140, т.3 от 15.09.2020г. на нотариус М. К., впсана под № 648 в регистъра на НК, поради липса на представителна власт на пълномощника на продавача да действа за своя сметка; 4.Установяване недействителност на договора за продажбата, оформен с описания по-горе нотариален акт, поради това, че са нарушени добрите нрави като пълномощникът по сделката се е споразумял със себе си във вреда на упълномощителката — продавач; 5.Унищожаване на същия договор, като сключен поради крайна нужда от продавача; 6.Разваляне на същия договор за покупко — продажба, поради неизпълнение на задължението на купувача по сделката да заплати на продавача цената на прехвърления имот; В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон - чл. 26, чл. 40 от ЗЗД, чл. 33, чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Ответницата по касация А. К. оспорват касационната жалба и допускането на въззивното решение до касационно обжалване, в частта по иска за нищожност на завещанието, тъй като не е формулиран ясен въпрос, а завещанието не е нищожно поради липса на предмет, защото нивите съществуват към момента на смъртта на завещателката и са в патримониума й. Ответницата по касация И. Р. П. оспорва допустимостта на касационна жалба предвид това, че цената по исковете е под 5 000 лв. Евентуално моли да не се допуска касационно обжалване, тъй като не е обосновано общото основание за допускане до касация, не е доказано противоречие със съдебната практика, а е видно единствено несъгласие на касаторите с изводите на съда. Ответникът Н. Р. В. не взема становище. Въззивното решение е постановено при следната установена фактическа обстановка: От Н. Д. Б. е съставено саморъчно завещание с дата 07.02.1997 г., съгласно което тя завещава на племенниците си С. Д. М. и сестра му А. Д. К. своите придобити по наследство земеделски земи, както следва: на С. Д. М. - 21 дка, а на А. Д. К. - 20 дка, находящи се в землището на [населено място], Р. област, останали й в наследство от баща й Д. Д. Д. - бивш жител на [населено място], които ниви се намират в две местности „***” и „***” и са част от общото количество от сто двадесет и четири декара, като „моите ниви с в съседство на тези на брат ми Д. Д. Д. 1 и тези на сестра ми Д. Д. М. и от двете страни път”. На 06.03.1998 г. е подписан договор за доброволна делба на 123,998 земеделски земи, оставени в наследство от Д. Д.. В дял на Н. Б. се поставят: нива с площ 8,499 дка в землището на [населено място], местността „***“, съставляваща имот № ***и нива с площ 32,501 дка в землището на [населено място], местността „Ч.“, съставляваща имот № ***. По кадастралната карта тези имоти са заснети като три ПИ: имот № ***е заснет с идентификатор ***(8,502 дка); имот № ***е разделен на два имота с идентификатори ***(15,001 дка) и с идентификатор ***(17,510 дка). Завещателката Н. Б. и първоначалния ответник Р. В. са заживели заедно на съпружески начала от около 2001 г. и са се грижили един за друг според свидетелските показания. На 22.11.2018 г. е заверено от нотариус Р. Т. пълномощно с peг. № 7655, съгласно което Н. Б. упълномощава Р. В. да получава от нейно име документи, да извършва справки, да получава социални помощи, пенсии, да сключва и прекратява договори с доставчици на ЕСУ, да сключва и прекратява договори за наем и аренда и за получаване на свързаните с тях плащания, да тегли и внася суми по разкрити на името на упълномощителката банкови сметки в „Юробанк България” АД. През 2019 г. - 2020 г. Н. Б. имала здравословни проблеми и помолила свид. Р. да намери адвокат, за да осигури отв. Р. В., като му продаде ниви. На 10.09.2020 г. с peг. № 4296 и с рег. № 4297 / 10.09.2020г.е нотариално заверен подписът на Н. Б. и с рег. № 4297 – съдържанието от нотариус Р. Т. на пълномощно, с което тя упълномощава Р. В. включително да се разпорежда чрез продажба, дарение, замяна и други установени от закона начини със собствения й имот нива от 15001 кв.м. с идентификатор ***, да подписва договори с право да получи продажната цена в брой или по банков път и да договаря сам със себе си /л.11/ С нотариален акт № 140, т. 3 от 15.09.2020г. на нотариус № 648, Н. Б. чрез пълномощника си Р. В. е продала на последния посочения в пълномощното недвижим имот за сумата 2000 лв. при данъчна оценка на този имот 1984,60 лв. Относно саморъчното завещание, въззивната инстанция е приела, че завещателката ясно е изразила намерение да завещае на племенниците си 21дка, съответно 20 дка от имотите, които е придобила по наследство от своя баща-Д. Д.. Тя е една от трите му наследници, а оставените от него ниви, предмет на делбата от 1998 г. са общо 124 дка., т.е. наследствения й дял е общо 41 дка., колкото е завещала общо на двамата си племенника. Липсата на точна индивидуализация на нивите е обяснена с това, че завещанието е съставена преди още имотите да са напълно индивидуализирани с решение на ПК, каквото е имало към 1998 г. при сключване на договора за делба, по който завещателката е получила два имота на обща площ около 41дка., заснети в КК като три имота. Съдът се е позовал на ТР№ 3/28.06.2017г. на ВКС по т.д.№ 3/2014г. и Решение № 29/02.02.2004г. на ВКС по гр.д.№567/2003г. и се е мотивирал с това, че за да е нищожно завещание поради невъзможен предмет на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, следва да е налице фактически или правно невъзможен, т.е. съответно предметът да не съществува в действителността при сключване на сделката или да е невъзможно разпореждане с него поради непреодолима правна пречка. В случая нивите съществуват реално, макар и с неточно описание в завещанието, но ясно индивидуализирани към момента на откриване на наследството. Завещателката е извършила правни действия след съставяне на завещанието - участие в доброволна делба и упълномощаване на трето лице да извърши правна сделка с имотите, но не е предприела действия във връзка със завещанието, не го е отменила, не се е разпоредила с останалите два имота - имот с идентификатор ***от 8,502 дка. и имот с идентификатор ***от 17,510 дка. и към момента на смъртта на Н.Б. имотите са били в нейния патримониум. Завещанието не е породило действие по отношение на завещаните на С. Д. М. 21 дка. на осн. чл. 20 ЗН, защото е починал на 08.07.2020 г. - преди завещателката. След неговата смърт, тя се е разпоредила на 15.09.2020 г. с имот с идентификатори № ***с площ 15 001 дка. в полза на първоначалния ответник Р. Д. В.. Въззивният съд е приел, че завещанието е породило действие в останалата си част, с която са завещани на ответницата А. К. 20 дка., които завещателката е притежавала към момента на смъртта си. С разпоредителната сделка не е отменено завещанието в тази част Затова е прието, че завещанието не е нищожно на посоченото основание – поради невъзможен предмет, валидно е и е породило действие по отношение на разпореждането в полза на А. К.. По претенцията с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие на упълномощителката, въззивният съд е приел, че не е налице противоречие в исковата молба между твърденията и искането. По същество съдът е приел, че събраните доказателства не подкрепят тезата на ищците, че Н. Б. не е могла да формира правно валидна воля в следствие на помрачено съзнание, безпомощност и множество заболявания. Съдът се е позовал на медицинската документация и приетата СМЕ, които не установяват заболяванията от които е страдала упълномощителката да са имали за последица засягане на базисните психични годности за разбиране и ръководене на постъпките и поведението по разумни подбуди, т.е. да са довели но неспособност тя да изразява правно валидна воля. Затова е прието, че формулираното в пълномощното отразява действителното желание на упълномощителката Б.. По евентуалният иск за унищожаемост на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4296/10.09.2020 г. и на съдържанието - с рег. № 4297/10.09.2020 на Нотариус № 105 - Р. Т., като сделка, сключена от упълномощителя Н. Д. Б. поради крайна нужда при явно неизгодни условия, въззивната инстанция е споделила изводите на РС и е препратила към тях. Те са в смисъл, че това основание е относимо към двустранните сделки, защото е свързано с нееквивалентност на престациите, породена от тежко икономическо състояние на една от страните, а при едностранните сделки каквото е упълномощаването, липсва насрещна престация, поради което не могат да бъдат унищожени на това основание. По иска с правно основание чл. 40 от ЗЗД - за установяване недействителност на договора, сключен с нот акт № 140, т.3 от 15.09.2020 г. на нотариус М. К., вписан акт № 70, т. VII, д. 9 № 1257/2020 г., с който Р. Д. В., действащ като пълномощник на продавача - Н. Д. Б. се споразумял със себе в нейна вреда, въззивният съд е съобразил, че двамата са живели на съпружески начала двадесет години, имали общ бюджет и сделката е израз на желанието на прехвърлителката да се разпореди. Въззивният съд не е споделил мотивите на РС за наличие на относителна симулация при посочената сделка и прикриване на дарение, защото подобен извод не почива на фактите, установени по делото и на заявеното от самия ответник В., че е заплатил уговорената сума лично на Н.Б., като е съобразил и близките им отношения, които изключват съставяне на разписка. Затова по същество е прието, че този иск е неоснователен. Искът по чл.27, във вр. с чл. 33, ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко - продажба, оформен с нот. акт № 140/15.09.2020 г., като сключен от продавача Н. Д. Б. поради крайна нужда при явно неизгодни условия е приет за недоказан, защото прехвърлителката не се е мотивирала да подпише пълномощно и да изрази воля за отчуждение на имота поради необходимост от средства за издръжка, а за да осигури Р. В., с когото е живяла на съпружески начала 20 години. Тъй като сделката е сключена в определените от пълномощното граници на представителната власт, съдът е приел, че не може да се приеме, че са налице явно неизгодни условия. Иска за разваляне на същата сделка на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията на купувача Р. Д. В. да заплати на продавача цената на прехвърления имот, също е приет за неоснователен. Съдът се е позовал на действителните отношения между продавача и купувача по сделката, широкия обем на представителната власт на Р.В. по пълномощното, изявлението на В. пред нотариуса, вписано в нот. акт, а и с оглед установеното, че страните по сделката са имали общ бюджет и предвид близките им отношения, не е било изискано от упълномощителка документирано формално спазване на отчетната сделка. Съобразил е и факта, че грижите и лечението за прехвърлителката през последните дни са поети единствено от съжителя й. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е обаче против въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване във всичките си части, поради което е частично допустима. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лв. с изключение на исковете за собственост върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. По делото не са предявени искове за собственост. Предявени са седем иска: Първият иск е за нищожност на завещание поради невъзможен предмет против ответницата А. К.. Предмет на завещанието са общо 41 дка., които по настоящем представляват три имота с данъчни оценки, както следва: имот с идентификатор № ***с площ 8,502 дка. - 1124,80 лв.; имота с идентификатори № ***с площ 15 001 дка. – 1984,60 лв. и имот с иденнтификатор ***17,510 дка. – 2316,60 лв. Общо трите имота с обща площ 41 дка са с данъчна оценка – 5426 лв. Със завещанието Н. Д. Б. се е разпоредила за след смъртта си в полза на две лица – племенниците си С. Д. М., който е починал преди нея и на осн. чл. 20 ЗН в тази част завещанието не произвежда действие и в полза на ответницата А. Д. К.. Така завещанието е породило действие, съгласно чл. 20 ЗН само за завещаните на А. К. 20 дка. и тази част е предмет на иска против А. К.. Цената на тези двадесет декара, съгласно приетото по т.1А от ТР № № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК обаче е под 5000 лв. /Данъчна оценка на 41 дка е 5426 лв./ Поради това в тази част касационната жалба е недопустима и ще се остави без разглеждане. Касационната жалба е недопустима и в частта против въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 167/16.08.2023г. по гр.д. № 510/2020г. от Районен съд-Тутракан в частта му, с която са отхвърлени исковете срещу ответниците Н. Р. В. и И. Р. П., наследници на починалия в хода на производството, на 08.04.2023 г. ответник Р. Д. В., за: 3.Установяване на недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 140/15.09.2020г. на нотариус № 648, поради липса на представителна власт по отношение на пълномощника на продавача да действа за своя сметка; 4.Установяване на недействителността на сделката, оформена с описания по-горе нот. акт № 140/15.09.2020г. за продажба, поради това, че са нарушени добрите нрави като пълномощникът по сделката се е споразумял със себе си във вреда на упълномощителката — продавач; 5.Унищожаване на договор като сключен от продавача с нот. акт № 140/15.09.2020г поради крайна нужда; 6.Разваляне на описания в т.З договор за покупко — продажба, поради неизпълнение на задължението на купувача по сделката да заплати на продавача цената на прехвърления имот; Предмет на сделката по нотариален акт № 140, т.3 от 15.09.2020г. на нотариус № 648 е имот с идентификатори № ***с площ 15,001 дка., с данъчна оценка 1984,60 лв. и продажна цена – 2000 лв. Съгласно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, цената на иска по искове за нищожност, унищожаемост или разваляне на договор е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена. В случая и двете са под 5000 лв. Предявяването на исковете не е свързано с предявяване на иск за собственост, поради което не е налице изключението, посочено в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Затова касационната жалба против възивното решение по изброените искове ще се остави без разглеждане на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Касационната жалба е допустима в частта против въззивното решение по исковете за 1 .Установяване нищожността на Пълномощно с peг. № 4296 и с рег. № 4297 / 10.09.2020г., поради липса на съгласие от страна на упълномощителката и 2.Унищожаване на същото пълномощно, поради сключването му в крайна нужда при явно неизгодни условия; Тези искове са неоценяеми. Въззивното решение, в тази част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Съдът не констатира възивната инстанция да е разгледала оплакване по посочените два иска, касаещи пълномощното от 2020 г., което не е имала право да разгледа. Тя е констатирала, че РС се е произнесъл в мотивите за наличие на относителна симулация на сделката продажба, като прикриваща дарение, за каквато твърдения не е имало. Въззивната инстанция обаче е отбелязала, че счита тези мотиви за неправилни. Отделно от това, тези мотиви не се отнасят до двата иска за пълномощното, само в която част е допустима касационната жалба. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Съдът констатира, че няма въпроси, които са свързани с допустимата част от касационната жалба, т.е. тази част, която касае двата иска за установяване нищожността на Пълномощно с peг. № 4296 и с рег. № 4297 / 10.09.2020г., поради липса на съгласие на упълномощителката и за унищожаване на същото пълномощно, поради сключването му в крайна нужда при явно неизгодни условия. Относим е само общия въпрос за задължението на съда да обсъди по отделно и в съвкупност всички доказателства. Твърдението на ищците, че завещателката Н. Б. не е могла да формира правно валидна воля поради помрачено съзнание, безпомощност и множество заболявания не само, че не са доказани, а са опровергани от медицинската документация и приетата СМЕ, които не установяват заболяванията от които е страдала упълномощителката да са имали за последица засягане на базисните психични годности за разбиране и ръководене на постъпките и поведението по разумни подбуди, т.е. да са довели но неспособност тя да изразява правно валидна воля. Няма доказателства, които да опровергават извода на експерта. Затова твърденията за необсъждане на всички доказателства и доводи по този иск са голословни. Поради това, че не се установява противоречие със съдебната практика по чл. 235 ГПК, по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Не е формулиран въпрос във връзка с мотивите на въззивното решение по евентуалният иск за унищожаемост на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4296/10.09.2020 г. и на съдържанието - с рег. № 4297/10.09.2020 на Нотариус № 105 - Р. Т., като сделка, сключена от упълномощителя Н. Д. Б. поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Такъв порок могат да имат само двустранните сделки, по които има насрещна престация, защото този порок е свързан с нееквивалентност на престациите, породена от тежко икономическо състояние на една от страните, а пълномощното е едностранна сделка. Този правен извод не зависи от обсъждане на доказателства. Предвид изложеното, не се допуска касационно обжалване на възивното решение по двата иска за нищожност поради липса на съгласие и унищожаемост поради крайна нужда при явно неизгодни условия за упълномощителката на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Наведено е общо основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради нарушение на правилата на правната и формалната логика и неприлагане на обичая. В частта по двата иска за нищожност и унищожаемост на пълномощното не е налице и очевидна неправилност. Съдът не констатира неприлагане или е прилагане в обратен смисъл на императивна правна норма или нарушение на съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Спорът е решен според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Само при липса на закон, който да урежда спорните правоотношения се прилага обичая – чл. 5, изр.2 ГПК. В случая не е налице правна празнота, за разрешаване на спора, а и касаторите не са твърдели и доказали приложим обичай, който да запълва правна празнота. Отдлно от това, неприлагането на такъв не сочи на очевидна неправилност на решението. Поради това не е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК и се допуска касационно обжалване и на това основание. На основание чл. 78, ал.4 ГПК, на ответницата по касация А. Д. К. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер – 1200 лв., за които е отразено в договора, че са изплатени в брой. На основание чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК, на ответницата по касация Е. Р. П. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер – 5000 лв., за които е отразено в договора, че са изплатени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение