Определение № 2634 от 23.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2614/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. В. Д. срещу решение № 414 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.№ 303 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, I състав, с което е потвърдено решение № 4080 от 14.12.2023 г. по гр.д.№ 16 673 от 2022 г. на Варненския районен съд, 48 състав за отхвърляне на предявените от К. В. Д. срещу „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД, „ВИП Инвестмънт“ ЕООД, П. Д. С. и Т. Г. С. отрицателни установителни искове за признаване по отношение на ищцата, че ответниците не са собственици на 1 кв.м. от имот с площ от 350 кв.м., находящ се в [населено място], район О., ул.“Д-р П. Б.“ № 28, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32 от 26.04.2011 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 28.07.2022 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е нищожно /поради съществени противоречия в мотивите му/ и неправилно /поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост/- основания за касационно обжалване по чл.281, т.1 и т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на вероятна нищожност на решението. Сочи се противоречие на решението със следната практика на ВКС: Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2020 г. по тълк.д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Преклудирани ли се считат възражения по чл.26 ЗЗД, съдържащи се във въззивна жалба, ако същите са направени под формата на инцидентен установителен иск в срока по чл.212 ГПК, но са оставени без разглеждане от първоинстанционния съд и липсва произнасяне по тях в атакувания с въззивната жалба съдебен акт ?

2. Ако не са преклудирани посочените в първия въпрос възражения, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със съдебен акт по тяхната допустимост или обстоятелството, че не фигурира диспозитив по възраженията в проверявания първоинстанционен акт, достатъчно ли е, за да се изведе от въззивния съд мотив, че тяхното обсъждане пред въззивната инстанция не е необходимо ?

3. Налице ли е защита по чл.88, ал.2 ЗЗД за лице, придобило имот, за който е налице вписана искова молба при справка по „идентификатор“ на имота по „партида на имота“ в Агенцията по вписванията, но същевременно липсва вписана искова молба по ЕГН на прехвърлителя по сделката при справка „по партида на лице“ в Агенцията по вписванията ?

В писмен отговор от 27.06.2024 г. ответниците „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД, „ВИП Инвестмънт“ ЕООД, П. Д. С. и Т. Г. С. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано, евентуално ако бъде допуснато- решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски в това число адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Жалбата е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижима вещ, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на исковете.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените отрицателни установителни искове за собственост, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Ищцата К. В. Д. и сестра й И. В. Д. са били собственици на жилищна сграда, находяща се в [населено място], ул.“Д-р П. Б.“ № 28 и 1/2 ид.ч. от дворното място, върху което е построена тази сграда, което е установено от представения по делото нотариален акт № 61 от 13.02.1987 г.

С нотариален акт № 66 от 07.02.2017 г. е бил сключен договор, с който е извършена замяна на притежавана от „Инк холд“ ЕООД движима вещ с притежавания от ищцата К. В. Д. 1 кв.м. от горепосоченото дворно място, представляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2011 г. На 22.02.2019 г. е сключен договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 149 от 22.02.2019 г., по силата на който процесният 1 кв.м. от мястото е прехвърлен от „Инк холд“ ЕООД на ответника „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД. На 01.12.2020 г. е сключен договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 91 от 01.12.2020 г., по силата на който процесният 1 кв.м. от мястото е прехвърлен от „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД на ответника „ВИП инвестмънт“ ЕООД. На 02.11.2021 г. е сключен договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 19 от 02.11.2021 г., по силата на който процесният 1 кв.м. от мястото е прехвърлен от „ВИП инвестмънт“ ЕООД на ответниците П. Д. С. и Т. Г. С..

Междувременно на 26.02.2021 г. /преди последната сделка/ е била вписана искова молба на ищцата К. Д. срещу „Инк холд“ ЕООД, по която е било образувано гр.д.№ 16838 от 2020 г. на Варненския районен съд, ГО, 12 състав и е постановено влязло в сила решение, с което договорът за замяна от 07.02.2017 г. е развален поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че с договора от 22.02.2019 г. ответникът „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД е придобил валидно от „Инк холд“ ЕООД процесния 1 кв.м. от мястото, тъй като исковата молба на ищцата за разваляне на договора й с „Инк холд“ ЕООД от 07.02.2017 г. е била вписана след вписването на договора от 22.02.2019 г.- едва на 26.02.2021 г. Съгласно чл.88, ал.2 ЗЗД съдебното решение за развалянето на договора от 07.02.2017 г. не може да се противопостави на ответниците „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД и „ВИП инвестмънт“ ЕООД, придобили имота преди вписване на исковата молба за развалянето /ответникът „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД- с договора от 22.02.2019 г., а ответникът „ВИП инвестмънт“ ЕООД- с договора от 01.12.2020 г. /. Съдът е приел още, че няма основание за уважаване на иска и срещу ответниците П. и Т. С., тъй като поради валидното придобиване на имота от предходните дружества преди вписване на исковата молба за развалянето, не е съществувала законова пречка тези дружества да се разпоредят с имота в полза на физическите лица. Обстоятелството, че исковата молба за разваляне е била вписана преди сключения със С. договор от 02.11.2021 г. в случая било ирелевантно, тъй като стабилизирането на правата на „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД и „ВИП инвестмънтс“ ЕООД им позволявало да осъществят валидна прехвърлителна сделка в полза на С..

В решението си въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба са наведени основания и са посочени доводи, които не са намерили място в исковата молба. В исковата молба се е твърдяло само, че поради уважаването на иска за разваляне на договора от 07.02.2017 г. „Инк холд“ ЕООД не е собственик на процесния 1 кв.м. от мястото и поради това няма възможност да прехвърли това право на други субекти. Именно в рамките на това твърдение е била организирана защитата на ответниците и само то е било обсъдено от първоинстанционния съд в решението му. Навеждането на нови доводи и възражения във въззивната жалба, според въззивния съд се явява недопустимо.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените от касаторката основания за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното:

1. Не е налице соченото противоречие на решението с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2020 г. по тълк.д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторката счита, че съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение съдът е следвало да се произнесе служебно по нищожността на договорите за замяна от 22.02.2019 г., 01.12.2020 г. и 02.11.2021 г. поради това, че те били симулативни и прикривали договори за проектиране и строителство в имота. Видно от приетото в ТР № 1 от 27.04.2020 г., съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, когато са от значение за решаването на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Конкретно за привидните сделки в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността и поради това по тази нищожност съдът може да се произнесе, само ако на нея се е позовала заинтересованата страна. Поради това като не е разгледал и не се е произнесъл служебно по нищожността на договорите за замяна, за които ищцата твърди, че са привидни като прикриващи друг договор, съдът не е постановил решение в противоречие с горепосоченото тълкувателно решение.

2. Не е налице соченото противоречие на решението с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, според касаторката, въззивният съд е следвало да даде поне разяснения и указания на страните по направените с жалбата обосновани оплаквания и доказването им, респективно за защитата срещу тях, а не да потвърди доклада, който бил оспорен в срок и в който е прието, че направените пред районния съд с писмено становище под формата на инцидентен установителен иск възражения за нищожност на договорите по чл.26, ал.2 ЗЗД като симулативни не следва да се разглеждат. В посочената т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладването на делото. Само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай въззивният съд не е процедирал в противоречие с приетото в т.2 от това тълкувателно решение. Напротив, в съответствие с приетото в Тълкувателно решение въззивният съд не е извършил нов доклад по делото. Същевременно той не е дължал даване на указания на страните, тъй като във въззивната жалба не са се съдържали доводи за непълнота и неточност на доклада на първинстанционния съд. Видно от жалбата, в нея са изложени доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане и непроизнасяне по непреклудирани, според ищцата, възражения за симулативност на сделки и неоснователно недопускане на доказателства във връзка с тези възражения /с оглед на което в жалбата е направено искане за приемане и допускане на тези доказателства от въззивния съд/. В жалбата се съдържат и доводи за необоснованост на първоинстанционното решение /поради невземане предвид на приети по делото доказателства за датата на вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД/ и за нарушение на материалния закон /конкретно на разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД/. Довод за процесуално нарушение, изразяващо се в отсъствие, непълнота или неточност на доклада на първоинстанционния съд, във въззивната жалба липсва.

3. Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по посочените от касаторката въпроси, поради следното:

3.1. Първият поставен въпрос /Преклудирани ли се считат възражения по чл.26 ЗЗД, съдържащи се във въззивна жалба, ако същите са направени под формата на инцидентен установителен иск в срока по чл.212 ГПК, но са оставени без разглеждане от първоинстанционния съд и липсва произнасяне по тях в атакувания с въззивната жалба съдебен акт ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради следното: Въпросът не е изведен от мотивите на въззивния съд, където не е прието, че пред първоинстанционния съд ищцата е въвела допълнителни основания на иска и възражения, извън посочените в исковата молба, и въпреки това съдът да е отказал да ги разгледа, а поставеният въпрос касае именно такава хипотеза. Във въззивното решение е прието нещо различно- че е недопустимо за първи път във въззивната жалба да се навеждат нови доводи и възражения. Освен това, въпросът е твърде общ и не отчита спецификата на конкретния случай: обстоятелството, че се касае за ищец по отрицателен установителен иск за собственост, който още с исковата молба е представил договори за прехвърляне на правото на собственост на имота на ответниците, като в исковата молба не е оспорвал действителността на тези договори /а само тяхното вещнопрехвърлително действие, предвид на това, че са сключени с несобственик/, а е заявил оспорване на действителността на тези договори /твърди, че същите са привидни/ едва след дадения от ответниците отговор на исковата молба. Отговорът на поставения от касаторката общ въпрос /без да се отчита спецификата на случая/ не би бил от значение за конкретното дело, поради което и касационното обжалване по този въпрос не следва да се допуска. От друга страна, настоящият състав на ВКС няма право да поставя правен въпрос, отчитайки горепосочената специфика на случая, тъй като това не би било доуточнение на поставения от касаторката въпрос, а служебно поставяне от ВКС на нов правен въпрос, което е недопустимо съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.

3.2. Вторият поставен от касаторката въпрос /Ако не са преклудирани посочените в първия въпрос възражения, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със съдебен акт по тяхната допустимост или обстоятелството, че не фигурира диспозитив по възраженията в проверявания първоинстанционен акт, достатъчно ли е, за да се изведе от въззивния съд мотив, че тяхното обсъждане пред въззивната инстанция не е необходимо ?/ също е неотносим към конкретното дело, тъй като предпоставя, че посочените възражения не са били преклудирани, а в решението на въззивния съд е прието обратното: че са преклудирани възраженията по чл.26 ЗЗД, съдържащи се във въззивната жалба. 3.3. Третият поставен въпрос /Налице ли е защита по чл.88, ал.2 ЗЗД за лице, придобило имот, за който е налице вписана искова молба при справка по „идентификатор“ на имота по „партида на имота“ в Агенцията по вписванията, но същевременно липсва вписана искова молба по ЕГН на прехвърлителя по сделката при справка „по партида на лице“ в Агенцията по вписванията ?/ също е неотносим към конкретното дело и като такъв не може да обуслови допускане на касационното обжалване, съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросът кога исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между ищцата и „Инк холд“ ЕООД договор от 07.02.2017 г. е била вписана по партидата на имота и кога по партидата на прехвърлителя не е от значение за решаването на конкретното дело. За правилното решаване на спора от значение е дали тази искова молба е била вписана /независимо дали по партидата на имота или по партидата на прехвърлителя по сделката, в случая ищцата К. Д./ преди 22.02.2019 г., когато е вписан нотариалният акт № 149 от 22.02.2019 г., с който процесният 1 кв.м. от имота е бил прехвърлен от „Инк холд“ ЕООД на ответника „Инвестиции и строителство инженеринг“ АД. А в случая е безспорно установено, че тъй като исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора от 07.02.2017 г. е била подадена от К. Д. през 2020 г. и по нея е било образувано гр.д.№ 16838 от 2020 г. на Варненския районен съд, обективно невъзможно е тази искова молба да е била вписана в Агенцията по вписванията преди 22.02.2019 г. /тоест, повече от една година преди предявяването на иска/.

4. Не е налице и посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.2, предл.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Обжалваното решението не е нищожно, както неоснователно твърди касаторката. Съгласно установеното в правната доктрина и в практиката, съдебно решение е нищожно, когато е постановено от съд в ненадлежен състав; извън пределите на правораздавателната власт на съда; когато не е изготвено в писмен вид или не е подписано; както и когато изразява волята на съда по начин, от който не може да се изведе нейното съдържание. Мотивите на въззивния съд в обжалваното решение са достатъчно ясни, за да може от тях да се извлече волята на съда, която в случая е въззивната жалба да бъде оставена без уважение, тоест да бъде потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК.

5. Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е недопустимо, тъй като същото е постановено по редовна искова молба и по предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за предявяването и разглеждането на тези искове. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата П. С. и Т. С. направените от тях разноски за адвокати по делото пред ВКС в размер на 1 800 лв.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение