Определение № 3279 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5263/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1107/04.09.2023 г. по гр.д. № 2433/2021 г., с което Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение №260216/21.06.2022 г. по гр.д. № 513/2018 г. на Софийски окръжен съд, е отхвърлил исковете съответно по чл. 62 и по чл. 62, вр. 72 ЗОПДНПИ (отм.), предявени от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОПИИ), сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу П. А. И., за: · една нива в землището на [населено място]; · лек автомобил Мерцедес, модел Е280, с рег. [рег.номер на МПС]; · сумата 97 790.15 лв., равностойни на 49 999.31 евро, - внесени на каса по сметка по усвоен банков кредит; · сумата 320.00 лв. – внесена на каса от ответника; · сумата 320.00 лв. – внесена по сметка на ответника от трети лица; · сумата 20 780.50 лв. равностойни на 10 624.90 евро, - внесени на каса от ответника; · сумата 2 933.75 лв. - изтеглена на каса от ответника; · сумата 6 857.10 лв., равностойни на 3 505.98 евро, част от закрит депозит; · сумата 10 000 лв. – внесена на каса от ответника; · сумата 1 010.15 лв. – внесени на каса от ответника по усвоени заемни средства от ответника; · сумата 11 070.00 лв. – внесена на каса от ответника; · сумата 18 509.85 лв. – бъдещи вземания на ответника; · сумата 45 000.00 лв. – пазарна стойност на имот в [населено място] към момента, когато ответникът го е продал; · сумата 220 000 лв. – пазарна стойност на жилищен имот в [населено място] към момента, когато ответникът го е продал; · сумата 8 700 лв. – пазарна стойност на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] към момента, когато ответникът го е продал; · сумата 38 000 лв. – пазарна стойност на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] към момента, когато ответникът го е продал; · сумата 4 100 лв. – пазарна стойност на лек автомобил Мерцедес, модел 560СЕК с рег. [рег.номер на МПС] към момента, когато ответникът го е продал; · сумата 6 500 лв. – пазарна стойност на лек автомобил Пежо, модел 306 с рег. [рег.номер на МПС] към момента, когато ответникът го е продал; · сумата 54 000 лв. – пазарна стойност на товарен автомобил Лодж Рам, модел 1500 СЛТ с рег. [рег.номер на МПС] към момента, когато ответникът го е продал и · сумата 100.00 лв. – пазарна стойност на мотоциклет Кавадзаки, модел 3Х600 с рег. [рег.номер на МПС] към момента, когато ответникът го е продал. Решението се обжалва от КОНПИ в частта по отхвърлените искове по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) за нивата в землището на [населено място] и за лекия автомобил Мерцедес, модел Е280, с рег. [рег.номер на МПС], с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: Само имуществото, придобито на възмездно основание, което се намира в патримониума на ответника в края на проверявания период ли е това, което участва при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 7 ДР ЗПКОНПИ (отм.)? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че е постановено в нарушение на чл. 62, вр. чл. 21, ал. 2, вр. § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.) – касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. От ответника П. А. И., ответник и по касация, не е постъпил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ответникът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 НК по ДП № 82/2015 г. на ГД „НП“. В хода на проверката, е одобрено споразумение по нохд № 801/2016 г., СГС, НО, 13-ти състав, с което той се е признава за виновен за извършеното престъпление. Въззивният съд е намерил, че то е визирано в чл. 22, ал. 1, т. 25 ЗОПДНПИ (отм.) и е възможно от извършваната по него престъпна дейност ответникът да реализира имотна облага. Приел е, че периодът на проверката е от 29.03.2006 г. до 29.03.2016 г., а релевантна за определяне на несъответствието е последната редакция на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), действаща в края на периода. Разпоредбата изисква несъответствие от 150 000 лв.. Приел е, че преценката включва само придобитото имущество на възмездно основание през проверявания период, което в края на периода е налично/намира се в патримониума на ответника, а именно: един гараж в [населено място] с пазарна стойност 15 836 лв., нива в землището на [населено място] с пазарна стойност 2 723 лв., лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел Е280 с пазарна стойност 17 500 лв., налична по банкова сметка на ответника сума 2.39 лв. и непогасено вземане за сумата 18 509.98 лв. с кредитор ответника, установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Приел е, че от така формираната обща стойност на придобитото имущество 54 571.24 лв. следва да приспадне задълженията на ответника по договор за ипотечен кредит с Банка „ДСК“ ЕАД, послужил за придобиването на това имущество. Приел е, че макар точният им размер да не е доказан, какъвто и да е той, допълнително намалява стойността на това имущество. Така изчислена, общата стойност към 29.03.2016 г. е по-малка от сумата 150 000 лв., няма значително несъответствие по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), обоснованото предположение не е налице, а исковете са неоснователни без да е необходимо да изследва произхода на доходите за придобиването му от ответника. В своята практика Върховният касационен съд трайно приема, че правото на държавата за отнемане по ЗОПДНПИ (отм.), така както и по ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), изисква съдът да изследва дали между имуществото, притежавано от проверяваното лице, в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемане може да се извърши, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако увеличението надхвърля стойността по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), респ. по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на такова превишение може да се направи обоснованото предположение, че имуществото е незаконно придобито и подлежи на изследване въпросът за законността на дохода за придобиването му. Предмет на изследване е цялото имущество, придобито на възмездно основание от ответника и свързаните с него лица в проверявания период, за да се извърши преценката, така както изисква § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ, респ. § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС изясни, че парите, които не са налични в края на периода, не представляват имущество по смисъла на тези закони, не участват при определяне на несъответствието и не подлежат на отнемане в полза на държавата. Задължителната сила на тълкувателното решение (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и неговото ретроактивно действие (чл. 50, ал. 1 ЗНА), което се отнася както за неприключилите дела по ЗОНПИ, но и по ЗОПДНПИ (отм.) - § 5, ал. 2 ДР ЗОНПИ, изключва от преценката за несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОПИ, респ. по § 1, т. 7 ДР ЗОДНПИ (отм.) парите, придобити през проверявания период, които не са неналични в края на периода, включително по банкови сметки на ответника и свързаните с него лица, както и придобитото през същия период имущество, което не е налично в края на периода по причина, за която ответникът няма вина (кражба, погиване и др. подобни). При обсъдените в решението доказателства, че в релевантния период ответникът е придобивал имущество на възмездно основание, включително това, с което се е разпоредил по противопоставим на държавата начин – имотът във Варна и моторните превозни средства, чиято равностойност държавата е претендирала (чл. 62, вр. чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.)), и при обсъдените доказателства за неговото имущество в началото на периода, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд въззивният съд е приел, че за установяване на несъответствието по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ участва само придобитото през проверявания период и налично в края на периода имущество в патримониума на ответника. Въпреки това повдигнатият въпрос не обуславя решението в обжалваната част. Той е от значение за начинът, по който съдът е длъжен да извърши преценката по § 1, т. 7 ДР ЗАПДНПИ (отм.), а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд следва да се приеме, че в установяване на разликата на имуществото, което ответникът е притежавал в началото на проверявания период и това, което с е придобил на възмездно основание в този период, следва да участва и имуществото, с което той се е разпоредил по противопоставим на държавата начин. Че такова имущество има, въззивният съд е приел за установено в обжалваното решение. За това имущество/за отнемането в полза на държавата на неговата стойност обаче исковете по чл. 62, вр. чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.) са отхвърлени и въззивното решение, като необжалвано е влязло в сила. Без да се включи в преценката по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), тази преценка не би завършила с различен резултат по исковете за отнемане на нивата в землището на [населено място] и за лекия автомобил Мерцедес (обжалваната част на решението). Следователно въпреки, че решението противоречи на практиката на Върховния касационен съд, повдигнатият от Комисията материалноправен въпрос не е обуславящ. Изключена е общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не може и да се приеме, че в тази част решението е очевидно неправилно в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. При този мотиви, съдът