Определение № 2924 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3283/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. и Ф. А. М. срещу въззивно решение № 89 от 11.04.2025 г. по в.гр.д. № 384 от 2024 г. на Смолянския окръжен съд, гражданско отделение в частта му, с която е отменено решение № 223 от 01.07.2024 г. по гр.д.№ 485 от 2023 г. на Смолянския районен съд за отхвърляне на предявените от Р. Е. Т. срещу Е. Д. М. и Ф. А. М. насрещни искове с правно основание чл.109 ЗС и вместо него е постановено решение за осъждане на Е. М. и Ф. М. да възстановят прекъснатия канализационен тръбопровод на поземлен имот с идентификатор ***.*.*, заустен към [улица], в контактната зона между поземлен имот с идентификатор *.*.* /собственост на ищцата/ и поземлен имот с идентификатор *.*.* /собственост на ответниците/ по следния начин: като не препятстват ищцата Р. Е. Т. да изгради ревизионна шахта в своя имот с идентификатор *.*.*; като изградят в своя имот с идентификатор *.*.*, на късата част на границата му с имот с идентификатор *.*.* /собственост на ищцата/ подпорна стена- стоманобетонна или от габиони, с посочени минимални размери; като положат в тази подпорна стена двупластова канализационна тръба РЕ с диаметър Ф 160, в обсадна стоманена тръба Ф 200; като свържат тази канализационна тръба с изградената от Р. Т. в собствения й имот с идентификатор *.*.* ревизионна шахта и заустят същата канализационна тръба в неразрушен участък на канализацията между собствения им имот с идентификатор *.*.* и имот с идентификатор *.*.***- канализация, с нанесена в кадастралната карта подземен маршрут, означен с оранжево на скица, находяща се на лист 215 от първоинстанционното дело.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Релевантно ли е към спора по чл.109 ЗС, че ищецът е бездействал и не е предприел необходимите действия за запушване на образувалите се фуги на обслужващия неговата сграда канализационен тръбопровод, вследствие на което е протекла мръсна отпадна вода в имота на ответниците, с което е засегната тяхната правна сфера и са предизвикани естествени свлачищни процеси, довели до повреда трасето на тръбопровода ?

2. Релевантно ли е към спора по чл.109 ЗС, че ищецът не е предприел необходимите действия да изпълни указания на Общински експертен съвет по устройство на територията към Община Смолян да се даде ново техническо решение за прокарване на канализация на имота и с това си бездействие сам причинява невъзможност за възстановяване на тръбопровода ?

3. Може ли съдът при уважаване на иск по чл.109 ЗС да възложи на ответника извършването на действия, чието изпълнение засяга права на трети, неучастващи в спора лица ?

4. Обвързан ли е напълно съдът от формулирания петитум на иска по чл.109 ЗС и може ли да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита собствеността на ищеца ?

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните, и да изложи собствени мотиви по отношение на тях ?

Касаторите твърдят, че по поставените въпроси е налице противоречие на въззивното решение с решение № 27 от 26.02.2015г. по гр.д.№ 5427 от 2014 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 458 от 09.07.2024 г. по гр.д.№ 1722 от 2023 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 255 от 24.04.2024 г. по гр.д.№ 577 от 2023 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 50138 от 02.02.2023 г. по гр.д.№ 706 от 2022 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 13 от 02.02.2021 г. по гр.д.№ 1530 от 2020г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр.д.№ 2056 от 2015 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Ответницата по жалбата Роза Е. Т. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирани лица /ответници по насрещния иск с правно основание чл.109 ЗС/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по предявения от Р. Е. Т. срещу Е. Д. М. и Ф. А. М. насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС, ВКС взе предвид следното: В решението си, въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за безспорно установено, че ответниците по насрещния иск Е. М. и Ф. М., както и Е. А. М., са наследници, съответно- съпруга и деца на А. М. М., починал на 20.07.2021 г. Последният е бил собственик на ПИ с идентификатор ***.*.* по КККР на [населено място] от 2005 г. и построената в него жилищна сграда, а ищцата по насрещния негаторен иск Р. Т. е собственик на съседния ПИ с идентификатор *.*.*** и сградите в него, включително приземния етаж от новата жилищна сграда с № 2.

От приетите заключения на съдебно-технически експертизи на вещите лица инж.С. и инж.К., е прието за установено, че откъм южната фасада на сградата в имота на ищцата /имот с идентификатор ***.*.***, парцел *-**/, на отстояние 1,70 м. от имотната граница с имот с идентификатор *.*.*, излиза стара бетонна канализационна тръба на 0,25 м. под кота терен.Тръбата преминава подземно през имота на ищцата, върви успоредно на източната му граница с имот с идентификатор *.*.*** /парцел *-**/, преминава покрай северозападната имотна граница на имота на ответниците /имот с идентификатор *.*.***, парцел *-**/, преминава през имот с идентификатор *.*.*** /парцел *-**/ в югоизточна посока и зауства в ревизионна шахта, разположена на южната граница на имот с идентификатор *.*.*** /парцел *-**/ с [улица]. Тази канализация е прекъсната в участъка между имотите на ищцата и ответниците. Според вещите лица, не било възможно трасето на канализацията да е било засегнато, когато е правен изкопът на пристройката в съседния имот на К., а това е станало заради денивелацията- пръстта се е слегнала и скатът е поддал, а бетонните тръби също са се слегнали и са се отворили фугите между тях. От това е възникнал и теч към имота на ответниците. Възстановяване на прекъснатата канализация е възможно по описания от вещите лица начин: с изграждане на ревизионна каскадна шахта в имота на ищцата с цел преодоляване на денивелацията между имотите на ищцата и на ответниците; изграждане на нова укрепителна /подпорна/ стена на мястото на подкопаването на ската между двата имота; полагане на двупластова канализационна тръба в обсега на подпорната стена, която да се положи в обсадна бетонна тръба, за да се избегне повредата й при изграждане на подпорната стена, и заустването на тази тръба в неразрушения участък на канализацията в имот с идентификатор *.*.***. Нямало друго икономически обосновано и технически възможно решение за заустването, освен предложеното. Не било възможно заустване на канализацията от приземния етаж на ищцата Р. Т. в такава на [улица], тъй като същата улица е на по-високо ниво от етажа, а и при ремонта на тази улица не е осъществено изграждане на дворищни канализационни отклонения. За възстановяването на канализацията по предложения от вещите лица начин не било възможно одобряване на проект, тъй като канализационният клон, който обслужвал къщите на ответниците М. и на съседа К., а преди и приземния етаж от къщата на ищцата, не отговарял на действащите строителни и технически нормативи.

Въз основа на заключенията на вещите лица и показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е стигнал до извод, че вследствие слягането на западния край на зида от суха каменна зидария в северозападния край на имота на ответниците М. и слягането на земната маса на същото място, преминаващите оттам тръби от канализацията на ищцата Р. Т. са се разместили и провиснали, фугите между тях са започнали да пропускат отпадни води, които са протичали в имота на М. и са подкопавали и зида. За да спре теча и да предпази имота си, наследодателят на ответниците А. М. е премахнал тази част от канализационните тръби и дори е запушил изхода на останалата в имота на Т. тръба. Неговите наследници Е. и Ф. М. са продължили да поддържат това състояние, при което отпадните води от приземния етаж на къщата на Т. не могат да се отвеждат по съществуващата от над 60 години канализация. Те също така осуетявали опитите на Т. да намери друг начин за отвеждане на водите, за да може пълноценно да използва имота си. Според съда, дори да се приеме, че А. М. не е запушил тръбата от канализацията, останала в имота на Т., самото премахване на част от тръбите и поддържането на това състояние от неговите наследници, представлява поведение, което създава пречки за използване на имота на Т., по-големи от обикновените: отвеждането на отпадните води от приземния етаж на къщата й чрез канализацията става невъзможно, тя се принуждава да събира отпадните води в поставен в яма бидон, който периодично се изпразва с машина- помпа на „ВиК“ и дворното място се превръща в септична яма. Съдът е посочил, че законът не допуска да се предотвратява увреждане на собствения имот /в случая наводняването на имота на ответниците с отпадни води от имота на ищцата/ чрез самоуправно противоправно поведение на собственика на увредения имот, каквото в случая е осъществено от наследодателя на ответниците А. М. и последиците от него не са отстранени от ответниците.

Съдът е посочил още, че строителството на жилищната сграда на ищцата Р. Т. в собствения й имот и направата на обслужващото я канализационно отклонение, са осъществени до 1961 г., тоест по време на действие на ЗПИНМ. Поради това приложимата по спора норма била нормата на чл.253, ал.1 ППЗПИНМ, който е действал към момента на първоначалното изграждане на канализационното отклонение от имота на Т. надолу през терен, който още не е бил урегулиран и е бил държавен, а едва от 2022 г. принадлежи на ответниците М.. Тази разпоредба изрично допускала отклонения от канали да преминават през чужд имот, като се държи сметка за застрояването и използването на имота. В случая имотът на юг от този на Т. е бил тогава неурегулиран и незастроен. Не се изисквало съгласие на собственика на чуждия имот, а за преценката на техническите органи на общината не се е изисквала специална форма. П..* от ППЗПИНМ определял релефа на населеното место като фактор, при наличието на който се допускат частни канализации. Налице била и така изискваната топографска особеност на терена- голяма денивелация както между имотите на ищцата и на ответниците, така и между имота на ищцата и разположената по-високо от приземния етаж на сградата в нейния имот [улица], при която каналните води от сградата на ищцата по законите на физиката могат да текат само надолу. Процесното канално отклонение от имота на Т. през имота на М. било заварено от ЗТСУ и правилника за приложението му, поради което не е било необходимо издаване на заповед на Председателя на ИК на ОНС съгласно чл.210, ал.1 ППЗТСУ. Нормата на чл.87, ал.3 на сега действащия ЗУТ също допускала канализацията на сграда в УПИ да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседен имот при липса на друга техническа възможност. Поради това съдът е приел, че ответниците М., както и собственикът на имот с идентификатор *.*.*** С. К., са длъжни да търпят преминаването през имотите им на съществуващия от над 60 години канализационен тръбопровод, отвеждащ отпадните води от приземния етаж от жилищната сграда на ищцата Р. Т. към канализацията на [улица], и да се въздържат от посегателства върху него.

Поради гореизложеното и тъй като по делото е безспорно установено, че ответниците продължават да поддържат създаденото от техния наследодател А. М. състояние на неизползваемост на съществуващия стар канализационен тръбопровод от имота на ищцата към [улица], с което пречат на ищцата пълноценно да ползва собствения си имот, съдът е приел, че предявеният от ищцата иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят тръбопровода /чрез извършването на конкретно посочените в заключенията на вещите лица действия/ е основателен.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основания за допускане на касационно обжалване на това решение, поради следното:

Първият поставен от касаторите въпрос /Релевантно ли е към спора по чл.109 ЗС, че ищецът е бездействал и не е предприел необходимите действия за запушване на образувалите се фуги на обслужващия неговата сграда канализационен тръбопровод, вследствие на което е протекла мръсна отпадна вода в имота на ответниците, с което е засегната тяхната правна сфера и са предизвикани естествени свлачищни процеси, довели до повреда трасето на тръбопровода?/ не може да обоснове допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос, съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС- въпросът не е обусловил изводите на съда в решението и е неотносим към конкретното дело, доколкото предпоставя фактическа обстановка, каквато не е установена по това дело. В решението не е прието за установено, а и по делото няма доказателства ищцата с бездействието си да е предизвикала протичането на мръсни отпадни води в имота на ответниците. Напротив, установено е от заключенията на вещите лица, че причината за теча на мръсни води в имота на ответниците не е бездействието на ищцата, а свлачищните процеси в района: пропускането на отпадни води от фугите на канализационните тръби към имота на ответниците се дължи на разместването и провисването на тези тръби в резултат на слягането на земната маса на границата между имотите на ищцата и на ответниците, където има силна денивелация.

Вторият поставен от касаторите въпрос /Релевантно ли е към спора по чл.109 ЗС, че ищецът не е предприел необходимите действия да изпълни указания на Общински експертен съвет по устройство на територията към [община] да се даде ново техническо решение за прокарване на канализация на имота и с това си бездействие сам причинява невъзможност за възстановяване на тръбопровода?/ също не може да обоснове допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос, съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС- въпросът не е обусловил изводите на съда в решението и е неотносим към конкретното дело, доколкото предпоставя фактическа обстановка, каквато не е установена по това дело. В решението не е прието за установено, а и по делото няма доказателства ищцата да не е предприела необходимите действия или да е възпрепятствала вземането на решение за прокарване на канализация за имота й. Напротив, същата е търсела варианти за решаването на проблема при съобразяването, че особеностите на терена обективно не позволяват канализацията да премине по трасе, различно от трасето на съществуващия стар канализационен водопровод- например към намиращата се над имота на ищцата [улица].

Третият поставен от касаторите въпрос /Може ли съдът при уважаване на иск по чл.109 ЗС да възложи на ответника извършването на действия, чието изпълнение засяга права на трети, неучастващи в спора лица?/ също не може да обоснове допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос, съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросът не е обусловил изводите на съда в решението и е напълно неотносим към конкретното дело, по което с постановения от съда диспозитив не се засягат правата на трето, неучастващо в спора лице /по твърдение на касаторите- собственикът на имот с идентификатор ***.*.*/. Видно от диспозитива на въззивното решение, с него третото на спора лице /собственикът на имот с идентификатор *.*.*/ не е осъден да извърши каквито и да е действия, водещи до възстановяване на прекъснатия от наследодателя на ответниците канализационен тръбопровод. В диспозитива на решението единствено е уточнено, че тръбопроводът, който следва да бъде възстановен в частта му, преминаваща през имота на ответниците, свързва имота на ищцата с канализационната мрежа на [улица], като неговото подземно трасе преминава не само през имота на ищцата и имота на ответниците, но и през трети имот- през имот с идентификатор *.*.***.

Четвъртият въпрос /Обвързан ли е напълно съдът от формулирания петитум на иска по чл.109 ЗС и може ли да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита собствеността на ищеца?/ е поставен от касаторите във връзка с твърдението им за недопустимост на постановеното решение по чл.109 ЗС. Този въпрос е от значение за конкретното дело, но не е разрешен от съда в противоречи с практиката на ВКС. В тази практика /например решение № 50002 от 22.08.2024 г. по гр.д.№ 2939 от 2022 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 363 от 17.06.2024 г. по гр.д.№ 1819 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 260 от 28.04.2026 г. по гр.д.№ 1628 от 2025 г. на ВКС, II г.о. и др./ се приема, че постановеното осъдително съдебно решение по иска с правно основание чл.109 ЗС подлежи на изпълнение- доброволно или принудително. Това налага изискването в диспозитива на решението да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши или от извършването на които ответникът следва да се въздържа, респ. състоянието, което следва да бъде постигнато. За установяване на конкретното поведение на ответника, за да се преустанови неоснователното смущаване на правото на собственост ищеца, по правило са необходими специални знания по смисъла на чл.195 ГПК, поради което не би могло да се изисква от ищеца още в петитума на исковата молба да посочи точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум. Спрямо тази квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или следващите се по силата на закона конкретни действия/бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл.109 ЗС. Напълно в съответствие с тази практика на ВКС, въззивният съд се е произнесъл по заявеното с насрещната искова молба искане на ищцата ответниците да бъдат осъдени да възстановят прекъснатия стар канализационен тръбопровод, като е посочил конкретните действия, които ответниците следва да извършат, за да се постигне този резултат- действия, посочени в заключенията на съдебно-техническите експертизи. Поради това не е налице посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.

Петият поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните, и да изложи собствени мотиви по отношение на тях?/ също е от значение за делото, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В нея се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика. Напротив, задълбочено е изследвал събраните по делото и относими към спора доказателства, осъдил е всички доводи и възражения на страните и конкретно тези на ответниците по иска, изложил е мотиви защо приема тези доводи и възражения за неоснователни или неотносими към предмета на делото по иска с правно основание чл.109 ЗС.

Не е налице и соченото от касаторите основание на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд: недопустимост на решението като постановено по непредявен иск, с плюс петитум. Както се посочи и по-горе, диспозитивът на постановеното от въззивния съд решение по иска с правно основание чл.109 ЗС е в съответствие с формулираното от ищцата в насрещната й искова молба искане за осъждане на ответниците да възстановят съществуващия стар канализационен тръбопровод, преминаващ от нейния имот през имота на ответниците и на третото лице К. към [улица], в прекъснатата му част, намираща се в имота на ответниците. Посочването в диспозитива на конкретните действия, които ответниците следва да извършат, за да бъде възстановен този тръбопровод, не представлява произнасяне плюс петитум, по непредявен иск, поради което не води до недопустимост на съдебното решение.

Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените от нея разноски по делото на ВКС в размер на 1 400 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2025г. Предвид смяната на официалната валута в РБ, считано от 01.01.2026 г., горепосочената парична сума следва да се превалутира според правилата на чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България- на 715,81 евро.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение