Определение № 50008 от 09.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1757/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „РВБ България“ ЕООД (ищец) срещу решение № 158 от 28.03.2022г. по възз.т.д.№ 882/2021г. на Апелативен съд - Пловдив. С него се отменя решение № 260080/07.06.2021г. по т.д.№ 132/2018г. на ОС - Хасково в обжалваната част за осъждането на „Ния-Милва“ ЕООД да заплати на „РВБ България“ ЕООД сума в размер на 137 128.92лв., представляваща част от цената на продадена вещ с недостатъци - тоалетен сапун, доставен през месец март 2018г., заплатена в изпълнение на договор с референтен № RVBBUL0118004 от 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.3018г. до окончателното й изплащане, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на 23 338лв., и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен искът на „РВБ България“ ЕООД против „Ния - Милва“ ЕООД за осъждането за заплащане на сумата от 137 128.92лв., представляваща част от цената за доставен през м. март 2018г. сапун с недостатъци, заплатена в изпълнение на договор с референтен № RVBBUL0118004 от 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.3018г.; отхвърлен е и евентуалният иск на „РВБ България“ ЕООД срещу „Ния - Милва“ ЕООД за сумата от 129 454,25лв., представляваща левовата равностойност на заплатеното от „РВБ България“ ЕООД към „РВБ Интернешънъл“ обезщетение за замяна на дефектни стоки; отменено е и постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение № 260331/20.08.2021г., с което е оставена без уважение молбата „Ния - Милва“ ООД за изменение на решение № 260080/07.06.2021г. по т.д. № 132/2018г. на ОС - Хасково, и са присъдени разноски в тежест на „РВБ България“ ЕООД.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, за нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Основаното на тях искане е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважен главният осъдителен иск за сумата 137 128.92лв., представляваща част от цената на продадена вещ с недостатъци – тоалетен сапун, доставен през месец март 2018г. в изпълнение на договор от 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2018г. до окончателното изплащане, евентуално – за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото на ПАС за ново разглеждане от друг състав на съда.Касаторът счита, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в извършената промяна на правната квалификация с обжалваното решение, без преди това да бъдат дадени на страните указания относно подлежащите на доказване факти и възможност да ангажират доказателства с оглед променената правна квалификация.Поддържа, че това нарушение на съдопроизводствените правила е толкова съществено, че налага връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на ПАС.Материалната незаконосъобразност на обжалваното решение е обоснована от касатора с доводи за неправилна материално-правна квалификация от въззивния съд, приемайки, че се касае за договор за изработка, а не за договор за покупко-продажба и, че се касае за дефекти, които са резултат от външни фактори, несвързани с изработката.Касаторът счита, че обжалваното решение е необосновано, тъй като мотивите на въззивния съд са основани изцяло на предположения.Наред с това поддържа, че, дори да се приеме, че търговските отношения между страните са по договор за изработка, в хода на производството е доказано, че недостатъците на процесните сапуни са се появили след приемане на стоката от ответника, че ищецът своевременно го е уведомил за установените недостатъци и, че недостатъците са резултат от некачествено изпълнение на ответника.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е въведена допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, следва ли да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като, след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти? По този въпрос касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013г. ОСГТК на ВКС.

2. Какви са правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 132/27.07.2017г. по гр.д.№ 3275/2016г., IV г.о. и решение № 59/14.04.2015г. по гр.д.№ 4190/2014г., IV г.о.

3.Задължен ли е съдът да постанови решението си, след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства? 4.Може ли съдът да обоснове извода си само на база едно от наличните по делото доказателства или е длъжен да извърши преценка на това доказателства в съвкупност с всички останали събрани доказателства? По въпроси № 3 и № 4 касаторът се позовава на решение № 327/03.04.2017г. по гр.д.№ 2119/2016г., IV г.о. и решение № 296/05.04.2017г. по гр.д.№ 1776/2016г., IV г.о.

Въведена е и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроси № 1 и № 2, както и по следния правен въпрос:

5.Допустимо ли е съдът, в случая въззивната инстанция, да изгражда фактическите и правни изводи на база предположения?

Наред с това, е поддържано и основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл .3 ГПК- очевидна неправилност.

В подадения чрез пълномощник адв.П. Д. писмен отговор ответникът по касация „Ния - Милва“ ЕООД оспорва наличието на въведените основания за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивната инстанция е приела за установено и безспорно, че правоотношенията между страните произтичат от валидно сключения от тях договор, обективиран в Заявка за покупка и Анекс №1 – Спецификации на продуктите – Референтен № RVBВUL0118004 от 24.01.2018г. Приела е, че, макар и да е използван терминът „покупка“ и страните са наименувани „продавач“ и „купувач“, възникналите по договора правоотношения намират правните си характеристики в договора за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, респективно, че не се касае за договор за търговска продажба, както неправилно е приел окръжният съд.В тази връзка въззивният съд е посочил, че ответникът е производител на стоките, а ищецът е възложител, стоките е следвало да съответстват на официалните стандарти и спецификации по Анекс № 1, а основното възражение на ответника е, че проявилите се недостатъци на стоките не се дължат на некачествена изработка, а на неправилно съхранение и транспорт.Въззивният съд е приел, че по отношение на развитието на правоотношенията между страните и наличието на точно изпълнение или неизпълнение са приложими правилата на договор за изработка, като едно от основните е визираното в чл.264 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, съгласно което поръчващия – възложителя има задължение да приеме стоката и при приемането й да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появяват по- късно.Въззивният съд е посочил, че и в договора между страните е уговорено да се извърши проверка на качеството и приемане. Приел е за установено и безспорно, че ответникът е произвел, след което е доставил на 20.03.2018г., 24.03.2018г., 26.03.2018г. и 27.03.2018г. възложеното количество сапун в склада на ищеца в [населено място] Установил е от представените от ищеца 4 бр. приемо - предавателни протоколи, че на посочените дати ищецът е приел в базата си в [населено място] предадените му от ответника 179 360 бр., 54 400 бр., 38 400 бр. и 28 400 бр. тоалетни сапуни.Въззивният състав е приел за установено, че, след приемането от ищеца на сапуните в склада му в [населено място], там е извършено и пакетирането на хигиенни комплекти със санитарни принадлежности( съдържащи и сапуни), което пакетиране е в изпълнение на договор за покупко-продажба, сключен между ищеца и „РВБ Интърнешънъл“.Установил е, че след това хигиенните комплекти са били натоварени на борда за морски превоз на 01.04.2018г. и на 24.03.3018г., съгласно товарителници за морски превоз с износител „РВБ Интърнешънъл“ и получател – Международния комитет на червения кръст/МКЧК - Акаба, Й., с пристанище на натоварване - Варна, България и място на разтоварване –Акаба, Й.; пристанище на разтоварване – Ал Акаба.Въззивният състав е приел за установено и безспорно, че хигиенните комплекти са били доставени в склада на Международния Комитет на Ч. кръст/МКЧК на 22.04.2018г. и на 04.06.2018г.Установил е, че с имейл на 13.06.2018г. МКЧК е уведомил своя продавач„РВБ Интърнешънъл“, че при сортирането и подреждане на хигиенните комплекти в Й. е установил мухлясали сапуни и сапуни с промяна на цвета.Въззивният съд е преквалифицирал претендираното с главния иск вземане за цената на сапуните по чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.258 от ЗЗД, във вр. с чл.265 ал.1, пр. последно от ЗЗД /ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска намаление на възнаграждението/. Приел е за безспорно, че ищецът е заплатил възнаграждението по договора, както и, че претендира възстановяването му изцяло, поради некачествено изпълнение, равняващо се на пълно неизпълнение. Спорният по делото въпрос е сведен от въззивния съд до наличието на появили се по-късно(скрити) недостатъци на сапуните, които са в резултат на некачествена изработка. Въззивният съд е анализирал подробно писменото заключение на комплексната съдебнохимическа експертиза по делото и дадените от вещите лица устни обяснения.Възприемайки заключението, съставът на въззивният съд е приел, че от него не може да се обоснове извод за скрити недостатъци на сапуните, които са в причинна връзка с некачествено изпълнение. По отношение на установеното от вещите лица, че за появата на микроорганизми на сапуните могат да способстват и спори, каквито не е изключено да са налични във въздуха в производствената база на ответника, въззивният съд е посочил, че, от една страна, това е само предположение, а, от друга страна, това не може да обоснове извод, че проявилите се по-късно дефекти се дължат на некачествена изработка. Въз основа на установеното от вещите лица, че колониите на микроорганизми по процесните сапуни са се развили по повърхността им, защото за това е необходим кислород, какъвто във вътрешността на сапуна няма, въззивният състав е приел за установено, че не е бил допуснат неправилен технологичен процес.Въззивният съд е посочил, че, съгласно заключението на вещите лица за производствения процес не се е изисквало стерилна, а чиста среда, както и, че не е доказано средата в производствената база на ответника да не е била чиста. Формирани са от въззивния състав и мотиви, че изводът за некачествено изпълнение не може да почива на предположения, а некачественото изпълнение следва да бъде доказано пълно и главно от страната, позоваваща се на такова – в случая – от ищеца, каквото в случая не е проведено.Решаващият състав е приел, че въз основа на заключението на комплексната съдебно-химическа експертиза е вероятен извод, че по-късно появилите се дефекти на стоките се дължат на неправилно съхранение и транспортиране след предаване на стоката от изпълнителя на възложителя в [населено място].Формирани са мотиви, че първоинстанционният съд не само е определил неправилно характера на създадените отношения между страните, като такива по търговска продажба, и правната квалификация, но и неправилно е приложил и е разпределил доказателствената тежест, поради което е приел неправилно, че по-късно проявилите се дефекти се дължат на некачествена изработка, изграждайки този извод на предположения. По тези съображения решението в обжалваната осъдителна част е отменено и искът е отхвърлен. При отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен главният осъдителен иск пред въззивната инстанция е възстановена висящността на евентуалния иск – за сумата от 129 454,25лв., представляващи левовата равностойност на заплатеното от ищеца на „РВБ Интърнешънъл“ обезщетение за замяна на дефектни стоки. Въззивният съд е приел, че този иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.288 от ТЗ, във вр. с чл.258 от ЗЗД, във вр. с чл.79 и чл.82 от ЗЗД – обезщетение от неизпълнение/некачествено изпълнение под формата на претърпяна загуба. Изведени са решаващи мотиви, че този иск също е неоснователен, тъй като не е налице некачествено изпълнение, равняващо се на пълно неизпълнение на ответника – изпълнител по договора за изработка. При този изход на делото първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която са присъдени разноски в тежест на ответника в размер на 23 338лв.

Настоящият състав намира, че не е налице въведеното основание по чл.280, ал.2 предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.290, ал.2 ГП.Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само, когато неправилността е обективно и явно установима – напр. въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.В случая въведените от касатора доводи не обосновават нито една от изведените от съдебната практика проявни форми на очевидна неправилност, а съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.Пряко от мотивите на обжалваното определение настоящият състав не констатира очевидна неправилност на обжалваното решение, изведена от посочените по-горе критерии.

Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроси № 1, № 2, които, уточнени и преформулирани, съгласно съобразителната част на т.1 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2019г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаят правомощията на въззивната инстанция, когато прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна.По тях касаторът не е обосновал и доказал общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е въвел твърдения и не е посочил новите доказателства във връзка с променената от въззивния съд правна квалификация. От друга страна, от мотивите на обжалваното решение следва да се направи извод, че, прецизирайки дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предмета на делото, въззивният съд е разгледал в същия порядък същите факти и обстоятелства, които са били въведени от ищеца и са били обсъдени от първоинстанционния съд.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроси № 3 и № 4, които, уточнени и преформулирани, съгласно съобразителната част на т.1 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2019г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаят дейността на въззивния съд по обсъждане на доказателствата по делото. И по тях касаторът не е обосновал общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като не е въвел твърдения и не е посочил конкретните доказателства по делото, които са останали необсъдени от въззивния съд.

Въпрос № 5 също не удовлетворява общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на обжалваното решение. Въззивният съд изрично е посочил, че некачествено изпълнение, което е приел да е в основата на предявените искове, не може да почива на предположения, а некачественото изпълнение следва да бъде доказано пълно и главно от страната, позоваваща се на такова – в случая – от ищеца, каквото в случая е приел да не е проведено.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпроси № 1 и № 2 не е налице и въведеното допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях е формирана съдебна практика по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. посочената от касатора, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване.

Касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 5000лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: