Определение № 710 от 05.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2015 г.

Производството е по чл.274 ,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№106348/01.9.2015 г., подадена от адв. П. В. – процесуален представител на ищеца Д. Н. Н. от [населено място], против определение №15365/06.8.2015 г. по ч.гр.д.№9548/2015 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., с което е оставена без уважение частна жалба, вх.№1069957/13.7.2015 г., подадена от Д. Н. Н., против определение от 13.3.2015 г. по гр.д.№58705/2014 г., на Софийския районен съд, 26 състав, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.424 ГПК. Искът е предявен като установителен за признаване на установено по отношение на [фирма] – С., че ищецът не дължи сумата 2357,45 лева, за консумирана вода, за период от 22 дни. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност и се моли за нейното уважаване. Ответникът по частната касационна жалба - [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и данните по делото намира следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на иска е под 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4, във връзка с ал.3 ГПК “Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.” Частната касационна жалба е подадена на 01.9.2015 г., поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, в редакцията от ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. Поради това тя следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,