Определение № 899 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 493/2012 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от ЗК [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Б. Б., с вх.№6552/03.05.2012 г. на Бургаския окръжен съд, подадена чрез куриерски услуги на 02.05.2012 г., срещу Решение №ІІІ-47 от 14.03.2012 г. по в.гр.д.№302/2012 г. на Бургаския окръжен съд, 3-ти въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение №1988 от 14.12.2011 г. по гр.д.№1376/2011 г. на Бургаския районен съд, с което са уважени предявените от Л. Г. Б., от [населено място] срещу касатора при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 10 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и за сумата 240.07 лв., обезщетение за претърпените имуществени вреди, в резултат от настъпилото на 01.07.2010г. ПТП, виновно причинено от втория ответник С. А. С., като водач на лек автомобил „Пежо 306”, с рег № А 00-87 КА, срещу когото същите исковете са предявени при условие на евентуалност. В останалата част до пълния предявен размер от 15 000 лв. за претендираното обезщетение за причинените неимуществени вреди и до пълния размер от 998.23 лв. за причинените имуществени вреди- исковете са отхвърлени. С обжалваното въззивно решение Бургаският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че на основание чл.413 ал.3, във вр. с ал.2 НПК решението, постановено по реда на чл.78а НК, е задължително за настоящето производство относно осъществяване от виновния водача на състава на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. С решение №2219/03.12.2010г. по н.а.х.д.№4260/2001 г. на Бургаския районен съд той е признат за виновен, че в резултат на нарушаване на правилата за движение-чл.5, чл.20 ал.2, чл.116 и чл.119 ЗДП по непредпазливост е причинил на ищцата фрактура на дясната подколенница, представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК и е осъществил състава на чл.343, ал.1, б.”б” НК, като на основание чл.78а НК му е наложено административно наказание. Бургаският окръжен съд е приел, че присъденото от районния съд обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е съобразено с характера и степента на уврежданията, а отговорността на касатора произтича от валидното застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, покриваща отговорността на застрахования водач на автомобила, с който е причинено процесното ПТП. Касаторът ЗК [фирма] твърди, че обжалваното решение в осъдителната му част е недопустимо, р.п. неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържаната недопустимост на въззивното решение обосновава с недопустимостта на първоинстанционното решение, като постановено по нередовна искова молба, по която не е внесена дължимата държавна такса, тъй като ищцата неправилно е била освободена от внасянето й на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК. Счита, че непозволеното увреждане, вредите от което се претендират в настоящето производство, не е доказано с влязла в сила присъда. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с решение №175 от 16.10.2009 г. по т.д.№312/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О. С оглед на това противоречие подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като формулира следния правен въпрос „ Влязлото в сила решение по чл.78а НК има ли обвързваща сила за гражданския съд, който разглежда правните последици от деянието/ чл.300 ГПК/ ”. Навежда доводи,че не е доказана вината на причинителя на ПТП- ответника С., характерът и степента на уврежданията не са доказани с документация, събрана в условия на устност и непосредственост-ползваната от вещото лице документация се намира в архива на МБАЛ-Б., продължилият период на възстановяване не е в причинно-следствена връзка с увреждането, а се дължи на предходно заболяване на ищата- диабет. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, поради което е процесуално допустима. Ответницата по касационната жалба Л. Б. не взема становище. Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Липсват основанията за подържаната от касатора евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение. Първоинстанционното решение не е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, поради което и соченият негов порок не е възпроизведен и в обжалваното въззивно решение. Освобождаването на ищцата от внасяне на държавна такса, е в унисон с приетото в т.15 на ТР6-2012 г. на ОСГТК, че решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязлата в сила присъда по смисъла на чл.83, ал.1,т.4 ГПК. Поставеният правен въпрос за обвързващата сила на влязлото в сила решение по чл.78а НК за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието/ чл.300 ГПК/ е от значение за изхода на делото, но соченото като допълнително основание за достъп до касация-противоречие с решение №175 от 16.10.2009 г. по т.д.№312/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О. е преодоляно с трайно установената съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, а именно Решение №14 от 04.05.2011 г. по гр.д.№1493/2009 г.на ВКС, ІV Г.О., Решение №47 от 23.04.2012 г. по т.д.№340/2011 г. на ВКС, І Т.О. Съобразно тях влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С посочената по-горе т.15 на ТР6-2012 г. общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС се е произнесло в същия смисъл, като е даден отговор на поставения от касатора правен въпрос. Фактическият състав на престъплението се установява по съдебен ред както с постановяване на присъда, така и с постановяване на решение по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание. Постановеното от наказателния съд и в двата случая има обвързващата сила на чл.300 ГПК за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. На основание чл.130, ал.2 ЗСВ Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд