Определение № 1318 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1749/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДДД Експерт Контрол” ЕООД против определение № 498 от 04.08.2023г. по в. т. д. № 772/2022г. на Апелативен съд - София, с което е изменено в частта за разноските решение № 246/11.04.2023г., постановено по същото дело, като са намелени присъдените в полза на „ДДД Експерт Контрол” ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство от 10 344 лева на 3 466,30 лева. С частната жалба е въведено оплакване за незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят твърди, че при преценка на основателността на направеното от него възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съдът е следвало да вземе предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 2, ал. 7 на Наредба № 1/ 2004г. на ВАС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 88/04.11.2022г., тъй като заплащането на договореното възнаграждение е извършено на 7.11.2022г., когато новата редакция е действаща. Ответникът „Пали Пест Протект” ЕООД в представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, поради което е допустима. Съгласно дадените разяснения в т.24 на ТР № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване или изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Въз основа на даденото разрешение в посоченото тълкувателно решение, което на основание чл.130 ЗСВ е задължително за всички органи на съдебната власт, приложение не намира разпоредбата по чл.280, ал.2 ГПК, като предпоставка за разглеждането по същество на частната жалба по чл.248 ГПК, ал.3 ГПК, тъй като обжалването на определението е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по този на чл.274, ал.3 ГПК. С оглед на това, настоящият състав не обсъжда представеното изложение за допускане на касационен контрол. Разгледана по същество частна жалба е неоснователна. Въззивният съд е приел за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което го е намалил до минималния размер по чл. 7 ал.2, т. 4 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел за приложима е редакцията на наредбата преди изменението й с ДВ бр. 88/04.11.2022г., тъй като основание за плащането са договори от 30.05.2022г. и от 04.11.2022г. Отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са материалноправни. С оглед на това, приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на последващите изменения на нормите /законови и подзаконови/, регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/ 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана на 04.11.2022г. не е предвиден друг срок за влизането й в сила, поради което направените с нея изменения влизат в сила на 8.11.2022г., а не на 7.11.2022г., който е последният ден от 3-дневния срок, след обнародване на нормативния акт. Предвид изложеното, минималният размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай не се определя по чл. 2, ал. 7 на Наредба № 1/ 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция, ДВ, бр. 88/ 04.11.2022г.), тъй като към момента на осъществяване на разхода (на 21.06.22г. и на 07.11.2022г.), същата не е в сила, като на изменението на материалноправните норми за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е дадено обратно действие. Ето защо, оплакването на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение е неоснователно. Въззивната инстанция, като е взела предвид материалния интерес по делото, изхода на спора и е приложила при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение материалноправната норма, действаща към момента, в който е направен разхода за адвокатското възнаграждение, правилно е намалила разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство от 10 344 лева на 3 466,30 лева. Водим от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.278, ал.1 ГПК