Определение № 60426 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4207/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от О. А. А., подадена чрез адв.Б. срещу определение №1343/22.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 7313/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на ищеца О. А. А. от 29.03.2021год. срещу определение от 28.02.2021год. на СРС, 82-ри състав, постановено по гр.дело№64696/2018год. на СРС, с което съдът е отменил определение за даване на ход по същество на делото и производството по него е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, след като смята, че изложеното в мотивите на обжалваното определение, че има тъждественост на двете дела, заведени от ищеца срещу Прокуратурата не съответства на обективната реалност и се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по приключване на правния спор с решение по същество. Жалбоподателят сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 281, т.3, предл.2 ГПК и след като смята, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Въззивният съд, за да остави без уважение частната жалба на ищеца срещу определението на първоинстанционният съд е приел, че основанията на претенцията и търсената защита са предмет на разглеждане във висящия спор по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ по който е образувано гр.дело№79699/2018год. по описа на СРС, 159- ти състав, има постановено първоинстанционно решение, делото е висящо пред въззивния съд и също така има заведено второто дело - гр.дело №64696/2018год. по описа на СРС, 82-ри състав, със същите наведени основания и предмет на защита както са заявени по първото дело, поради което второто дело следва да се прекрати. Производството гр.дело №64696/2018год. по описа на СРС, 82-ри състав е образувано по подадена на 04.10.2018год. искова молба от О. А. А. против Прокуратурата на РБ с искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 15 000лв.-представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от това, че срещу ищеца е водено наказателно производство с обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, за което в последствие е бил оправдан с влязла в сила присъда по нохд №6042/2014год. по описа на СРС и което производство е продължило над допустимите разумни срокове, ведно със законната лихва от 25.05.2017год.-датата на влизане на присъдата, както и сумата от 1000лв.-мораторна лихва върху главницата за посочен период. Ответната страна Прокуратурата на РБ е оспорила иска по основание и размер, и е посочила, че е бил предявен иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ от ищеца при същите обстоятелства в исковата молба, за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, включително и от забавеното производство, което обаче смята, че „се поглъща“ и взема в предвид в образуваното преди това производство по гр.дело № гр.дело№79699/2018год. по описа на СРС, 159- ти състав. С определение от 28.02.2021год., СРС, 82-ри състав след като е констатирал служебно и което се установява от приложените гр.дела, че по искова молба на 08.06.2018год., подадена първоначално в СГС от ищеца след което е изпратена за разглеждане в СРС е образувано гр.дело №79699/2018год. по описа на 159-ти състав, по което предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, по който има постановено решение на първоинстанционния съд и делото е висящо пред СГС, изложените обстоятелства по двете искови молби от ищеца, за да претендира обезщетение за неимуществени вреди, които са идентични, е прекратил производството по второто заведено дело, по което исковата молба е подадена на 04.10.2018год. и се претендира обезщетение в размер от 15 000лв. Въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд за прекратяване на второто заведено дело и е изложил съображения, че няма пречки и следва в производството по първото дело, висящо пред въззивния съд да се съобрази и продължителността на наказателното производство, повдигнато като основание по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ и да се присъди общо обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът твърди да са му пречинени от наказателното производство срещу него и по което е оправдан, както и за това, че е продължило извън разумните срокове за това. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя следните въпроси: 1.Допустимо ли е разглеждането на искове по чл.2 от ЗОДОВ с правно основание претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди от разглеждането на делото извън разумните срокове за производството, без преди това да е проведена предвидената от закона административна процедура пред МП, 2.В случай, че е предявен иск по чл.2 ЗОДОВ за обезщетение за незаконно водене на наказателното производство, допустимо ли е да се произнася-без това да е заявено в исковата молба и досежно обезщетение и за водено на същото това производство извън разумния срок за това и под формата на третия въпрос е изтъкнато процесуално нарушение тъй като делото, по което е прекратено производството гр.д№64 696/2018год. по описа на 82-ри състав смята, че е било по-рано заведеното дело, а второто дело е с №79699/2018год. по описа на СРС и към датата на прекратяване на първото не е приключило. Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал.1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Поставените въпроси не могат да послужат за общо основание за допускане на касационното обжалване, а не са налице и формулирани допълни такива, след като въззивния съд, за да потвърди определението за прекратяване на делото не се е позовал в решаващите си съображения на това, че не е проведена предвидената от закона административна процедура пред МП, напротив такава е проведена и това е изтъкнато и по двете дела и са приложени доказателства. Също така и във връзка с втория въпрос- следва ли да се произнася по иск по чл.2 ЗОДОВ -без това да е заявено в исковата молба и досежно обезщетение и за водено на същото това производство извън разумния срок за това, в настоящия случай по прекратеното дело, този въпрос не стои, но също така и по първото дело/или и по двете дела/ ищецът изрично е изложил обстоятелства, че счита, че наказателното производство е продължило за период, надхвърлящ разумния срок, твърди нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ, както и се позовава на това, че след предприето искане по административен ред за определяне на обезщетение не е доволен от определения размер, и които обстоятелства следва да бъдат разгледани, като част от предмета на делото и в случая са съобразени от съда, постановил решение по първото дело, като спорен е останал въпросът относно размера на обезщетението с оглед на подадената въззивна жалба от ищеца. Основните аргументи на въззивния съд за потвърждаване на прекратителното определение на първоинстанционния съд е поради това, че основанията на претенцията и търсената защита за продължилото наказателно производство извън разумния срок по второто дело са предмет на разглеждане във висящия спор по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ по гр.дело №79699/2018год. по описа на 159-ти състав, след като изрично са заявени и по което следва да се присъди глобално обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди, каквато е и преобладаващата практика на ВКС/ решение №147/21.12.2020год., на ВКС, ІV г.о., постановено по гр.дело №4295/2019год., решение №19/23.07.2019год., на ВКС, ІІІ г.о., постановено по гр.дело №2026/2018год. и решение №42/01.07.2019год. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по гр.дело №1914/2018год./ в противен случай вредите от един и същи увреждащ факт-продължителността на наказателното преследване биха се обезщетили двукратно. По делото се установява от прочит на исковите молби и по двете дела, че в същите има посочен различен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, но същите са с напълно идентично съдържание относно основанията на които се позовава ищецът, за да претендира обезщетение за неимуществени вреди, които твърди да са му причинени. Ищецът е изтъкнал като основание да претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди както образуваното срещу него наказателно производство за тежко умишлено престъпление, приключило с оправдателна присъда, но и също така се е позовал и на това, че самото наказателно производство е продължило извън възприетия за разумен срок и в нарушение на правата му по чл.6 от ЕКЗПЧ и в тази връзка също така изрично е посочил, че е предприел вече административна процедура за определяне на обезщетение за продължилото над разумния срок наказателното дело, но за което му е определено обезщетение от 1100лв., което намира, че е несъответно на претърпените вреди и в тази връзка е приложено и по двете дела към исковите молби писмо отговор от МП във връзка с подадено от ищеца заявление в рамките на шестмесечния срок от приключване на производството по нохд и по което на основание чл.60е, ал.2 ЗСВ му е определено обезщетение и е предложено сключване на споразумение. Неоснователен е и доводът в изложението, че производството по гр.дело №79699/2018год. по описа на СРС, 82-ри състав, образувано по подадена на 04.10.2018год., което е прекратено е било първото и по-рано заведеното дело, след като съобразно чл.125 ГПК искът е предявен с постъпване на исковата молба в съда, а това в случая е станало с подаване на исковата молба на 08.06.2018год. по което е образувано гр.дело №79699/2018год. по описа на СРС, 159-ти състав, след като е изпратена исковата молба по компетентност от СГС, където първоначално е подадена исковата молба и което към настоящия момент е висящо пред въззивния съд. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр., първи състав