Определение № 270 от 19.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2321/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. П. Х. - ЕТ с фирма „К. - К. Х.” - [населено място], Плевенска обл. срещу Решение № 176 от 03.04.2014 г. по гр.д.№190/2014 г.на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 2068-І от 16.12.2013г.по гр.д.№3976/2013 г. на Плевенски районен съд, с което [фирма]- [населено място] е осъдена да опразни и предаде на [фирма] - [населено място], на основание чл. 233 ал. 1 ЗЗД находящия се в [населено място], [улица], търговски обект „селскостопанска аптека”, нает с Договор за наем от 06.07.2009 г., подробно описан, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят с оплакване за неправилност и необоснованост на решението, иска да се приеме, че е решен съществен правен спор, което е от значение за точното прилагане на закона и оттам за развитие на правото, и да се допусне касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба [фирма] - [населено място] - ищец по делото и [фирма] - [населено място] - трето лице -помагач на страната на ответника, не изразяват становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 233 ал. 1 ЗЗД, с цена, която определена по чл. 69 ал. 1 т. 5 ГПК, е в размер на 8640 лв. (уговореният месечен наем е 720 лв.). Делото за връщане на търговски обект, за който е сключен между търговци договор за отдаване под наем, е търговско, и на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване, затова касационната жалба е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение