Определение № 60344 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. И. и Ц. К. И. чрез техния процесуален представител адв. А. Ж., срещу въззивно решение № 2 от 09.02.2021 г. по в.гр.д. № 330/2020 г. на Силистренския окръжен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че решението, с което се уважа иск по чл. 33, ал.2 ЗС, има обратно действие, поради което и неправилно е приел, че жалбоподателят В. И. не е имал качеството на съсобственик към момента на извършване на продажбата, обективирана в нотариален акт № .... г. на нотариус с рег. № 307 в регистъра на НК. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса имат ли обратно действие влезлите в сила съдебни решения по чл. 33, ал.2 ЗС. Жалбоподателите поддържат, че по този въпрос липсва установена съдебна практика, поради което отговорът на поставения въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Ситово-2” ООД със седалище и адрес на управление с. Ситово, общ. Ситово, изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество-че същото е правилно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 343 от 24.07.2020 г. по гр.д. № 2165/2017 г. на Районен съд-Силистра, с което е допуснато ищецът „Ситово- 2” ООД да изкупи на основание чл. 33, ал.2 ЗС 20/100 ид. части от нива, цялата с площ 48.200 дка, находяща се в м. ”Б.” в землището на [населено място], съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне, които идеални части са предмет на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .... г. на нотариус с рег. № 307 в регистъра на НК, вписан в СВ на 12.12.2017 г.,, с който К. Д., гражданин на Румъния, и К. С., гражданин на Румъния, са продали на В. Г. И. по време на брака му с Ц. К. И. посочените идеални части за сумата 1 500 лв., която сума „Ситово-2” ООД следва да заплати на В. Г. И. в едномесечен срок от влизане в сила на решението. От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че с решение на ОСЗ-Ситово от 1996 г. процесният земеделски имот е бил възстановен на наследниците на П. В. И., поч. през 1967 г. С договор за покупко-продажба на наследство, сключен на 05.06.2014 г. наследнците В. Г. И., И. Г. С. и Л. Г. И. продали на „Ситово-2” ООД наследствените си права от наследството на П. В. И. в общ размер на 1/5 ид. части. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № .... г., част от наследниците на П. В. И. продали на В. Г. И. общо 25/100 ид. части от нивата с площ 48.200 дка, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № .... г. две от наследниците на П. И.-К. Д. и К. Стере, продали на В. Г. И. собствените си общо 20/100 ид. части от посочения земеделски имот. На 22.12.2017 г. „Ситово-2” ООД предявило против страните по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .... г. иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 25/100 ид. части от нивата. По този иск е образувано гр.д. № 2171/2017 г. по описа на Силистренския районен съд. На същата дата-22.12.2017 г. „Ситово-2” ООД предявило иск по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на 20/100 ид. части, които К. Д. и К. Стере продали на В. И.. Образувано е гр.д. № 2165/2017 г. по описа на Силистренския районен съд. С определение от 30.10.2018 г. по гр.д. № 2165/2017 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 2171/2017 г. С въззивно решение № 163 от 13.12.2019 г. по в.гр.д. № 238/2019 г. на Силистренския окръжен съд искът по чл. 33, ал.2 ЗС, предмет на гр.д. № 2171/2017 г. е уважен-допуснато е „Ситово-2” ООД да изкупи 25/100 ид. части от имота, продадени от Г. Д. И., Р. И. Ц., С. И. И., С. Т. Т., Д. Т. Т., П. Д. С., М. П. Й., Т. С. П., П. С. П. и И. А. Г. на В. Г. И.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с уважаване на първия иск за изкупуване на частта от имота, прехвърлена на В. И. през 2015 г., ищецът „Ситово-2” ООД е встъпил в правата на купувача, като го е заместил в продажбеното правоотношение от момента на сключване на договора, заличавайки с обратна сила прехвърлените на В. И. и съпругата му собственически права. Оттук съдът е заключил, че към момента на сключване на договора за продажба, с който К. Д. и К. С. са продали на В. И. притежаваните от тях идеални части от имота, последният не е имал качеството на съсобственик, а е бил трето за съсобствеността лице, поради следва да намери приложение на чл. 33, ал.1 ЗС. Изложените от въззивния съд съображения за уважаване на предявения иск очертават като обуславящ изхода на делото поставения от жалбоподателите правен въпрос относно това има ли обратно действие решението за изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС и от кой момент ищецът, в полза на когото е допуснато изкупуване, се счита за собственик на съответната идеална част. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от гореизложеното съдът