Определение № 180 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 414/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от И. Н. Г. и И. Е. Г. против решение № 1818 от 29. 10. 2014 г. по гр. д. № 1368/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, V с-в. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск за делба на апартамент и гараж. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, точки 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправни и процесуалноправен въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика, решавани противоречиво от съдилищата и разглеждането на които ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответната страна по касационната жалба Община – К. изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба. С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, след отмяна на първоинстанционното решение, е допуснал делба на АПАРТАМЕНТ № 4, на 2 етаж, вх. А, с площ от 96, 24 кв.м., ведно с изба № 10 с площ от 9, 91 кв.м., таванско помещение № 6 с площ от 11, 73 кв.м. и приземна стая № 8 с площ от 10, 82 кв.м., находящи се в жилищната сграда на Ж. „Водопад”, построена в [населено място], [улица], върху имот с идентификатор 36498.502.3155 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-52/16. 11. 2011 г. на изп. директор на А. – П., която сградата е нанесена с идентификатор 36498.502.3155.1, а апартаментът е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор 36498.502.3155.1.5 на кадастралната карта, ведно с 10, 447 % от идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на ГАРАЖ № 6, с площ от 20, 37 кв.м., находящ се в същата сграда, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 36498.502.3155.1.15 на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-52/16. 11. 2011 г. на изп. директор на А. – П.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че общината е придобила през 1998 г. собствеността върху 1/2 идеална част от апартамента и гаража на осн. чл. 5, ал. 1 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, с влизане в сила на решение № ОбС-94-Д-74 от 6. 07. 1998 г. на кмета на Община – К., с което е отменено, по искане на Н. Ч. М., отчуждаването на имот пл. № 788, в кв. 71 по регулационния план на [населено място], до размер на 1/2 идеална част от същия. Приел е, че след отмяна на отчуждаването 1/2 идеална част от правото на собственост върху 1/2 ид. част от отстъпеното в обезщетение жилище и гараж /предмет на процесния иска за делба/ е придобита от общината по силата на цитираната законова разпоредба. Прието е, че другата 1/2 идеална част от апартамента и гаража е придобита от И. Н. Г. и И. Е. Г. на основание договор за покупко продажба, сключен с н.а. № 105/2008 г. по описа на нотариус Т. Р., с който Н. Ч. М. е продал апартамента на дъщеря си И. Г., през време на брака й с И. Г.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат следните правни въпроси: а/. дали изменението на нормата на чл. 5, ал. 1 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС /със ЗИД на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, обн. ДВ бр. 96/1999 г./, според което при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, има обратно действие и се прилага и за отменени преди изменението отчуждения – с твърдения, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 610 от 26. 10. 2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, І г.о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; б/. ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите към съдебно решение – с твърдения, че този въпрос е решен в противоречие с ТР № 1 от 04. 01. 2001 г. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; в/. парично или имотно е обезщетението в случаите, при които отчужденият по реда на З. /отм./, за обществено мероприятие, собственик на имот е обезщетен с жилище, което ще се построи от Ж. по стопански начин, със средства и труд на кооператорите, без да е поето задължение от държавата, държавно предприятие или организация или от Ж. за финансиране и построяване и на жилището на обезщетения собственик – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с „трайната съдебна практика” и разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основания по чл. 280, ал. 1, точки 2 и 3 ГПК/. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по първия въпрос. В мотивите към обжалваното решение е прието, че общината е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от апартамента и гаража на осн. чл. 5, ал. 1 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, с влизане в сила на решение № ОбС-94-Д-74 от 6. 07. 1998 г. на кмета на Община – К., с което е отменено, по искане на Н. Ч. М., отчуждаването на имот пл. № 788, в кв. 71 по регулационния план на [населено място], до размер на 1/2 идеална част. Приел е, че по силата на решението за отмяна на отчуждаването, процесният апартамент и гараж, отстъпени като обезщетение на Н. М., са станали общинска собственост, въпреки че, съгласно действащата към този момент редакция на нормата на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС /ДВ бр. 15/1992 г./, при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост и се предоставят за ползване на общините. Този извод противоречи на приетото в представеното от касаторите решение № 610 от 26. 10. 2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, І г.о., според което промяната в чл. 5 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС от 1999 г., предвиждаща при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища да стават общинска собственост по сила на решението за отмяна, няма обратно действие и не преурежда настъпилите вече промени в резултат на отменени до 1999 г. отчуждавания. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по останалите въпроси. Относно процесуалноправния въпрос – такъв не е разглеждан от въззивния съд. Във въззивното решение е посочено, че се възприемат мотивите към влязло в сила решение, постановено между същите страни за друг имот, по въпроса за характера на обезщетението, но същото не съдържа извод, според който мотивите към съдебно решение, постановено по дело, по което ищецът и ответникът са участвали като насрещни страни, с предмет иск за собственост върху друг имот /възстановения чрез отмяна на отчуждаването/, се ползват със сила на пресъдено нещо и са задължителни за съда и страните. Относно поставения въпрос за характера на полученото от отчуждения собственик обезщетение /имотно или парично/ – не е доказано противоречивото му разрешаване от съдилищата /изложени са твърдения, че съдебната практика приема обезщетение като процесното за парично, но липсва позоваване на конкретни съдебни актове/, нито е обоснована тезата, че разглеждането на този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /липсата на формирана задължителна практика не аргумент, достатъчен сам по себе си, да наложи извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Предвид допускане касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по първия посочен по-горе материалноправен въпрос, на жалбоподателите следва да бъде предоставена възможност да внесат държавна такса в размер на 40 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които ще се събират от съдилищата по ГПК и съгласно приетото в ТР № 6/6. 11. 2013 г., т. 17. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение