Определение № 995 от 15.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 893/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Л. А., [населено място] и А. Л. А., [населено място] срещу решение № 216/20.12.13г., постановено по гр.д.№ 493/13г. от Варненския апелативен съд в частта за потвърждаване на решение № 152/21.06.13г. по гр.д.№ 351/12г. на Шуменския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касаторите против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от по 20000 лв. до предявените размери от по 110000 лв., причинени им от смъртта на техния баща Л. А. М.. Решението в частта по претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майката на касаторите М. Х. Ю. не е обжалвано. Подадена е и допълнителна касационна жалба в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят разноски по делото. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на смъртта на техните майка и баща, настъпила при ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел негативните преживявания, психическия дискомфорт, шокиращата и нелепа загуба на родителите им, възрастта както на починалите, така и на децата им. Съдът е определил ¾ съпричиняване на настъпване на вредоносния резултат на водача на лекия автомобил Л. А. М., който с превишена скорост е предприел изпреварване и пряко е причинил челен сблъсък с насрещно движещ се автомобил. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според касаторите материалноправният въпрос от значение за делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и отчитането на релевантните за спора факти при прилагане на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително при определяне на съпричиняването. Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя или срещу Гаранционния фонд се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По постъпилата допълнителна касационна жалба. Касаторите са поискали отмяна на въззивното решение в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд. Въззивният съд е обсъдил възраженията им и е определил размера на дължимите разноски съобразно с отхвърлената част на исковете. Поставеното решение в тази част съответства на ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, тъй като до приключване на делото е представен документ /платежно нареждане от 13.05.13г./ за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд