Определение № 673 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 1154/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. А.-лично и като законен представител на дъщеря си И. Д. А. против решение № 1209/11.07.2011 г. по в.гр.д. № 1394/2011 г. на Софийски АС в частта, с която е потвърдено решение № 148/10.01.2011 г. по гр.д. № 2308/2009 г. на СГС в останалата му отхвърлителна част за разликата над 99 000 лв. до 119 000 лв. за всеки един от двамата ищци, на основание чл.226,ал.1 КЗ. В касационната жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че по въпросът За присъждане на адекватно и справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, били налице и трите основания по чл.280,ал.1 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие с ППВС 4/23.12.68 не е налице. Съдът е изпълнил изискванията на р.ІІ от мотивите и т.11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.68 г. да се вземат под внимание конкретните обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Не е налице и противоречиво решаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, респективно т.3 ТР 1/2009 ОСГТК, тъй като в представеното Р 410/29.10.2008 по н.д. 396/2008 на І н.о. няма произнасяне по същество по чл.52 ЗЗД. Не може да се говори за наличието на предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, след като е налице задължителна съдебна практика, включително и ППВС 17/18.11.63 г. Следва да се прави разграничение между: 1.Основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК, и са предмет на производството по чл.288 ГПК, и 2.Основанията за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, чието съдържание включва доводи за неправилност на решението, каквито доводи се твърдят от касаторите, но те са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК са предмет на производството по чл.290 и сл. ГПК-виж чл.293,ал.2 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.