Определение № 90 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 563/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Реко Продъкшън“ЕООД, подадена чрез адв.Т. срещу въззивно определение №3191/11.10.2021г., постановено по ч.гр.д.№10894/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение №2958/08.08.2021год., постановено по гр.дело №46180/2021год., 123-ти състав по описа на СРС и е допуснато обезпечение по предявения от ищеца А. К. В. срещу „Реко Продъкшън“ЕООД, иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата от 131 204 евро, представляваща обезщетение за бъдещи имуществени вреди-разход за закупуване на протеза и протезна ръкавица, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на дружеството, последователно по реда на изброяване на банките. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, след като смята, че не е налице вероятна основателност на исковата претенция, не е налице обезпечителна нужда, не е определена парична гаранция при допускане на обезпечението, направено е възражение за съпричиняване на увреждането на ищеца, претърпяно при трудовата злополука. Иска се отмяната му или да се намали размера на сумата за който е допуснато или да се допусне при определена гаранция. Жалбоподателят сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следния въпрос, който смята, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Следва ли да се установи като задължително условие за допустимост на обезпечение на иск за сума в размер над 100 000лв., внасянето на релевантна гаранция от молителя, независимо дали същия участва в процеса в качеството си на работник/служител. Счита, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК очевидна неправилност на определението. Ответникът по касационната частна жалба А. В. е подал отговор, в който оспорва частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. С обжалваното определение е отменено частично първоинстанционно определение, с което е отхвърлено заявеното от ищеца А. К. В. в исковата молба искане за допускане на обезпечение на част от предявените с исковата молба претенции с правно основание чл.200, ал.1 КТ, чрез налагането на посочените обезпечителни мерки след като районният съд е приел, че така заявените искове не са подкрепени с убедителни писмени доказателства за конкретно реално намаляване на имуществото на ищеца със сумите, предмет на паричните искове - за 131 204 евро за миоелектрична протеза и протезни ръкавици; за 1 641 евро - за разходи за обучение в Д., Германия; за 1 000.00 лева месечно за придружител - болногледач и за 32 500.00 лева - пропуснати ползи. Приел е, че бъдещите имуществени вреди били предполагаеми. Въззивният съд е допуснал обезпечение само на предявения от ищеца А. К. В. срещу „Реко Продъкшън“ЕООД, иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата от 131 204 евро, представляваща обезщетение за бъдещи имуществени вреди-разход за закупуване на протеза и протезна ръкавица, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на дружеството, последователно по реда на изброяване на банките. Приел е, че искът за бъдещи имуществени вреди за посочената сума за закупуване на протеза и протезна ръкавица с оглед на приложените множество писмени доказателства е допустим, вероятно основателен, подкрепен с убедителни писмени доказателства освен за настъпили вреди при трудова злополука, като ищецът е с ампутиран десен горен крайник над лакътя и необходимостта от протезирането на същия се предполага по силата на човешка презумпция, както и с оглед на конкретната оферта на „Оттобок България“ЕООД до ищеца, в която съдържа описание на модулна надлакетна миоелектрична протеза и ръкавица, стойността на същата е в размер на 131 204 евро, с ДДС, с включени материали и труд до който размер за бъдещите вреди е сигурно настъпването им и размерът установим, както и обезпечителната нужда при осъдителния иск се предполага. Също така е приел, че обезпечителната мярка запор върху банковите сметки на ответното дружество е допустима, подходяща, съответства на обезпечителната нужда, както й предвид писмените доказателства и характера на спора, като трудов не е необходимо внасянето на гаранция от ищеца. Съгласно чл.396, ал.2, изр. 3 ГПК касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища по обезпечение на иск, постановени в случай на отмяна на отхвърлително първоинстанционно определение и допуснато за първи път от въззивния съд обезпечение се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал.1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. При така приетото от въззивния съд поставеният въпрос в изложението към частната касационна жалба не може да послужи за общо основание за допускане на касационното обжалване, след като въззивния съд, за да допусне обезпечение на предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за обезщетяване на бъдещи имуществени вреди, които са предвидими и за сумата от 131 204 евро с ДДС-разходи за закупуване на протеза и протезна ръкавица за ищеца, се е обосновал с наличието на убедителни писмени доказателства относно вероятната основателност на предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди от трудовата злополука при която е пострадал ищеца с необратима загуба на водещ горен крайник и необходимостта от протезиране с модулна надлакетна миоелектрична протеза и протезна ръкавица, което налага разход за посочената сума за протеза и обезпечителната нужка при осъдителния иск, която се предполага и с оглед на това, че внасянето на гаранция с оглед на обезпечителната мярка не е задължително, но се извършва по преценка на съда с оглед на конкретния случай и доказателствата по делото. Съгласно константната практика на ВКС допускането на обезпечението се предпоставя от констатациите на съда, че предявеният иск е допустим, вероятно основателен, както и е налице обезпечителна нужда. В случая въззивият съд е приел, че са налице всички посочени предпоставки за допускането на процесната обезпечителна мярка. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа обратното - че не са налице основанията за допускане на обезпечение по чл. 391, ал. 1 ГПК, поради неоснователност на предявения иск. Това становище на касатора касае правилността на въззивния акт, която не подлежи на проверка в настоящото производство по допускане на обжалването. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. В настоящия случай въззивният съд е приел, че по делото са представени убедителни доказателства и изискването на гаранция по реда на чл. 391, ал. 2 ГПК не е задължително за съда, а зависи единствено от неговата конкретна преценка, която съставът е аргументирал, че са приложени достатъчно писмени доказателства за наличието на трудова злополука, установена с приложено разпореждане за признаване на злополуката за трудова по чл.55, ал.1 КСО с участието на ищеца, медицинска документация за претърпени травматични увреждания, изразили се в ампутация на десен горен крайник над лакътя при които се нуждае от протезиране и съответно разход за закупуване на протеза и протезна ръкавица в претендирания размер. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на което се основава касатора е необходимо да се посочи следното: За да е налице това основание, следва произнасянето по поставения правен въпрос, освен да е обуславящ волата на съда и да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът във връзка с поставения въпрос за установяване на задължително условие за допустимост на обезпечение на иск от внасяне на гаранция не обосновава наличието на посоченото основание за допускане на касационно обжалване – не цитира практика на ВКС, в която според него законът е тълкуван неточно или която се нуждае от осъвременяване. В настоящия случай въззивният съд е приел, че са налице по делото убедителни писмени доказателства, поради което съдът не е бил длъжен да определи гаранция по смисъла на чл.391, ал.1, т.2 ГПК независимо от високия размер на претенцията. Съгласно чл.391, ал.2 ГПК съдът може да задължи ищецът да представи гаранция независимо от размера на претенцията и в случая когато по делото са налице убедителни писмени доказателства и в която хипотеза опредялянето на гаранция е в зависимост единствено от конкретната преценка на съда. Такава е направена и обоснована в настоящия случай, като не е налице основание за задължително внасяне на гаранция с оглед на чл.390, ал.4, изр. последно ГПК-при спиране на изпълнението като обезпечителна мярка и обжалваното определение не противоречи на установената практика в аналогични случаи. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Оплакването на касатора се свежда до неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, произтичаща от неправилно възприемане от въззивния съд на материалния закон и процесуални нарушения. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в пряко нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При очевидната неправилност недостатъците на определението следва да са от такова естество, че да не е нужно да се извършва проверка на доказателствата по делото. Настоящият случай не е такъв. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр., първи състав