Определение № 226 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1667/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „А. и сие“ООД срещу решение №53/30.01.2025 г. по в.т.д. №632/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №566/17.04.2024г. по т.д.№2227/22г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „К.“АД искове с правно основание чл.74 ТЗ – за отмяна поради противоречие със закона, на решения на общото събрание на акционерите на дружеството, проведено на 25.11.2022 г., за приемане на годишния доклад на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2021 г. (т. 1); за приемане на годишния финансов отчет на дружеството за 2021 г. и доклада на дипломиран експерт счетоводител за извършената проверка за 2021 г. (т.2); за избор на дипломиран експерт счетоводител, за проверка и заверка на годишния финансов отчет за 2022 г. (т. 3); за освобождаване на всички досегашни членове на съвета на директорите (т. 4); за избор на нови членове на Съвета на директорите (т. 5). В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Касаторът счита за погрешно разбирането на съда,че въпросът за редовността на свикването на заседание на СД за вземане на решение за свикване на ОСА е ирелевантен за законосъобразността на взетите от ОСА решения, както е погрешна и неправилна и интерпретацията на събраните по делото доказателства във връзка с установяване на спорния факт дали дружеството,в качеството му на член на СД, е уведомено за заседанието на СД. Неправилно, според касатора, въззивният съд е приложил нормата на чл.161 ГПК, като е приел, че ищецът не е съдействал на вещото лице да му предостави достъп до електронната си поща, доколкото по делото от една страна изобщо не е било установено кой е изпращачът на поканата за заседанието, а от друга ищецът не би могъл да осигури достъп до електронен адрес, какъвто твърди,че не използва. Касаторът намира за несъответен на събраните доказателства направеният от съда извод,че освобождаването на досегашните членове /без посочване в решението кои са те/ касае само вписаните такива, предвид това, че са налице множество предходни решения на ОСА на които са избирани различни лица за членове на СД, а действието на вписването касае само третите добросъвестни лица. Поддържа и наведените от него аргументи за иззети от СД функции на ОСА за вземане на решение относно броя на членовете на новия СД с приетото от него те да останат трима, във връзка с което САС се е задоволил само схематично да се позове на чл.14 от устава на дружеството и на чл.221 т.4 ТЗ.Същото оплакване за допуснато процесуално нарушение се релевира и по отношение на извода на въззивната инстанция, с който съдът е приел за неоснователно възражението му, че М. А. не може да бъде избрана за член на СД преди да бъде освободена като прокурист на дружеството. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по същество с уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава с хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поддържайки в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд /решение №74/17.06.2024г. по т.д.№1497/2023г. на ІІ т.о. / по въпроса: Налице ли е законосъобразно свикване и провеждане на ОСА, ако решенията на СД не са валидно и законосъобразно взети? Със същата допълнителна предпоставка за допускане касаторът свързва и втория си, формулиран от него процесуален въпрос Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и основания, изложени освен във ВЖ, така и в отговора на ВЖ? Твърди,че при решаването на делото съдът не се е произнесъл по доводите му срещу правилността на извода на първоинстанционния съд,че няма значение за законосъобразността на свикването на ОСА дали членовете на СД са редовно уведомени за заседанието, на което е взето решение за свикването на ОСА, както и по доводите му,че не е възможно лицето, изпълняващо функциите на прокурист да бъде избрано за член на СД преди да бъде освободено като прокурист. С това касаторът счита,че съдът е процедирал в отклонение от дадените по въпроса разрешения в решенията по т.д.№1652/24г. на І т.о. на ВКС, гр.д.№4162/23г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№1371/09г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№2184/15г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№5488/13г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№1530/20 г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№2337/22г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№4931/21г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1814/09г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1771/22г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1271/15г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№4931/21г. на ІV г.о. на ВКС. В изложението допълнително касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп на чл.280 ал.2 пр2дл.3 ГПК,като твърди,че в мотивите, с които се приема,че вписаният СД, независимо от последващото му освобождаване, е бил надлежният СД, който законосъобразно е свикал ОСА, въззивното решение е очевидно неправилно,поради вътрешна противоречивост на мотивите, тъй като едновременно с това съдът е приел, че е без значение дали вписаното като прокурист лице е освободено и заличено от ТР и може да бъде избирано за член на СД. Ответникът по касационната жалба „К.“ АД, чрез назначения му от съда особен представител, в представен в законоустановения срок писмен отговор е възразил срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество е изразил становище за правилност на направените от съдилищата изводи за неоснователност на исковете. Счита,че същият не е допуснал сочените в касационната жалба процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон, поради което моли касационната жалба да не бъде допусната до проверка по същество, евентуално – да бъде оставена без уважение. Постъпил е отговор на касационната жалба и от третото лице помагач „Г. инвест“АД, с който същата е оспорена с доводи за липса на основания за допускане на обжалването пред касационната инстанция и за правилност на процесуалните действия и на формираните от въззивния съд изводи по съществото на спора. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел,че при свикването и провеждането на редовното общо събрание на акционерите на „К.“ АД от 25.11.2022г. не са допуснати нарушения на разпоредбите на закона и устава на дружеството, съответно взетите решения от общото събрание, които се атакуват по реда на чл.74 ал.1 ТЗ, са законосъобразни. За да се аргументира,съдът е констатирал,че ОСА е свикано с решение на Съвета на директорите на дружеството от 07.10.2022г., чрез обява в търговския регистър по партидата на ответното дружество, при спазване на разпоредбите на чл.10 ал.2 от Устава на дружеството и чл.223 ал.1 изр.1 и ал.3 ТЗ; че към тази дата като членове на СД в търговския регистър по партидата на дружеството са били вписани К. И., Е. У. и „А. и сие“ ООД, а решението за свикване е било взето в съответствие с предвиденото с разпоредбата на чл.15 ал.2 предл.2 от устава мнозинство от 2/3 от всичките членове свикване на ОСА - единодушно от двамата присъствали членове – К. И. и Е. У.. Като се е позовал на решението по т. д. № 1497/2023 г. на II т.о. на ВКС и след извършен от него съвкупен анализ на доказателствата по делото, съдът е достигнал до извод, че неприсъствалият трети член на СД – „А. и сие“ООД – е бил редовно уведомен за заседанието, поради което неучастието му в него не може да обоснове незаконосъобразност на взетите от ОСА решения, поради нередовното му свикване. Посочил е,че този извод се подкрепя от отразеното в протокола от проведеното заседание на СД; поканата за свикването му, изпратена на 28.09.2022г. до управителя на дружеството П. А. на два имейл адреса – [електронна поща] и [електронна поща]; разменените имейли между последния, председателя на СД и прокуриста на дружеството, изпращани от и на посочените имейл адреси; подадените от П. А. от името на дружеството „К.“АД заявления от 02.09.2022г. и от 11.01.2023г. до Агенцията по вписванията, в които е посочен вторият имейл адрес като адрес за кореспонденция; показанията на разпитания свидетел М. А., изпълнявала функциите на прокурист на ответното дружество до м.май 2023г., според които посочените имейл адреси се ползват от години за кореспонденция с ищцовото дружество; уведомление от „А. и сие“ООД, постъпило в деловодството на „К.“АД в деня на заседанието 07.10.2022г., съдържащо предупреждение да не се свикват и провеждат заседания на СД и ОСА до приключване на висящите съдебни производства по оспорване законосъобразността на решения, взети на предходни ОСА; заключение на компютърна експертиза, според което представените по делото електронни писма, изпратени от посочените имейл адреси са били получени на имейл адреса на дружеството „К.“АД,като в частта, с която вещото лице заявява, че не му е било възможно да установи,че изпратените до двата имейл адреса писма от дружеството-ответник /включително поканата за заседанието на СД/ са били получени от адресата, съдът е ценил, с оглед липсата на оказано от управителя на ищцовото дружество съдействие на вещото лице, при условията на чл.161 ГПК. Посочил е,че дадените от А. обяснения за непредставянето на достъп до електронната му поща с факта,че управителят на дружеството е бил задържан под стража, не може да бъде основание за освобождаването на страната от отговорността за съдействие, тъй като задълженото лице е не управителя, а дружеството - ищец, а и, видно от обясненията на вещото лице и на процесуалния представител на ищцовото дружество, оказването на нужното съдействие не е било невъзможно. Прието е от съда за установено от ангажираните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката А. /които не са опровергани от други доказателства/, че покана за свикване на общо събрание на акционерите в „К.“ АД на 25.11.2022г. от 11.00ч. на адреса на управление на дружеството е обявена по партидата на ответното дружество в търговския регистър в законоустановения срок и съдържа минимално необходимото съдържание, съгласно чл.223 ал.4 т.т.1-4 ТЗ; че в съответствие с изискването на чл.224 ТЗ писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, са били оставени на разположение на акционерите; че е изготвен списък на присъстващите акционери, съгласно изискването на чл.225 ТЗ, като акционерите и представителите са удостоверили присъствието си с подпис, а списъкът е заверен от председателя и секретаря на общото събрание; че е спазен изискуемият от чл.12 от устава на дружеството кворум - на събранието са се явили акционери притежаващи 230 900 броя обикновенни поименни акции с право на глас, представляващи 97,22% от капитала, включително ищецът; че атакуваните решения на ОСА са взети с мнозинство от представените акции, при липса на друго предвидено в устава и закона; че за проведеното ОСА е съставен протокол, съобразно изискванията на чл. 232 ТЗ. Въз основа на тези констатации съдът е намерил за неоснователни поддържаните във въззивната жалба доводи за нередовно свикване и провеждане на заседанието на СД и на ОСА на ответното дружество. Допълнително е развил съображения,че дори да се приеме за основателно възражението, поддържано във въззивната жалба,че поканата за заседанието на СД не е била изпратена на електронния адрес на „А. и сие“ООД, който е бил обявен по партидата на дружеството в търговския регистър, по делото е доказано, че тя фактически е достигнала до управителя му, от което следва извод, че същото,в качеството му на член на съвета е било надлежно поканено за заседанието му от 07.10.2022г. Наведените във въззивната жалба възражения, че въпросът кой е легитимният състав на СД, оторизиран да заседава и взема решения, следва да бъде разрешен, при съобразяване изборите на предходно избрани СД, във връзка с които има неприключили съдебни производства, съдът е отказал да сподели като основателни, като се е позовал на разпоредбата на чл.231 ал.4 ТЗ за действието на решенията за избор и освобождаване на членовете на съветите от вписването им в търговския регистър. Във връзка с това е отчел като безспорно и установено от вписванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество, че към момента на свикването и провеждането на заседанието от 07.10.2022г. за членове на СД на ответното дружество са вписани К. И., Е. У. и „А. и сие“ООД, като вписването е извършено на 19.04.2011г. и е заличено на 31.05.2023г., а междувременно взетите решения за избор на други членове на СД, доколкото не са вписани в търговския регистър, не са породили действие по силата на императивната норма на чл.231 ал.4 ТЗ. Като неоснователни съдът е преценил възраженията, че поканата за ОСА не отразява пълно и точно проектите за решения, а самите решения на ОСА не са взети законосъобразно, доколкото тези възражения не кореспондират с приетото, на базата на преценка на доказателствата, за установено по делото. Отрекъл е да са налице твърдените от въззивника неясноти относно точките от дневния ред, свързани с освобождаване на всички досегашни членове на СД и избор на нови членове на Съвета на директорите, съответно проектите за решения и взетите решения, приемайки за очевидно, че в поканата, с оглед императива на чл.231 ал.4 ТЗ, се визира освобождаването на вписаните в търговския регистър членове на СД. В тази връзка е намерил за ирелевантни всички останали повдигнати от въззивника въпроси, свързани с избори на други членове на СД, които не са вписани в търговския регистър, и за неприключили съдебни производства във връзка с предходни решения на ОСА по тези въпроси. Неоснователно, според съда, е и възражението за взето от СД решение при надхвърляне компетентността му и изземване на тази на ОСА /за определяне броя на членовете на СД/, доколкото такова решение СД не е вземал и не може да се определи като такова решението му за свикване на ОСА при определен дневен ред, в който е посочено, че броя на членовете на СД остава трима, предвид разпоредбата на чл.14 ал.1 от Устава на дружеството, в която е предвидено, че броят на членовете на СД е от 3 до 5 души и се определя от ОСА, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.221 т.4 ТЗ. Извлякъл е аргументи от разпоредбите на чл.233а ТЗ, сочейки, че така формулираната точка от дневния ред от СД не ограничава правата на акционерите за включване на въпроси в дневния ред, включително и относно броя на членовете на Съвета на директорите, които права не са били реализирани от акционерите, включително от ищеца, чийто представител е присъствал на ОСА. Като недоказани съдът е възприел доводите на въззивника, че дружеството е било лишено от възможността да направи предложение за участие на негов представител в СД и че това изрично било заявено на ОСА, но не било вписано в протокола от събранието. По възраженията на въззивника за незаконосъобразност на решението за избор на М. А. за член на СД, поради обстоятелството,че същата изпълнява функциите на прокурист към момента на вземането му, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.234 ал.1 и ал.2 ТЗ,в която са определени изискванията към и ограниченията за едно дееспособно физическо лице, за да бъде член на СД, като последните не са били налице по отношение на А. към момента на провеждане на ОСА. Допълнил е,че както в закона, така и в устава на дружеството не е предвидена забрана за член на СД да бъде избрано лице, което е прокурист на дружеството. Всички останали въпроси, повдигнати от въззивника във връзка с избора на А. – кога следва да бъде освободена от действащия СД; противозаконно ли е освобождаването й като прокурист от новия СД след избора й за член на СД и в каква последователност следва да бъдат взети посочените решения от ОСА, са намерени от съда за ирелевантни спрямо предмета на спора, като евентуално биха имали значение за регистърното производство. По тези съображения, водещи до съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първата инстанция, решаващият състав е потвърдил обжалваното решение. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Първият от въпросите не осъществява общото изискване за допускане, тъй като не кореспондира с решаващите изводи на въззивния състав, а изразява тезата на касатора за незаконосъобразно взето от СД решение за свикване на ОСА, която съдът не е споделил. В изложените от него мотиви изрично е възприето разрешението, че законосъобразността на решението на ОСА е предпоставена от редовността на свикването и провеждането на заседанието на СД и взетите на него решения, като в конкретния случай, с оглед установените по делото доказателства, подробно обсъдени и анализирани, е установил,че ищецът,в качеството му на член на СД на ответното дружество, е бил надлежно уведомен и поканен за участие в заседанието на съвета от 07.10.2022г. Липсата на надлежно обоснован общ критерий за селектиране на жалбата, съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, освобождава касационната инстанция от задължението да разгледа и се произнесе и по доводите за приложимост на сочената с въпроса допълнителна предпоставка в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, но въпреки това настоящият състав намира за необходимо да отбележи,че цитираното с въпроса решение по т.д.№1497/2023г. на ІІ т.о. на ВКС, освен че не съдържа разрешения в противоречие с дадените такива от въззивния състав на САС, е и изрично съобразено от него. Вторият от въпросите е от процесуален характер и касае задълженията на въззивния съд като инстанция по същество, поради което е принципно обуславящ изхода на делото, но липсва основание да се приеме,че при разрешаването му съставът на апелативния съд се е отклонил от сочената от касатора, а и от друга,служебно известна на настоящия състав практика на ВКС по този въпрос. Същият е поставен във връзка с оплакванията на касатора за липса на произнасяне от въззивния съд по изложените от него във въззивната му жалба доводи срещу правилността на извода на първоинстанционния съд,че за законосъобразността на свикването на ОСА е без значение дали членовете на СД са редовно уведомени за заседанието, на което е взето решение за свикването на ОСА, както и по тези,че не е възможно лицето, изпълняващо функциите на прокурист да бъде избрано за член на СД преди да бъде освободено като прокурист. По неоснователността и на двата довода съдът е изложил мотиви в решението си. Позовавайки се на решението по т.д.№1497/2023г. на ІІ т.о. на ВКС, индиректно е отказал да сподели становището на първата инстанция за липса на връзка на обусловеност на законосъобразността на решенията на ОСА от наличието на валидно взето решение на СД за свикването му, но е намерил,че от установените по делото обстоятелства е доказано надлежното уведомяване на всички членове на СД за заседанието, с което е отрекъл решението му за свикване на ОСА с определения дневен ред да е незаконосъобразно. По втория довод на въззивника съдът също е изложил мотиви,като се е позовал на устава и закона, които не предвиждат изрично ограничения прокуристът на дружеството да бъде избран за член на съвета на директорите. Това,че останалите наведени във връзка с това възражение на въззивника съображения са намерени от съда за ирелевантни, не може да обуслови извод за липса на произнасяне, а доколко доводите на страната са от значение за законосъобразността на взетите от ОСА оспорени от касатора решения, е въпрос по правилността на извода му,че те не противоречат нито на закона, нито на устава на акционерното дружество, която не може да бъде преценявана в настоящата фаза на касационното производство. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение