Определение № 60601 от 10.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 364/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ „Астер –С- Т. С. И. „, с Ляски, срещу решение № 1500 от 29.10.2020г. по тд.2203/20г. на Софийски апелативен съд, в частите му, с които след отмяна на решение от 31.10.2019г. по т.д. № 122/17г. на Благоевградски окръжен съд по същество са отхвърлени частично предявените от ЕТ „Астер –С- Т. С. И. „, с Ляски,против Община Гоце Делчев искове с правно основание чл.422 ГПК, в частта с която допълнително решение по същото дело е било обезсилено по отношение произнасяне по евентуално предявените искове, както и в частта, с която е осъден ЕТ „Астер –С- Т. С. И. „, с Ляски, да заплати разноски за производството пред първата и втора съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Община Гоце Делчев не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Освен това страната е посочила, че счита че в обжалваната част съдът се е произнесъл в противоречие с ТР ОСГТК № 4/14г. и по конкретно с т.11б, с която било указано, че в производството по чл.422 ГПК е допустимо да бъдат приети за съвместно разглеждане друг иск на ищеца –чл.210,ал.1 ГПК, насрещен иск и инцидентен установителен иск. Страната подробно е развила оплакването си за неправилност на решението на състава относно недопустимост на предявените евентуални искове като е обобщила, че приетото е неправилно. Поставени са пет въпроса, а именно – 1/“ В случаите когато първоинсатнционния съд е приел за разглеждане два обективно съединение искове с право основание чл.422 ГПК и чл.79 ЗЗД втория предявен при условията на евентуалност, допустимо ли е въззивната инстанция да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати исковото производство по предявените евентуални искове.“2/“ В кой момент и кой по степен съд, следва да извърши преценка за допустимостта на предявените при евентуалност искове…“3/ „Допустимо ли е прилагането на разпоредбата на чл.126 ГПК спрямо предявените при условията на евентуалност осъдителни искове“ 4/“ При частично уважаване на установителния иск, следва ли съдът да се произнесе със съдебния си акт по предявения евентуален осъдителен иск“ и 5/ „Дължима ли е неустойка по предявения при условията на осъдителен иск, приет за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд“. Страната лаконично е възпроизвела текста на бл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, поставените въпроси не са релевантни. Този извод се налага поради това, че първият въпрос съставлява обобщено оплакване на страната за неправилност на решението, не е свързан с нито един правен извод на състава, а и съдържателно е общ и не отразява действително извършените в случая процесуални действия на съдилищата.Вторият и третия въпрос са с аналогично съдържание и по отношение на тях следва да се вземе предвид вече изложеното, с отбелязването, че всеки съд може да прекрати производството по мотивиран от него като недопустим иск. Четвъртият и петият въпрос са ирелевантни поради това, че съдът не е разгледал по същество тези искове, а е мотивирал тяхната недопустимост, като е прекратил производството по тях. Извън горните съображения и при очевидно неизводимо от тези въпроси общо основание, дори и да се приеме, че може да бъде изведено такова, то страната не е развила каквито и да било доводи по допълнителния критерий, съобразно разяснената му със задължителна тълкувателна практика дефинитивност – т. 4 ТРОСГТК І 1 / 09г. По направеното оплакване за противоречи е на решението с ТР ОСГТК № 4/14г. не е поставен правен въпрос, нито страната е обвързала соченото противоречие с някой от поставените въпроси, уточнени изцяло с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се отбележи, че общо сочено противоречие не е налице, тъй като въззивният съд изрично се е позовал на тези разрешения, като е посочил именно това, което и касаторът е възпроизвел, че искове могат да бъдат предявени допустимо и да се приемат за съвместно разглеждане от съда в производство по чл.422 ГПК, но само ако бъдат заявени при условията на чл.210,ал.1 ГПК т.е. с общата искова молба какъвто не е разглеждания случай. Следователно при така представеното изложение страната не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение