Определение № 2243 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 724/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат К. К. в качеството ѝ на особен представител на ответника И. Г. Д., [населено място], [община] б., област Плевен, срещу въззивно решение № 279 от 06.12.2022 г. по в.гр.д. № 342/2022 г. на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено решение № 402 от 06.07.2022 г. по гр. д. № 3786/2021 г. на Районен съд – Враца. С първоинстанционното решение е развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .., том ..., рег. № ..., дело № ... г. по описа на нотариус С. Б.. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Г. Д. К., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. Г., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне на сключения между ищеца Г. Д. К., в качеството му на прехвърлител, и ответника И. Г. Д., в качеството му на приобретател, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № .., дело № ... г. на нотариус С. Б., поради неизпълнение на задълженията по същия. Като е извършил тълкуване на клаузите в договора, за да прецени обема на договорните задължения, съдът е установил, че в конкретния случай в договора е посочено, че имотът се прехвърля срещу поето от приобретателя задължение да осигури гледането и издръжката на прехвърлителя до края на живота му, както и да му осигури спокоен начин на живот, какъвто е водил до сега, а при смъртта му да го погребе според обичаите. Посочил е, че в тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил, при което на доказване подлежи не само изпълнението на дължимия обем грижи и издръжка, но и това, че изпълнението е системно, ежедневно и непрекъснато. От събраните по делото доказателства е установено, че към датата на сключване на договора прехвърлителят е бил на 69 години, инвалидизиран и нетрудоспособен, поради което се е нуждаел от грижи. От събраните по делото свидетелски показания е установено, че в следващите години и особено след 2021 г., здравословното състояние на ищеца рязко се е влошило, поради което той е изпаднал в невъзможност да се грижи сам за себе си, като грижите за него са поети на доброволни начала от двете свидетелки. Съдът е приел, че не е доказано от сключването на договора до момента ответникът да е полагал каквито и да било грижи за своя баща. Прието е за неизпълнено и поетото с договора задължение за осигуряването на спокоен начин на живот на ищеца, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че ответникът се държал лошо с ищеца, явно е пренебрегвал нуждите му, изпотрошил обзавеждането в апартамента му и дори го е ударил. Съдът е посочил, че по делото не е установено по категоричен начин и изпълнение на задължението за даване на издръжка на прехвърлителя, независимо, че са събрани категорични доказателства, че през 2019 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от общо 7710 лв. Не са събрани доказателства за основанието на извършените преводи, а паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка. В заключение е прието, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка следва да е непрекъснато и цялостно, поради което щом е давана само издръжка и то нерегулярно, е налице неизпълнение на договорното задължение, което е основание за развалянето му. В приложеното към жалбата изложение е поставен въпрос дали е налице неизпълнение на договора за издръжка и гледане, при условие, че ответникът е давал суми на ищеца за краткия период на договора. Касаторът поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 279 от 06.12.2022 г. по гр.д. № 342/2022 г. на Окръжен съд - Враца. Повдигнатият въпрос е обусловил изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса за характера и изпълнението на задълженията по сключен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане има множество практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 1267 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 5326/2007 г., V ГО на ВКС, решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 70 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 612/2010 г., III г. о. на ВКС, решение № 284 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2014 г., IV г. о. на ВКС и други. В съдържанието на характерната престация на този договор се включват както осигуряването на издръжка, така и полагането на грижи, като задължението е неделимо с оглед естеството му. Издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура. Въззивният съд се е съобразил с трайната задължителна практика, която няма нужда от промяна или осъвременяване. Съобразно изхода на спора И. Г. Д. трябва да бъде осъден да заплати по сметка на Върховния касационен съд - държавна такса 30 лв. и 728.60 лв. разноски за назначения му особен представител. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд