Определение № 189 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 10/ 19.01.2015 г. по гр.д.№ 697/ 2014 г. на Добрички окръжен съд, потвърждаващо решение № 88/ 21.07.2014 г. по гр.д.№ 717/ 2013 г. на РС- Каварна са отхвърлени исковете на [фирма] за ревандикация на 80 кв.м от имота на ответниците М. Н. А., В. И. И., П. С. А. и О. Т. А., както и за премахване на масивна ограда между двата имота. Въззивното решение е обжалвано от ищеца с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че при наведени твърдения за грешка в кадастралната карта относно местоположението на границата между двата имота е било необходимо първо да се проведе успешно иск по чл.54, ал.2 ЗКИР и едва след това да се прецени дали има завземане на част от имота на ищеца и подлежи ли оградата на премахване. Във връзка с горните съображения на въззивния съд е формулиран и правния въпрос, по който се иска за се допусне касационно обжалване. По въпроса е постановено ТР № 8/ 2016 г. на ОСГК на ВКС, като в т.4 се прие, че в производството по иска за собственост съдът изследва и наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и затова не е необходимо предварително предявяване на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР / отм./, сега чл.54, ал.2 ЗКИР. Поради противоречие на въззивното решение с тази задължителна практика на ВКС е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение