Определение № 1920 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 156/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 181 от 01.08.2024 г. по в.гр. д. № 163/2024 г. на АС – Велико Търново, с което е отхвърлен иск по чл. 439 ГПК. Жалбоподателят С. Г. Г., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение поради нарушение на процесуалните правила. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил решение № 383/16.10.2023 година по гр. д. № 130/2022 година на ОС – Плевен, е отхвърлил предявените от С. Г. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД искове с правно основание чл. 439, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че С. Г. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4840/24.10.2010 година и изпълнителен лист от 12.01.2011 година, издадени по ч. гр. д. № 6850/2010 година по описа на РС - Плевен, общо в размер на 34 976.87 евро, от които: 32 023.18 евро – главница, 2 706.36 евро – лихва за забава от 12.10.2009 година до 19.10.2010 година; 93.07 евро – санкционна лихва за периода 12.10.2009 година – 19.10.2010 година; 154.26 евро – годишна такса от 12.10.2009 година до 19.10.2010 година, законна лихва върху главницата от 19.10.2010 година до изплащане на вземането, както и 1 368.18 лева – разноски по делото, прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от 30.06.2016 година, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 660/2021 година и на прекратеното изпълнително дело № 980/2011 година, двете по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 831, с район на действие – Окръжен съд Русе, поради погасяването им по давност. Установено е, че по ч. гр. д. № 6850/2010 година на РС - Плевен и шздодино издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 12.01.2011 година, с които С. Г. и В. Ц. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“ АД суми в размер на 34 976.87 евро, от които: 32 023.18 евро – главница, 2 706.36 евро – лихва за забава от 12.10.2009 г. до 19.10.2010 г.; 93.07 евро – санкционна лихва за периода 12.10.2009 г. – 19.10.2010 г.; 154.26 евро – годишна такса от 12.10.2009 г. до 19.10.2010 г., законна лихва върху главницата от 19.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и 1 368.18 лева – разноски по делото. Установено е, че въз основа на изпълнителния лист по молба на „Банка Пиреос България“ АД е образувано изпълнително дело № 20118310400980 по описа на частен съдебен изпълнител М. М. с рег. № 831 в Камарата на ЧСИ. Констатирано е, че след сключен на 30.06.2016г. договор за цесия между „Банка Пиреос България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД последното е конституирано като взискател по изпълнителното дело № 20118310400980 на 5.10.2016 година. Установеное, че с Постановление за прекратяване на изпълнително дело от 07.09.2021г. ЧСИ М. М. е прекратила образуваното пред нея изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателите, между които е и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не са поискали извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Установено е, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 31.08.2016 година, когато е преведена сума по сметката на ЧСИ в размер на 114,36лева, което е видно и от отбелязването на изпълнителния лист. Констатироно е, че въз основа на посочените заповед за изпълнение, изпълнителен лист и договора за прехвърляне на вземане по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 7.09.2021 година отново при ЧСИ М. М. е образувано изпълнително дело № 20218310400660 с длъжници С. Г. и В. Ц., като с молбата за образуване на изпълнителното производство е направено и искане за налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците. Въззивният съд, при така установените обстоятелства по делото, е приел, че петгодишният срок от последното изпълнително действие, прекъсващо давността е извършенона 31.08.2016 година, не е изтекъл на 31.08.2021 година, т.е.една седмица преди 07.09.2021 година, на която дата е образувано второто изпълнително дело, тъй като по време на извънредното положение давностният срок е спрял да тече - чл. 3, точка 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, и за преодоляване на последиците (заглавие допълнено – ДВ, бр. 44/2020 година, в сила от 14.05.2020 година), за периода 13.03.2020 година –20.05.2020 година. Съдът е изложил съображения за това, че в случия настъпилата перемпцията е без правно значение за давността. Посочено е, че правните последици на перемпцията и давността са различни – давността изключва принудителното изпълнение (длъжникът не може да се позове на давността пред съдебния изпълнител и последният няма възможност да я зачете); перемпцията не изключва принудителното изпълнение, а предполага неудовлетворена нужда от такова (в този смисъл решение № 37/24.02.2021 година по дело № 1747/2020 година, IV г. о. на Върховния касационен съд на Република България). Прието е, че погасителната давност е прекъсната прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Длъжник по изпълнително дело № 20218310400660 по описа на частен съдебен изпълнител, с район на действие – Окръжен съд Русе, е не само ищцата, но и В. Ц., чийто адрес е в [населено място]. Осъждането им е при условията на солидарност и въз основа на издадения изпълнителен лист се образува едно изпълнително дело. Съдът е приел, че в молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е инициирано изпълнително дело № 20218310400660 по описа на частен съдебен изпълнител М., с район на действие – Окръжен съд Русе, е посочен способ на изпълнение – запор на банкови сметки на длъжниците и за наложени такива в „ Първа инвестиционна банка“ АД, с което е прекъснато течението на давностния срок.От този момент насетне е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на предявяване на иска на 21.02.2022г., поради което ищцата дължи сумите, по които е образувано изпълнителното дело и предявеният от нея иск като неоснователен е отхвърлен. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: следва ли съдът да вземе под внимание оценката, която страните правят на събраните доказателства и правните им доводи, при положение, че същите са изложени в подадена в срок писмена защита, но не са изложени в писмен отговор на въззивната жалба, респективно преклудира ли се правото на въззиваемия да изрази становище по доказателства и да наведе правни доводи с изтичане на срока за писмен отговор на въззивната жалба, за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доводи и доказателства относими към изясняване на спора, законосъобразни, валидни и годни да прекъснат погасителната давност ли са действията извършени по изпълнителното дело, образувано в нарушение на правилата на местната подсъдност(пред местно некомпетентен ЧСИ), изпълнителните действия по недопустимо изпълнително производство могат ли да бъдат, поправени, респ. пораждат ли правно действие, може ли съдебен изпълните, когато е сезиран с молба за изпълнение, по която не е компетентен, служебно да препрати на компетентен съдебен изпълнител, приложима ли е към изпълнителното производство нормата на чл.116 ГПК и как следва да постъпи ЧСИ при длъжници с постоянен адрес в различни съдебни райони, п остановление за прекратяване поради настъпила перемпция подлежи на обжалване, както всички прекратителни постановления, респективно при сезиране с жалба подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол дали е правилна или не е констатацията на съдебния изпълнител, че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради което в този случай допустимо ли е образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, който е приложен по предходно изпълнително дело, по което все още не е влязло в сила постановелението, с което съдебният изпълнител е приел, че са налице основанията по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и по тази причина е прекратил производството по делото и валидни и годни да прекъснат погасителната давност ли са действията по новообразуваното дело, може ли съдът да приложи конкретно основание за спиране /прекасване на давността без страната да се е позовала на него. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК и по чл.280, ал.2 ГПК-решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира ,че не следва да се допуска касационно обжалване попоставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. По въпросите: следва ли съдът да вземе под внимание оценката, която страните правят на събраните доказателства и правните им доводи, при положение, че същите са изложени в подадена в срок писмена защита, но не са изложени в писмен отговор на въззивната жалба, респективно преклудира ли се правото на въззиваемия да изрази становище по доказателства и да наведе правни доводи с изтичане на срока за писмен отговор на въззивната жалба, за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доводи и доказателства относими към изясняване на спора, съдът е дал разрешение според практиката на ВКС. В практиката се приама, че въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими, надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства за изграждане на своите фактически и правни изводи, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние. Вслучая именно обсъждайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. валидността на действията по изпълнителното производство и годни ли са същите да прекъснат давността (дори и такова твърдение да не беше заявено в писмена защита), съдът на практика е формирал вътрешното си убеждение за неоснователност на предявения иск. По въпросите относими към преценката при предявен иск по чл.439 ГПК кои действия са законосъобразни, валидни и годни да прекъснат погасителната давност по изпълнителното дело, въззивният съд също е дал разрешение всъответствие с практиката на ВКС и т.3 от ТД№2/2023г. ОСГТК ВКС, в която е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В практикатана ВКС, застъпена и в решение от 16.10.2024г. гр.д. № 274 по описа за 2023г.,четвърто г.о. на ВКС, се приема,че искът по чл.439 ГПК е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки и когато такъв факт е твърдение за изтекла погасителна давност, то разпоредбата на чл.117 ЗЗД се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Приема се, че когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Посочва се, че търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита е установяване на погасяването на възможността за принудителното изпълнение на вземания, установени с влязло в сила съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно установената практика на ВКС, защитата на длъжника чрез предявяване на иска по чл.439 от ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, като преценката за допустимост на иска по чл.439 ГПК, /аналогичен на иска по чл.255 ГПК, отм./ включва проверката дали отрицателните твърдения, на които искът е основан не са вече правно установени от изпълнителното основание, дали не са преклудирани от него и дали по своето естество са годни да погасят правото на принудително изпълнение, включително да отрекат на материалноправно основание носителството му в лицето на взискателя в следствие на факти, отговарящи на условието в чл.439, ал.2 ГПК. В практиката се приема, че предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, основан на такива факти. Посочените предпоставки касаят допустимостта на предявения иск. Що се касае до въпросите: законосъобразни, валидни и годни да прекъснат погасителната давност ли са действията извършени по изпълнителното дело, образувано в нарушение на правилата на местната подсъдност(пред местно некомпетентен ЧСИ), изпълнителните действия по недопустимо изпълнително производство могат ли да бъдат, поправени, респ. пораждат ли правно действие, може ли съдебен изпълните, когато е сезиран с молба за изпълнение, по която не е компетентен, служебно да препрати на компетентен съдебен изпълнител, приложима ли е към изпълнителното производство нормата на чл.116 ГПК и как следва да постъпи ЧСИ при длъжници с постоянен адрес в различни съдебни райони, постановление за прекратяване поради настъпила перемпция подлежи на обжалване, както всички прекратителни постановления, респективно при сезиране с жалба подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол дали е правилна или не е констатацията на съдебния изпълнител, че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради което в този случай допустимо ли е образуването на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, който е приложен по предходно изпълнително дело, по което все още не е влязло в сила постановелението, с което съдебният изпълнител е приел, че са налице основанията по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и по тази причина е прекратил производството по делото, не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла начл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са от значение за спора. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая, се правят оплаквания за, относими към комнетентността на частният съдебен изпълнител, която е без значение за спора почл.439 ГПК. Тези оплаквания биха имали значение в производство по обжалване действията на съдебния изпълнитл или при ангажиране нанеговата дисциплинарна отговорност, но не са от значение за формиране решаващата воля на съда по конкретния спор и не следва да се разглеждат в настоящото производство, в което ВКС извършва дискреция по критериите, уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Установената съдебна практика по приложението на чл.439 ГПК не е неправилна и не следва да се допусне касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана същата. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281, т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, липсват доводи по очертаните хипотези. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по жалба следва да бъдат заплатени от жалбоподателя разноски в размер на 150лева за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът