Определение № 144 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], общ. Б. срещу решение №204 от 13.06.2012г по гр.д.348/2012г на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 149 от 14.12.2011г по на Балчишки РС, по уважен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение, възстановняване на работа и обезщетение В изложение касаторът формулира въпроси, по които съдът е достигнал до оспорвани от него изводи: трябва ли лице,назначено на длъжност „експерт охрана на труда” в подземен рудник на намалено работно време, осигурявано за втора категория труд, да прекарва поне половината от работното време под земята. Допустимо ли е фактът на връчване на длъжностната характеристика да се установява със свидетел от ръководния персонал на работодателя, презюмира ли се от това заинтересованост. Допустимо ли е доказването на устна заповед за изпълнение на трудови задължения, със свидетел. От кода по Н. :2412-експерт здраве и безопасност при работа в подземен рудник, следва ли че служителят не е „подземен персонал” и не е „втора категория” ,следва ли това да се вписва изрично в трудовия договор. Не следва ли назначеният на тази работа служител ежедневно да е под земята .Въпросите са привързани към основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, за да се разкрие точния смисъл на нормативните разпоредби, вкл. чл. 2 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране във връзка с инструкция №13/31.10.2000г.по нейното прилагане, да се отстранят непълноти и неясноти,свързани с категорията труд и продължителността на работното време в подземни условия. Ответникът в касационното производство не е заявил отговор. Върховен касационен съд, ІІІ г.о, намира че касационно обжалване по същество не следва да се допуска. Съображенията за това са следните: С формулираните в изложението въпроси не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като те касаят изводите на съда по фактите. Чрез въпроси се сочат факти ,чието обсъждане не е от решаващо значение за изхода на спора. Решаващите изводи на съда са в отговор на въпроса осъществил ли е работникът нарушение на трудовата дисциплина, за което е наказан .Изводът в тази връзка е отрицателен, но не защото подзаконовата нормативна уредба е непълна или неясна, а тъй като в конкретния случай работодателят не е установил произтичащо от трудовото правоотношение задължение за ищеца, като назначен на експертна длъжност да прекарва „поне половината” от работния си ден под земята, в подземния рудник. Това ,че подобно задължение не е могло да се изведе от длъжностната характеристика, дори същата да се приеме за надлежно връчена предвид показанията на свидетел, не сочи на относимост към решаващите съображения на съда по поставените въпроси, за допустимостта на свидетелски показания - въззивният съд не е приемал те да са недопустими ,а ги е обсъдил и преценил. Няма отношение към съображенията на съда въпросът, свързан с установяване съдържанието на устните заповеди на рабоатодателя. Липсва относимост и на въпросите в които защитата коментира категорията труд, тъй като те нямат пряко отношение към изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение и установяване на съдържанието им, при трудов спор за законосъобразност на дисциплинарно наказание. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, формулирането на правния въпрос при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е тъждествено с преформулиране на оплакванията в касационната жалба чрез оспорване на приетото от съда по фактите ,като въпрос за възприемането на други фактически, или правни изводи. За пълнота следва да се изтъкне, че сочената от защитата непълнота или неяснота при правната уредба, свързана с категоризацията на труда и нейното значение, не е налице .От позитивната правна уредба на въпросните осигурителни отношения поначало не могат да се правят правни, още по- малко фактически изводи по въпросите, които са от значение за изхода на конкретиня спор, има ли дисциплинарно нарушение в случая и какво е то. Ищецът е бил наказан за нещо, което не е бил длъжен да изпълнява по начина, вменяван от работодателя. Решаващото съображение на въззивния съд е съобразено с установеното в практиката разбиране кои са признаците на дисциплинарното нарушение от обективна страна. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г.о.