Определение № 413 от 27.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1656/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г. Образувано е по касационната жалба на „Конкредо” ЕООД срещу решение №38 от 14.03.2017 г. по т.д.№337/2016 г. на АС Велико Търново, в частта му, с която след частична отмяна на решение №53 от 21.07.2016 г. по т.д.№43/2015 г. на ОС Ловеч, са отхвърлени предявените от „Конкредо” ЕООД срещу Община Ловеч искове по чл.266, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 15 154.76 лв. до сумата от 23 455.10 лв., ведно със законната лихва от 26.06.2015 г. до окончателното заплащане, неплатена работа по договор за обществена поръчка от 18.02.2009 г. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 4 634.51 лв. до сумата от 7 173.10 лв., обезщетение за забава върху главницата по чл.266, ал.1 от ЗЗД за периода 29.06.2012 г. - 29.06.2015 г. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №23 от 04.08.2014 г. по т.д.№1938/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №89 от 11.07.2011 г. по т.д.№716/2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №382 от 06.01.2015 г. по гр.д.№1558/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №271 от 06.01.2015 г. по гр.д.№2853/2014 г. на ВКС, ГК, Първо отделение и решение №4783 от 01.06.2010 г. по гр.д.№1537/2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение: 1. По договор за обществена поръчка с предмет предоставяне изпълнение по договор за изработка, в който е уговорено изпълнението да се плаща на части, частичното изпълнение по един от етапите, представлява ли пълно неизпълнение по договора, след като видно от доказателствата, изпълнената част е предадена от изпълнителя, ползва възложителя и последният е съпричинил неизпълнението, като неоснователно е прекратил договора. 2. Длъжен ли е въззивният съд да изследва самостоятелно въпроса за виновно поведение на страните при определяне размера на договорната им отговорност. 3. Дължи ли въззивният съд, по повод оплакване във въззивната жалба, съобразяване и развиване на собствени мотиви, по отношение събраните от първата инстанция доказателства, когато решава правните въпроси за вината за забавено изпълнение, за обема и срока и за дължимото съдействие на страните, касателно вината за неизпълнението и развалянето на договора. 4. Има ли влязлото в сила решение по частичен иск обвързваща сила по въпросите за вината и отговорността на страните или по този въпрос се дължи пълно доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест. 5. Неоказаното съдействие и/или липсата на дължима грижа от едната страна по двустранен договор, освобождава ли от отговорност другата страна, ако е в забава. 6. Следва ли съдът да се счита сезиран с евентуален иск, ако същият е предявен по основание и размер с допълнителна искова молба, но поради процесуален пропуск, не е отразен диспозитива в доклада по чл.146 от ГПК. 7. Дължи ли въззивният съд поправяне на пропуските на първоинстанционния – да даде правилна правна квалификация на исковете на ищеца /предявените срещу част от ответниците искове по чл.55 от ЗЗД/. Ответникът по касация Община Ловеч заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при преценка на основателността на исковете по чл.266 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Конкредо” ЕООД против Община Луковит, следва да се вземат предвид установените с влязло в сила решение по частичния иск по т.д.№67/2013 г. на ОС Ловеч, общи правопораждащи факти на спорното право. Посочил е, че ищецът е изпълнил в срок и качествено договорените работи по Етап 1 - Геоложки и хидроложки проучвания на основна площадка за ТБО № 14 в землището на [населено място], като работата е приета от възложителя с приемо-предавателен протокол от 02.07.2010 г., а предвид заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, стойността на извършената работа по Етап 1 е в размер на 81 211.20 лв. с ДДС, поради което предявеният от „Конкредо” ЕООД против Община Ловеч иск за заплащане на 24.38 % от претендираното по чл.266 от ЗЗД неплатено възнаграждение за приетата работа на Етап 1, ведно с ДДС, е основателен за сумата 15 154.76 лв. / 24.38 % от общото задължение с ДДС 81 211.20 лв. – 19 799.29 лв., от която сума се приспада приетата за основателна сума в размер на 4167.53 лв. с ДДС по влязлото в сила решение по т.д. № 67/2013г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, която е отхвърлена предвид приетото за основателно възражение за прихващане/. Изложил е съображения, че в останалата част, относно заплащане на възнаграждение за извършени от ищеца работи по Етап 2 - ОВОС /Оценка на въздействието на околната среда/ на основна площадка на ТБО №14, [населено място] и алтернативна площадка за ТБО №16 [населено място], предявеният иск по чл.266 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, тъй като не е установено от доказателствата по делото, извършените по този етап от изпълнителя „Конкредо” ЕООД част от договорени работи, да са приети от възложителя. Счел е, че в заключението на експертизата са описани извършени подготвителни работи по изготвяне на Доклад с резултати по ОВОС в Таблица №4, като изрично е записано, че остойностените работи са предоставени в табличен вид от изпълнителя, но по делото е установено, че дори в удължения срок за извършване на работата по Етап 2 – 20 дни от приемане на първия етап на 02.07.2010 г. – т.е. до 01.08.2010 г., докладът за ОВОС не е предаден от изпълнителя. В този смисъл и предвид неприемане на тези дейности от страна на възложителя, както и поради установеното с влязлото в сила решение по т.д.№67/2013 на ОС Ловеч, че това неизпълнение е довело до прекратяване на договора по вина на изпълнителя, е достигнал до извод, че няма основание за присъждане на основание чл.266 от ЗЗД на възнаграждение за неприета от възложителя част от работата по Етап 2 в размер на посочената от вещото лице в стойностната сметка сума в размер на 14 800 лв. /мотивите на влязлото в сила решение по т.д.№67/2013 г. на ОС Ловеч, в които е цитирано заключение на вещо лице, посочващо стойност на работите по Етап 2, не се ползват със сила на пресъдено нещо/. С оглед изложените мотиви, първи, шести и седми от формулираните от касатора въпроси, не са обусловили правната воля на съда. Последните два въпроса се отнасят до искове, по отношение на които касационната жалба срещу процесното решение е оставена без разглеждане, с влязло в сила определение №35 от 30.01.2018 г. по т.д.№1656/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, а с първи въпрос се предпоставя, възприето в решението становище, че частично изпълнените от ищеца дейностите по Етап 2 са приети от възложителя, че същите го ползват, както и че последният е съпричинил неизпълнението и неоснователно е прекратил договора, каквото /становище/ освен, че не е изразявано, изрично е отречено с обжалваното решение. В този смисъл по посочените въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. Спрямо останалите въпроси, свеждащи се до въпроса за значението на влязлото в сила решение по частичен иск, касационно обжалване също не може да се допусне, тъй като изводите на въззивния съд са изцяло в съответствие с разясненията, дадени в ТР №3 от 22.04.2019 г. по т.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, според които, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. С оглед изложеното решението в обжалваната част не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация претендира разноски, но предвид липсата на доказателства за извършването им, искането се явява неоснователно. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,