Определение № 3568 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2272/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 32 058/19.03.2024 година, подадена от М. И. Д., срещу решение № 861/15.02.2024 година на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4744/2023 година, поправено с постановеното по същото дело решение № 1840/28.03.2024 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 2984/27.02.2023 година на Софийския районен съд, 169-ти състав, постановено по гр. д. № 57 325/2022 година, с което М. И. Д. е осъден на основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да опразни и да върне на Народен театър „Иван Вазов“ [населено място] следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет., ап., представляващ самостоятелен обект на втория етаж на сграда с идентификатор:, с площ с м 2, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-, под обекта-, над него-, заедно с таван №, с площ от м 2, мазе №, с площ от м 2, и % идеални части от общите части на сградата В подадената от М. И. Д. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Народен театър „Иван Вазов“ [населено място] срещу касаторката иск, с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Народен театър „Иван Вазов“ [населено място] е подал отговор с вх. № 67 001/11.06.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 861/15.02.2024 година на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4744/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата обаче се явява недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая се касае за иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с който наемодателят иска от наемателя връщане на отдадената под наем вещ-недвижим имот. Предвид на това иска се основава не на притежавано от Народен театър „Иван Вазов“ [населено място] право на собственост върху имота, а на съществуващото между страните в производството облигационно правоотношение. Съгласно задължителните указания по т. 2 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година държавната такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно основание следва да се определя от вида на търсената защита и съответно приложимата материалноправна норма, която е от значение за цената на иска по чл. 69 от ГПК. В мотивите на към цитираното ТР е посочено, че когато ищецът иска връщане на вещта (независимо дали се касае до имот или движима вещ), като черпи права от качеството си на наемодател по прекратено наемно правоотношение искът е такъв по чл. 233, ал. 1,изр. 1 от ЗЗД и е облигационен, а не вещен. Затова при определяне на цената му намира приложение специалната норма на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК и същата се определя от сбора на наемните вноски за една година. Видно от представения по делото договор за наем № РД-080/30.12.2020 година наемната цена е определена на 128.13 лева месечно без ДДС или 153.76 лева с ДДС. Съответно дължимия се наем за една година е в размер на 1537.56 лева без ДДС и 1845.12 лева с ДДС. Предвид на това цената на иска е под минимума по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК. Поради изложеното обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила и подадената срещу него касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. С оглед на изхода на делото М. И. Д. ще трябва да заплати на Народен театър „Иван Вазов“ [населено място] сумата от 1200.00 лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение