Определение № 495 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 462/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ АД против решение № 534/28.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 8092/2021 г. от ІV“б“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че са основателни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 28.06.2019 г., като ищцата е изпълнявала длъжността „юрисконсулт“ при ответното дружество. Предявеният инцидентен установителен иск за установяване на недействителността на трудовия договор е отхвърлен с влязлото в сила в тази му част решение. Прието е, че в тежест на ответника – работодател е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че Доклад с рег. № К-4737/02.06.2020 г. е връчен на ищцата, като доказателства в тази насока не са ангажирани. Посочено е, че независимо, че в самия доклад с подписа си двама свидетели са удостоверили отказът й да получи доклада, въз основа на който е ангажирана дисциплинарната й отговорност, то по своя характер изявлението им, обективирано в писмен документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила. С исковата молба, а и към момента на представяне на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда ищцата изрично е оспорила твърдението, че този доклад й е връчен. При спор между страните относно връчване на документ, в който се съдържа индивидуализация на нарушенията, заради които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, работодателят е следвало да установи това обстоятелство при условията на пълно и главно доказване, каквото не е проведено. Съдът е обсъдил показанията на свидетел, съставила посочения доклад, но в показанията си тя е заявила изрично, че той е бил адресиран до ръководството на ответното дружество и не е присъствала при връчването му на ищцата. Следователно и доколкото по делото не се установява, че Доклад с рег. № К-4737/02.06.2020 г. е връчен на ищцата, то съдът е приел, че не е спазена процедурата, предвидена в чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда и работодателят не е изпълнил задълженията си да поиска обяснения от служителя за конкретните нарушения, които са послужили като основание за дисциплинарното й уволнение. В обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е описано нарушението на трудовата дисциплина като е посочено закъснение в продължителен период от време, неуплътняване на работното време, неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила (чл. 187, т. 1, 3 от КТ) и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение (чл. 187, т. 10 от КТ). Отново в мотивите е препратено към доклад, който е представен по делото, за който съдът е приел, че не са ангажирани доказателства, че е връчен на ищцата както при искането за даване на обяснения, така също и при налагане на дисциплинарното наказание. В този смисъл, съдът е приел, че оспорената заповед се явява и немотивирана, доколкото нарушенията са посочени общо като са повторени текстовете в закона без те да са индивидуализирани с конкретни факти и по време. В касационната жалба се съдържат твърдения относно допустимостта на касационното обжалване, като се твърди наличието на очевидна неправилност, а обосновката на това твърдение на касатора е свързано с твърдения за необоснованост на съдебното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Предвид изложеното, не е налице соченото касационно основание. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 2 500 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС