Определение № 1624 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 690/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищцата Ц. Г. срещу въззивни определение на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че въпреки многократно дадените ѝ указания ищцата не е отстранила посочените ѝ нередовности на исковата молба, а именно не е посочила цена на иска, конкретен и ясен петитум и обстоятелствата, на които искът се основава.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност на обжалваното определение се обосновава с довода, че тезата на въззивния съд, че и установителните искове са оценяеми не може да бъде квалифицирана освен като очевидно неправилна.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай изложените доводи не могат да обосноват очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не сочат нито на приложение на норма със смисъл, противоположен на действителния, нито на приложение на несъществуваща или отменена норма, нито на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Поради това на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани въпросите:

• оценяеми ли са установителните искове, при които не е посочена и не може да се установи цена;

• при преценката на кой съд е родово подсъдно разглеждането на делото, само цената на иска ли е определяща; как се разрешава въпросът при неоценяемите искове;

• необходимо ли е посочване на цена на иска при неоценяем иск, с който не се търси установяване и присъждане на определен материален интерес, а се иска установяване на статуса на банкова сметка.

Поставените въпроси не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Вторият въпрос, свързан с родовата подсъдност, няма връзка с приетото от въззивния съд основание за прекратяване на производството - нередовност на исковата молба, а не неподсъдност на спора. Останалите два въпроса, предпоставяйки неоценяем характер на предявения иск, не съответстват на решаващия извод на въззивния съд, че в конкретния случай цената на иска е задължителен реквизит на исковата молба, т. е. имплицитно е прието, че предявеният иск е оценяем. Същевременно не е формулиран въпрос, относим към този обуславящ извод за оценяем характер на иска. Независимо от това, крайният извод на въззивния съд се основава не само на липсата на цена на иска като реквизит на исковата молба, но и на липсата на ясно и точно изложение на обстоятелствата и на съответен петитум. Към тези решаващи съображения поставените въпроси нямат отношение.

С тези мотиви съдът