Определение № 369 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. М. срещу въззивно решение от 28.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 1106 /2009 г. на А. съд П., г.о., с което е потвърдено решение на К.. окръжен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу Л. Д. К. с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени ищеца от смъртта на неговия брат в размер на 200,000 лева. Ж. твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като основание за това сочи материално-правения въпрос – дали ищецът не е от кръга на най-близките роднини, на които се дължи обезщетение за причинената смърт на неговия брат, като твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4 /61 г., № 5 /69 г. и № 2 /84 г. и посочени отделни решения на съдилищата, както и материално-правния въпрос, дали обстоятелството, че ищецът е единствен наследник по закон на починалия си брат, обуславя правото му на обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Ответникът и в това производство Л. Д. К. не изразява становище. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.(а и над 5,000 лева). За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на своя брат, на когото е единствен наследодател. Съдът се е позовал на ППВС № 4 /1961 г., допълнено с ППВС № 5 /1969 г. и № 2 /1984 г., като е възпроизвел приетото с тях разрешение, че право на такова обезщетение имат само най-близките на пострадалите – възходящи, низходящи и съпруг, а всички лица извън този кръг, вкл. братята, са изключени от кръга на правоимащите лица, следователно искът е неоснователен. От изложеното е видно, че въпросът за степента на родство е обусловил извода на съда за неоснователност на иска. Но въззивният съд го е разрешил в съответствие, а не в противоречие с посочените от съда, а и от жалбоподателя ППВС, в които е прието ясно и изрично, че братята не са включени в кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Посочените постановления са задължителни за съдилищата, съгласно чл.59 ЗУС (отм. през 11994 г.), поради което е без значение, че в посочените решение от 05.02.1968 г. по н.д. № 1053 / 1967, ІІ н.о. – в чието копие е отбелязано, че е изолирано, е прието, че исковете за неимуществени вреди на братя са основателни и че в решение от 09.11.1959 / по гр.д. № 6368 /1959, І г.о. е прието, че сестрата може да търси такива вреди, ако е наследница на убития. Двете решения са постановени и преди обобщаването на практиката с посочените ППВС, второто и третото от които са от по-късни моменти - 1969 г. и 1984 г.. В останалите посочени решения: № 1534 от 31.10.1968 г. по н.д. № 1284 /1968 г., ІІІ н.о., № 829 от 05.08.1969 г. по н.д. № 730 /69 г. и № 50 от 13.02.1979 г. по н.д. 19 /1979 г. на ІІ н.о. и от 23.10.2003 г. по в. н.д. № 373/ 2003 г. н.к. на П. първият изведен въпрос не е разглеждан - не е разглеждан иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат. В съответствие с приетото в ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 т. ОСГТК на ВКС посоченото решение по административно дело не представлява практика на съдилищата, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Въпросът дали обстоятелството, че ищецът е единствен наследник по закон на починалия си брат, обуславя правото му на обезщетение за не имуществени вреди, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, защото по въпроса дали братята имат право на обезщетения за не имуществени вреди има съдебна практика, обобщена с посочените три ППВС, жалбоподателят не е обосновал, с какво обстоятелството, че е единствен наследник по закон на починалия си брат, е обусловило претърпени от него неимуществени вреди, не е обосновал какви промени в законодателството и /или обществените условия са настъпили, които да обусловят необходимостта от осъвременяване на посочената по-горе задължителна съдебна практика. Поради изложеното наведените основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване не са осъществени. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски, не е доказал, че е направил такива за касационното производство, не е бил и представляван, поради което и на него разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът