Определение № 459 от 10.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3659/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С. Б., в качеството му на особен представител на Е. Д. М. срещу разпореждане от 25.04.2016 г. по ч.гр.д. № 73/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната частната му жалба с вх. № 3909/16.03.2016 г. Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното разпореждане Софийски апелативен съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в законоустановения срок точно указанията, дадени му за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба с вх. № 3909/16.03.2016 г., подадена срещу определение № 533/10.02.2016 г. по ч.гр.д. № 73/2016 г. по описа на същия съд, тъй като не е обосновал кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е решен от въззивния съд, което да обуславя извода за касационно обжалване съгласно чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК във вр. чл. 280, ал. 1 ГПК ,както и не е обосновал приложното поле на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, на които се позовава, с представяне на конкретните противоречиви съдебни актове, поради което е върнал частната жалба. За да достигне до този извод,съдът е взел предвид,че с разпореждане от 21.03.2016 г. производството по касационната частна жалба е оставено без движение за прилагане на мотивирано изложение на поддържаните от жалбоподателя касационни основания по чл. 281 от ГПК; да посочи и обоснове кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е решен от въззивния съд, което да обуславя извода за касационно обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК; да обоснове приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и/или т. 3 ГПК, на които се позовава и съответно да представи конкретни противоречиви актове на съдилищата. Указани са неблагоприятните последици в случай на неизпълнение. Съобщението е връчено на жалбоподателя чрез назначения особен представител на 11.04.2016 г. В указния срок е подадено „допълнение на частна касационна жалба с вх. № 3909/16.03.2016 г.“, в което са изложени оплаквания срещу законосъобразността на съдебния акт и доводи, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. В съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба са съобщени надлежно на страната, но неправилно е приел, че те не са изпълнени. Действително въззивният съд е предупредил страната за неблагоприятните последици от цялостното неизпълнение на указанията на съда, но след като тя е привела в съответствие с разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК частната си касационна жалба – подадено е допълнение към първоначалната жалба в изпълнение на дадените указания, неправилно е приел, че е налице неизпълнение на задължението за отстраняване на нередовностите и бездействие от страна на жалбоподателят, за което да бъде санкциониран, чрез връщане на частната му касационна жалба. Съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК процесуалните действия по привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията за редовност се извършват от въззивния съд, който извършва и проверка доколко изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК отговаря на формалните изисквания за касационно обжалване. В настоящия случай Софийски апелативен съд неправилно е упражнил правомощията си по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като единствено Върховният касационен съд преценява подаденото изложение по същество и дали съдържанието му отговаря на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК ,а разпореждането му за връщане на частната касационна жалба като неправилно, следва да се отмени и делото се върне за администриране на жалбата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV Г.О.