Определение № 728 от 30.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 474/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 178 / 27.03.2012 год. по в.т.д.№ 93 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 116 / 01.12.2011 год. на Търговищки окръжен съд по т.д.№ 82 / 2011 год., за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателя против [фирма] иск с правно основание чл. 694 ал.1 от ТЗ. Жалбоподателят оспорва правилността на извода на съдилищата, че предявеният по реда на чл.694 ал.1 ТЗ иск е с основание, различно от заявеното в молбата за предявяване на същото вземане по реда на чл .685 от ТЗ. С оглед идентичния размер на вземането и обстоятелствата относно основанието на което се твърди възникнала за същото отговорност на ответника - договор за продажба на търговско предприятие от 10.12.2009 год. между [фирма] и [фирма], страната намира установим идентитет между предявените по чл.685 ТЗ и с иска по чл.694 ал.1 от ТЗ вземания .Обосновава хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва частната жалба, като намира, че жалбоподателят не е формулирал ясен и точен правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК ,обуславящ допускане на касационното обжалване. В евентуалност и ако би се приел за такъв въпросът относно момента на дължима от съда преценка за допустимост на иска, с оглед установима идентичност в предмета на същия и предявеното вземане по реда на чл.685 от ТЗ, ответната страна намира, че не са обосновани допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК. Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане на касационното обжалване в твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба, с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, [фирма] е изложила следните обстоятелства: Между банката и [фирма] са сключени 3 договора за кредит - от 22.11.2007 год. за 30 000 000 евро, вкл. 4 анекса към същия; от 02.10.2008 год., ведно с два анекса към същия, за 2 500 000 евро и от 29.12.2009 год. – за 8 000 000 евро. Задължението на кредитополучателя „ [фирма] по всеки от договорите за кредит е обезпечено с поръчителство на Ч. А. А. и [фирма]. Като обезпечение са сключени и договорни ипотеки върху 3 имота - собственост на кредитополучателя. Последващо кредитополучателят е прехвърлил имотите в собственост на [фирма], имащо качеството на поръчител по договорите за банков кредит. Купувачът [фирма] последващо е учредил договорни ипотеки върху същите имоти, съответно в обезпечение на анекси към договорите от 22.11.2007 год. и 02.10.2008 год. – поетапно, с оглед сключването на анексите. На 10.12.2009 год. [фирма] е сключило с настоящия ответник – [фирма] договор за покупко-продажба на търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в това число и съществуващи ипотечни тежести и породилите ги облигационни задължения, както и всички последващи във времето финансови ангажименти, свързани с инвестиционния проект „ С. бийч „/ с предназначение за нуждите на който са и ипотекираните терени /. На същата дата, като обособена част от търговското предприятие и на основание цена, съгласно сключения договор за продажба на същото, между същите дружества е сключен в нотариална форма договор за покупко - продажба на притежаваните от [фирма] 3 имота, изначално обременени с ипотека в полза на кредитодателя - [фирма]. Идентични са и изложените в молбата по чл.685 от ТЗ обстоятелства, като и в исковата молба и в молбата по чл.685 ТЗ ищецът е индивидуализирал, като предмет на установяване по отношение ответника [фирма], вземания в размери - индивидуализирани по главница и лихви, напълно идентични с посочените в искане изх.№ 1991 / 25.05.2011 год., с което е предявено по реда на чл.685 от ТЗ вземането на кредитора [фирма]. За да потвърди прекратяването на производството въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че молбата за предявяване на вземането по чл.685 ТЗ сочи като основание за отговорността на ответника „ встъпване в дълг по ипотечни задължения „, а исковата молба по чл.694 ал.1 ТЗ - встъпването му в отговорността на [фирма], възникнала по силата на поръчителството на последния по договорите за кредит, с общ правопораждащ факт - прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] на настоящия ответник [фирма]. Различието в основанието предявено с молбата по чл.685 ТЗ и с иска по чл.694 ал.1 ТЗ съдът е приел за обуславящо недопустимост на последния. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК като обуславящ допускане на касационното обжалване е поставен въпроса, изводим от съдържанието и конкретизиран от настоящия състав, в съответствие с правомощието му по т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, е ли идентичността на основанието на молбата по чл.685 ТЗ и това на иска по чл.694 ал.1 от ТЗ предпоставка за допустимост на последния и към кой момент подлежи на преценка тази идентичност ? .В първата си част / доколкото за допустимостта на иска съда следи служебно изначално и във всеки един момент от развитието на процеса, в който смисъл не е налице противоречива съдебна практика /, въпросът има характеристиката на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговаря на преждепосочените и визирани в т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС критерии. Липсата на задължителна съдебна практика обуславя допускането му в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. По така поставения правен въпрос настоящият състав намира следното: Предмет на установяване с иска по чл.694 ал. 1 ТЗ е вземането на кредитора, което е предявено по реда и в сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника, неприето от синдика, респ. изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността по чл.692 ТЗ. Допустимостта на иска предпоставя пълна идентичност между предявеното вземане и вземането, чието установяване цели иска по чл.694 ТЗ, което съвпадение предпоставя пълно съвпадение между индивидуализиращи вземането белези - юридическите факти определящи основанието на същото, размера, респ. периода на вземането - за периодичните по характер задължения. Дадената от страната правна квалификация, вкл. на произхода на вземането, некореспондираща с действителната, изводима от изложението на обстоятелствата, не обвързва съда, както и не е налице недопустимост на иска, в случай на дадена с исковата молба по чл.694 ал.1 ТЗ правна квалификация на произхода на вземането, различна от дадената с молбата за предявяване на вземането по чл.685 ТЗ, при наличие на идентичност в обстоятелствата, въз основа на които се обосновава. В този смисъл / относно обвързаността на съда с дадената от ищеца по чл.694 от ТЗ правна квалификация на установяваното по съдебен ред вземане и налице ли е несъвпадане между вземането, предявено в производството по несъстоятелност и това - предмет на иска по чл.694 ал.1 ТЗ, при квалифицирането му на различно правно основание, но без промяна в неговите правопораждащи факти, период и размер / е налице и задължителна съдебна практика - определение на ВКС, ТК, второ търговско отделение по ч.т.д.№ 453 / 2012 година. С оглед отговора на поставения въпрос по основателността на жалбата ,настоящият състав намира следното: Относно основанието на вземането, както в документа по чл.685 от ТЗ, така и в исковата молба по чл.694 от ТЗ, ищецът изрично се е позовал на встъпване на ответното дружество в дълга на [фирма] към [фирма] по сключените договори за кредит между ищеца и [фирма], на основание сключения договор за продажба на търговско предприятие от 10.12.2009 год., по силата на който са преминали в тежест на ответника задълженията, възникнали в качеството на поръчител за [фирма] по сключените от [фирма] договори за кредит, но и са поети изрично ипотечните тежести, учредени от прехвърлителя на търговското предприятие, в полза на [фирма], отделно от правните последици на изначално учредените от кредитополучателя върху същите имоти договорни ипотеки, респ. приложимите последици по чл. 173 ГПК. В петитума на искането е претендирано установяване на задължения на ответника към ищеца по силата на „ поети чрез встъпване в дълг ипотечни задължения „, което и с оглед преждеизложената идентична в молбата по чл.685 ТЗ и иска по чл.694 ал.1 от ТЗ обстоятелствена част безспорно обуславя предявяването на иск за установяване на вземания към ответника, произтичащи от встъпване в задължения, отделно обезпечени с ипотека, в който смисъл е заявена и ползващата кредитора, съгласно чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, привилегия. Съдът не е следвало формално да възприеме формулировката на петитума както на молбата по чл.685 ТЗ, така и на иска по чл.694 ал.1 ТЗ, а от изложението на обстоятелствената част - напълно идентична и в двата документа - да определи правната квалификация на иска въз основа на еднакво индивидуализиращите произхода и обезпеченията на вземането на кредитора обстоятелства. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение