Определение № 1448 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 613/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Р. К. от [населено място], чрез процесуалния ѝ пълномощник, срещу определение № 2793 от 08.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2968/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 14 -ти състав, с което е оставена без уважение частната ѝ жалба срещу разпореждане № 260205 от 21.08.2023 г. по т. д. № 69/2019 г. на Окръжен съд – Враца. С последното е върната на основание чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК частната жалба на Д. Р. К. срещу определение № 260091 от 22.03.2023 г. по т. д. № 69/2019 г. на Окръжен съд – Враца за оставяне без уважение на молбата ѝ по чл. 95, ал. 1 ГПК. В частната касационна жалба се излагат доводи, че определението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК, и се моли за отмяната му. Жалбоподателката оспорва извода на съда, че съобщението с указанията за констатираните нередовности в частна жалба с вх. № 260720 от 10.05.2023 г. е получено от адресата по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, като твърди, че, за да приеме това, въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл. 42, ал. 3 ГПК (в обжалваното определение погрешно посочена „чл. 41, ал. 3 ГПК“ – връчване по телефона), и неправилно е възприел изявлението на адресата по телефона, че „не е на адреса“, като отказ да се приеме съобщението по смисъла на чл. 44, ал. 1, изр. пето ГПК. Допълнително навежда доводи, че приложението на чл. 42, ал. 3 ГПК изисква изрично разпореждане на съда по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, каквото разпореждане в настоящия случай не е постановявано. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следния процесуалноправен въпрос, разрешен според жалбоподателката в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 407 от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1138/2010 г., IV г. о., решение № 219 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 1179/2015 г., IV г. о., решение № 123 от 24.10.2023 г. по гр. д. № 1992/2023 г., IV г. о., определение № 1080 от 04.12.2012 г. по ч. т. д. № 881/2012 г., II т. о. и определение № 507 от 30.06.2023 г. по ч. т. д. № 857/2023 г., I т. о., а именно: Съставлява ли чл. 42, ал. 3 ГПК способ за връчване на съдебни актове и книжа? В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуалния му пълномощник, с изразено становище за липса на предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване. По същество на жалбата са изложени съображения за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт и че единствената цел на така предприетото обжалване е възпрепятстване своевременното произнасяне на първоинстанционния съд по подадена от банката молба за отмяна на допусната обезпечителна мярка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе в атакувания смисъл, въззивният съдебен състав е приел, че с частна жалба с вх. № 260720 от 10.05.2023 г. (пощенско клеймо) Д. К. е обжалвала определение № 260091 от 22.03.2023 г. по т. д. № 69/2019 г. на Окръжен съд – Враца; с разпореждане № 260122 от 12.05.2023 г. съдът е дал указания на жалбоподателката в седмичен срок от уведомяването да представи документ за внесена по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 15 лв. и препис от жалбата за връчване; съобщението с указанията на съда е изпратено на адреса на К. в [населено място], [улица], като там тя е търсена четири пъти, един от които в почивен ден, но не е намерена на адреса; при осъществен контакт по посочен телефон, длъжностното лице призовкар е удостоверило, че К. е заявила, че е в провинцията и няма кой да получи книжата; съдът на 07.07.2023 г. е приложил съобщението, оформено на 30.06.2023 г., в цялост по делото на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. При тези данни въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 261, т. 1 и т. 4 ГПК към въззивната частна жалба следва да се представят преписи и документ за внесена държавна такса, като предвид липсата им, макар последният да е описан в жалбата като нейно приложение, администриращият я съд правилно е дал указания в тази насока, съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК. Относно връчването на съобщението с така дадените указания решаващият съдебен състав е счел, че същото е надлежно връчено – страната е търсена в продължение на повече от месец на адреса, от който е била редовно призовавана по делото. Допълнително съставът на Софийския апелативен съд е изложил аргументи, че адресата на съобщението е бил открит и по телефона, като е заявил, че няма кой да получи книжата на адреса, поради което следва да се приложи нормата на чл. 44, ал. 1, изр. пето ГПК, тъй като страната е обективирала действия, с които е отказала да се яви и да получи съобщението. С тези аргументи въззивната инстанция е заключила, че като е разпоредил частната жалба да бъде върната поради неотстраняване на констатираните нередовности в срок, окръжният съд е постановил акт, който е съответен на закона и вложените в него принципи, задължаващи страните да участват активно и ритмично в процеса, като изпълняват своевременно указанията на съда, а ако жалбоподателката е била възпрепятствана да се яви да получи съобщението или да изпълни указанията на съда, е имала възможност да поиска удължаване на срока, което не е сторила. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, по следните съображения: Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, обусловил е решаващата правна воля на съда и от е значение за изхода на спора, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен задължението на касатора да посочи правен въпрос, съответстващ на тези критерии, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се обоснове и докаже и някоя от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, формулираният от жалбоподателката в инкорпорираното в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно горните разяснения относно наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване. Водещият извод на съда, обусловил изхода на спора, е преценката, че частна жалба с вх. № 260720 от 10.05.2023 г. срещу определение № 260091 от 22.03.2023 г. по т. д. № 69/2019 г. на Окръжен съд – Враца е върната законосъобразно, доколкото съобщението с приложеното разпореждане относно констатираните ѝ нередовности и начинът за тяхното отстраняване в едноседмичен срок се счита надлежно връчено в хипотезата на чл. 41, ал. 1 ГПК с последиците, визирани в ал. 2 на същия член. Въззивният съд не е формирал извод, че разпореждането с дадените указания е връчено на адресата от служител на съда по телефона, нито че такова връчване по изключение и при наличие на предпоставките за това е разпореждано от администриращия частната жалба първоинстанционен съд, респ. – не е излагал мотиви съставлява ли в конкретния случай процедурата по чл. 42, ал. 3 ГПК надлежен способ за връчване на съдебен акт. Поради това поставеният въпрос не може да обуслови развитие на производството в исканата от жалбоподателката насока, тъй като неоснователността на въззивната частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК е изведена на друго самостоятелно основание, различно от хипотетичната възможност за извършване на връчването от служител на съда чрез телефон. Непосочването на правен въпрос, съответстващ на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда допълнителната предпоставка, на която се позовава жалбоподателката. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение