Определение № 1632 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2603/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Летище София“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника му адвокат А. К. против решение № 5550 от 1.11.2023 г., постановено по гр. д. № 11206 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 397712 от 30.04.2018 г. по гр. д. № 58735/2016 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен предявения по реда чл. 422 ГПК от П. А. П. срещу „Летище София“ ЕАД иск за сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (преживени негативни емоции) от противоправно действие на служители на ответника, изразяващо се в направен отказ да допуснат П. А. П., като член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, да напусне територията на Република България с паспорт, ведно със законната лихва от 03.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане на 12.08.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 44623/2016 г. на Софийски районен съд. П. А. П. е подал чрез пълномощника си адвокат П. С. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивното производство се е развило при условията на чл. 294 ГПК, след като с решение № 145 от 5.08.2021 г. по гр. д. № 1178/2020 г., ІV г. о. на ВКС делото е било върнато за ново разглеждане с указания за установяване съдържанието на лицензията на Летище София и за обсъждане на събраните по делото доказателства, между които и договора за наземно обслужване (опростена процедура) между WIZZ AIR и Летище София, разпечатките на бордните карти въз основа на он-лайн чекиране преди 03.04.2016 г., както и да изложи съображения какви са задълженията на служителите на Летище София и от къде произтичат и дали са изпълнение добросъвестно и дали има право наземният оператор да осъществява проверка на документи за пътуване, свързани с паспортно-визовия режим на приемащата държава, в резултат на които – правомерно да откаже на определени лица поради липса на необходимите документи, достъп до борда на самолета, или тази дейност е предоставена в изключителните правомощия на полицейските органи и, ако да от къде произтичат тези правомощия и да изложи мотиви във връзка с преценката на първостепенния съд, че приложими в случая са разпоредбите на Закона за чужденците в Република България - чл. 35, ал. 3, чл. 37; Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства – чл. 4, ал. 2, т. 2( Закона за МВР – чл. 105, ал. 1, т. 5, чл. 39, ал. 3, вр. чл. 6, т. 2 и т. 7; Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове – чл. 16, ал. 1, по които насрещните страни по спора – „Летище София“ в своята въззивна жалба и П. А. П. – в отговора по нея, са развили доводи относно приложението на цитираните разпоредби. Въззивният съд е констатирал, че ищецът, който не е гражданин на ЕС, се позовава на увреждане, изразяващо се в недопускането му като член на семейството на гражданин на ЕС да напусне територията на Република България с паспорт. Приел е за безспорно установено, че служители на ответното дружество са извършили проверка на паспортно-визовите изисквания, като след като са установили, че ищецът представя паспорт, издаден от Република Гана и документ за разрешено постоянно пребиваване в Република България, но не и входна виза (Шенгенска виза) за Кралство Испания, са му отказали правото да напусне територията на Република България с полет за Кралство Испания. Ищецът е съпруг на български гражданин. Към момента на твърдения деликт Летище София е наземен (летищен) оператор, притежаващ съответния лиценз от Министерство на транспорта за следните дейности: 1. Наземен транспорт, 2. Полетни операции и администриране на екипажите, 3. Обслужване на въздухоплавателни средства, 4. Перонно обслужване на въздухоплавателни средства, 5. Обработка на товари и поща, 6. Обслужване на багажите, 7. Обслужване на пътници, 8. Наземно администриране и надзор. Съдът е възпроизвел действащата към процесния момент редакция на Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (Наредба № 20 от 24.11.2006 г.), според която обслужването на пътниците включва: оказване на всякакво съдействие на пристигащите, заминаващите и транзитните пътници, в т. ч. билетна и паспортна проверка, регистрация на багажа и доставянето му до зоната за сортиране; действащата към процесния момент редакция на чл. 35, ал. 3 ЗЧРБ, че чужденец, който има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, може да влиза в и да напуска страната без виза; на чл. 36 ЗЧРБ, че чужденците могат да излизат от Република България през определените за това места въз основа на документи за задгранично пътуване и други заместващи ги документи, които им дават право да напускат страната; на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, че член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз напуска територията на Република България с паспорт; на чл. 6, § 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, че при влизане от членовете на семейството, които не са граждани на държава-членка, се изисква само да притежават входна виза в съответствие с Регламент (ЕО) № 539/2001 или в съответствие с националното законодателство, когато това е необходимо, като за целите на директивата притежаването на валидната карта за пребиваване, посочена в член 10 („Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“), освобождава тези членове на семейството от изискването за виза. След възпроизвеждането на тези правни норми, въззивният съд е е приел, че не може да се сподели доводът на ответника, че служителите му е следвало да откажат на ищеца правото да напусне територията на Република България с полет за Кралство Испания поради непредставяне на входна виза (Шенгенска виза), поради което и поведението на служителите на ответното дружество се явява противоправно. В касационната жалба са наведени доводи, че изводът на съда за противоправност на служителите на „Летище София“ ЕАД не е съобразен с събраните доказателства, че ищецът не е разполагал с документи, които да му позволят легално влизане на територията на Кралство Испания, а едно от основните задължения на наземния оператор е да извършва проверка на редовността на документите на всеки пътник, преди последния да има възможност да се качи на съответния самолет; действията на служителите сочат на стриктно прилагане на националното право и на правото на ЕС; наземното обслужване (услугите по приложение № 1 от Наредба № 20 от 24.11.2006 г.) включва билетна и паспортна проверка на пътуващите; съдът е цитирал чл. 6, § 2 от Директива 2004/38/ЕО, но не е анализирал същия, нито е взел предвид чл. 5 и чл. 10; твърдените от ищеца вреди са резултат от собственото му противоправно поведение, изразяващо се в пропуска му да се снабди с всички изискуеми документи за планираното пътуване; съдът не е мотивирал постановеното от него решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Летище София“ ЕАД се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1) имат ли право служителите на „Летище София“ ЕАД в качеството му на наземен оператор да осъществяват проверка на документите при излизане от територията на Република България с цел влизане на територията на друга държава членка на ЕС (приемаща държава) свързани с паспортно-визовия режим на тази друга държава; 2) в случаите, че служителите на „Летище София“ ЕАД в качеството му на наземен оператор, разполагат с правата по въпрос първи, при констатиране от последните, че конкретно лице не разполага с документ, изискуем от приемащата държава за влизане в нейна територия, имат ли право служителите на „Летище София“ ЕАД да откажат достъп до борда на самолета на това лице; 3) налице ли е противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД на служителите на „Летище София“ ЕАД в качеството му на наземен оператор, ако същите при извършване на проверка на документите за пътуване на лице, което не е гражданин на държава-членка на ЕС, а е гражданин на Република Гана, не са допуснали лицето да отпътува за Кралство Испания, поради факта, че същото не е разполагало с изискуемите документи за влизане на територията на Кралство Испания – входна виза за Испания или Карта за пребиваване на член на семейството на български гражданин на ЕС (по смисъла на чл. 10 от Директива 2004/38/ЕО. С оглед заявените в касационната жалба доводи поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е изпълнил указанията в отменителното касационно решение (включително да обсъди и прецени значението на договора за наземно обслужване (опростена процедура) между WIZZ AIR и Летище София, разпечатките на бордните карти въз основа на он-лайн чекиране преди 03.04.2016 г.). Не са обсъдени и общите условията на превозвача WIZZ AIR, че може да откаже превоз, ако пътникът не отговаря на изискванията за влизане в държавата по мястото на пристигане. Процесуално правен въпрос по приложението на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК обаче касаторът не поставя, нито в касационната жалба навежда доводи относно необсъждането на посочените доказателства, а съответно дори и да допусне касационно обжалване касационният съдебен състав също не може да формира изводи въз основа на тях. От изложеното следва, че поставените материално правни въпроси са в контекста на тълкуване на нормативната уредба. Касаторът не е посочил конкретни правни норми, които освен проверката на формално наличие на документ за самоличност и на предпоставките за напускане на страната, да задължават служителите му да проверяват и изискванията за влизане в друга държава, включително и дали същата изисква Шенгенска виза или да ги оправомощават в определени хипотези да не допускат пътник до самолета на превозвача, издал редовен превозен документ. Същевременно нормата на чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ задължава именно превозвача да установи, дали пътникът има виза за държавата, която иска да посети. От изложеното следва, че доколкото закона ясно посочва чие е задължението да установи наличието на предпоставките за влизане в чуждата държава, а същевременно в касационната жалба липсват доводи относно сключения между WIZZ AIR и Летище София договор за наземно обслужване и относно правото на превозвача да откаже превоз на лице, което не отговаря на изискванията за влизане в държавата по мястото на пристигане, то отговорът на поставените материално правни въпроси не би бил относим към изхода на спора, а това изключва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. При този изход на настоящото производство “Летище София“ АД следва да възстанови на П. А. П. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 3800 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат П. С.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение