Определение № 2776 от 30.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3824/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Е. С. срещу решение № 111 от 21.05.2024 г. по в.гр.д.№ 398 от 2023 г. на Великотърновския апелативен съд, втори граждански и търговски състав, с което е потвърдено решение № 81 от 13.03.2023г. по гр.д.№ 282 от 2022 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия в частта му за отхвърляне на предявения от С. Е. С. срещу А. Д. С. и Т. Д. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 100 000 лв. /по 50 000 лв. от всеки ответник/, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бабата на ищцата Р. Р. Х., убита от бащата на ответниците Д. С. Ю. на 11.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2022 г. до окончателното плащане.

В жалбата се твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд в обжалваната му част е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06. 2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д.№ 1275 от 2019 г. на ВКС, ТК, II т.о./ и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Твърди се, че съобразно посочената практика на ВКС на касаторката като внучка на убитата от бащата на ответниците се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба й, с която е била в особено близка връзка.

Ответниците А. Д. С. и Т. Д. С. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си по предявения от ищцата С. Е. С. иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответниците да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба й Р. Р. Х., въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 11.05.2017 г. бащата на ответниците Д. С. Ю. е причинил смъртта на бабата на ищцата Р. Р. Х.. От приложеното наказателно дело е установено, че за убийството на Р. Х. срещу Д. Ю. е било образувано наказателно производство и същият е бил привлечен като обвиняем. До осъждането му обаче не се е стигнало, тъй като преди приключване на наказателното производство Ю. е изпаднал в продължително разстройство, изключващо вменяемостта му и поради това на 27.12.2019 г. наказателното производство срещу него е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.5 НПК, а по-късно- на 21.12.2021 г. Ю. е починал. Обстоятелството, че именно Д. Ю. е причинил смъртта на Р. Х., е счетено за доказано от заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и биологична експертиза и от показанията на разпитаните по делото свидетели С. А. А. и Н. Б. К..

Относно дължимостта на претендираното обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки лица, извън кръга на лицата, очертани в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г., се присъжда само по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки: да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала посочените по-горе предпоставки. За доказването им по делото е доведен само един свидетел- М. А. О. /съпруг на майката на ищцата/, който свидетелствал, че ищцата била любимата внучка на починалата. Р. Х. държала на ищцата и й давала пари. Ищцата преживяла тежко смъртта на баба си, обострила се астмата й, не могла да продължи образованието си. Според съда, показанията на този свидетел, освен че следва да бъдат ценени с оглед евентуалната им заинтересованост /чл.172 ГПК/, установяват обичайните и традиционни отношения между починалата и нейната внучка, но не и изключително близка и емоционална връзка между тях, нито значителни по интензитет страдания на ищцата от смъртта на баба й, които да надхвърлят присъщите за родствената им връзка. Действително, ищцата била по-голямата внучка на Р. Х., което предполага да е имала по-дълготрайна връзка със своята баба. По делото обаче не са били събрани доказателства за отношенията на ищцата с баба й по време на детството й. Нямало доказателства и какви са били контактите между ищцата и баба й след навършването на пълнолетие на ищцата и към момента на смъртта на баба й през 2017 г., когато ищцата е била пълнолетна /на 22 години/ и е живеела в [населено място]- какво е било естеството на отношенията им, колко често ищцата е посещавала баба си в [населено място]. Поради това съдът е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано между ищцата и починалата да е съществувала силна, трайна, непрекъсната връзка, особена близост и загриженост, съвместен живот.

Само за пълнота на изложеното съдът е посочил и че ответниците са направили отказ от наследството на баща си- делинквента Д. С. Ю., поради което не отговорят за задълженията му на основание чл.60, ал.1 от Закона за наследството.

С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това решение:

1. Не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Обжалваното решение не противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.06. 2018 г. по тълк.д.№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК на ВКС и в решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д.№ 1275 от 2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. Напротив, напълно в съответствие с приетото в горепосочените тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС и решение на състав на ТК на ВКС въззивният съд е приел, че на ищцата не се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба й, тъй като тя не е измежду лицата, очертани в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г., като имащи право на такова обезщетение, нито е лице, с което починалата е имала особено близка връзка, надхвърляща обичайните и традиционни за българското общество отношения между баба и внучка, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да достигне до този извод, съдът е съобразил, че не са доказани конкретни житейски обстоятелства, от които да може да се направи извод за създадена такава силна връзка между ищцата и баба й, която да надхвърля обичайните отношения между внучка и баба: не било установено колко често ищцата е посещавала баба си и какви са били отношенията им към момента на смъртта. Напротив, доказани били факти /че ищцата никога не е живяла в едно домакинство с баба си и не е живяла в същото населено място, в което е живеела баба й/, които косвено доказват, че връзката между ищцата и баба й не надхвърля обичайните отношения между внучка и баба.

2. Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Необсъждането в мотивите на въззивното решение на един от доводите във въззивната жалба /за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че ищците не са доказали приемането на наследството на Д. Ю. от неговите наследници с конклудентни действия, преди направения отказ от наследство/ представлява процесуално нарушение на съда, но не и основание въззивното решение да се приеме за очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Необсъждането на този довод не би могло да обуслови допускане на касационното обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ако касаторката бе посочила практика на ВКС по този въпрос/, защото не е от значение за изхода на спора по конкретното дело. Това е така, защото този необсъден от въззивния съд в решението му довод няма отношение към основния мотив на съда да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата от смъртта на баба й Р. Р. Х., който е: че ищцата не е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба си. Мотивът, че ответниците не са легитимирани да отговорят за причинените от баща им Д. С. Ю. неимуществени вреди на ищцата от смъртта на баба й, тъй като са се отказали от неговото наследство, е посочен само като допълнителен мотив на съда- както е посочено от съда „само за пълнота на изложението“.

3. Не са налице и останалите предвидени в чл.280,ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.45 ЗЗД.

Поради на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение