Определение № 50435 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№367765/06.12.2021г., подадена от Б. К. Д. от [населено място], Столична община, чрез процесуалния му представител адв. С. В. С. от САК, срещу решение №266178, постановено на 21.10.2021г. от Софийски градски съд, ГО, II-Б състав по в.гр.д.№12113/2020г., поправено с определение №260769 от 03.02.2022г., в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което предявените от Б. К. Д. срещу С. Б. Д.-Д. и „Втора многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД при условията на солидарност искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, са отхвърлени за разликата над 2000лв. до пълния предявен размер от 15000лв., както и по касационна жалба с вх.№369222/13.12.2021г., подадена от С. Б. Д.-Д. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв. Х. С. П. от САК, срещу решение №266178, постановено на 21.10.2021г. от Софийски градски съд, ГО, II-Б състав по в.гр.д.№12113/2020г., в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд С. Б. Д.-Д. и „Втора многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД са осъдени при условията на солидарност да заплатят на Б. К. Д. на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка, страдание, страх и недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство, претърпени вследствие на неправомерно поведение на д-р С. Б. Д.-Д. по време на извършения от нея преглед на ищеца на 17.11.2014г. и отказ за хоспитализация във „Втора многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД и на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 53.44лв., представляваща законната лихва върху сумата от 2000лв. от 17.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба – 20.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 2000лв. от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2015г., до окончателното погасяване на задължението. В изложението към касационната жалба, подадена от Б. К. Д., се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд е разгледал материалноправния въпрос какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД в противоречие с разясненията, дадени в ППВС №4/1968г., както и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на различни състави на ТК на ВКС – решение №202/16.01.2013г. по т.д.№705/2011г. на II т.о. на ВКС; решение №25/17.03.2010г. по т.д.№211/2009г. на II т.о. на ВКС; решение №28/09.04.2014г. по т.д.№1948/2013г. на II т.о. на ВКС; решение №66/03.07.2012г. по т.д.№611/2011г. на II т.о. на ВКС; решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на II т.о. на ВКС; решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на II т.о. на ВКС; решение №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на I т.о. на ВКС. Поддържа, че според така посочената практика на ТК на ВКС въззивният съд е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правно релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение, в какъвто смисъл посочва и решение №141/28.01.2016г. по т.д.№1398/2014г. на II т.о. на ВКС. Съображения в подкрепа на твърдението, че въззивният съд е разгледал и се е произнесъл и по въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението не се съдържат. В изложението към подадената от С. Б. Д.-Д. касационна жалба се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. В тази насока навежда доводи, че мотивите на обжалваното решение страдат от вътрешно противоречие – обявени за ирелевантни за правния спор факти се ползват като аргументи при обосноваване на решението, доказателства, приобщени по делото се неглижират и игнорират, приемат се за доказани твърдения на въззивника, в подкрепа на които не само не са събрани доказателства, но напротив – събрани са доказателства, които ги оборват. Твърди, че въззивният съд е дал предимство на формалната доказателствена сила на приложен по делото официален документ за сметка на писмени документи, сред които и официални документи, и гласни доказателствени средства, събрани в хода на съдебното дирене. За недопустимо счита да се приемат за доказани факти, установени в АУАН, издаден в хода на административно-наказателно производство, свързано със случая. Твърди, че мотивите на въззивния съд не почиват върху събраните доказателства, съображения за което са подробно изложени в касационната жалба. Изложението съдържа и обосноваване на основанията по чл. 281 ГПК – необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснати нарушения на материалния закон. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК С. Б. Д.-Д. изразява становище, че не са налице поддържаните от Б. К. Д. основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Б. К. Д. е предявил срещу С. Б. Д.-Д. и „МБАЛ-София“ ЕАД иск за солидарното им осъждане по реда на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, страх и недоверие, накърнено чувство за лична чест и достойнство, претърпени вследствие твърдяно неправомерно поведение на ответницата С. Б. Д.-Д. по време на извършен от нея преглед на ищеца на 17.11.2014г. и отказ за хоспитализация. Твърди, че на 16.11.2014г. се почувствал зле (имал световъртеж, изтръпване на крайници, залитане, гадене и интензивно повръщане), поради което повикал в дома си Бърза помощ и след извършен преглед пристигналият екип констатирал съмнения за мозъчен инсулт и му предложил хоспитализация, която той отказал. Твърди също така, че тъй като неразположението продължило, на 17.11.2014г. посетил личния си лекар, който издал амбулаторен лист с поставена диагноза „последици от инсулт, неуточнен като кръвоизлив или инфаркт на мозъка“ и издал направление за хоспитализация към неврологично отделение, след което той потърсил лекарска помощ във „Втора МБАЛ – София“ ЕАД, където бил насочен към д-р С. Б. Д.-Д., специалист невролог. Поддържа, че извършеният преглед бил кратък и незадълбочен, лекарката игнорирала оплакванията му, че се чувства зле и молбите да бъде незабавно хоспитализиран, предложила му да го прегледа гастроентеролог, държала се непрофесионално, грубо и с пренебрежение и в нарушение на своите задължения и добрата медицинска практика отказала прием в болница. Твърди, че това било причина, въпреки тежкото си състояние, да потърси лечение в УМСБАЛ „Пирогов“ ЕАД, където бил хоспитализиран и диагностициран с диагноза „исхемичен мозъчен реинсулт“. Поддържа, че вследствие поведението на д-р Д.-Д. и неправомерния отказ за хоспитализация е претърпял болки и страдания от безразличието, стрес, страх, накърнено чувство за чест и достойнство, загуба на доверие съм лекарите. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Б. Д.-Д. оспорва предявения иск като неоснователен с твърдението, че екипът на Ц.-София на 16.11.2014г. всъщност е предписал лекарства за гастероентерологично заболяване и ако здравословното състояние на пациента е било толкова лошо, то този екип би организирал транспорт със спешен автомобил до „Втора МБАЛ-София“ ЕАД, какъвто е задължителен в случай на инсулт. Поддържа, че е прегледала пациента обстойно, взела правилните решения и поставила правилната диагноза – нямало данни за остро нарушение на мозъчното кръвообращение, а най-вероятно се касаело за комбиниран отоневрологичен синдром, поради което и не се налагала спешна хоспитализация на пациента, като същият бил насочен към планова такава. Твърди, че доказателство за последното съставлява и по-късно извършеното назначаване на изследване с компютърна томография. Поддържа, че ищецът се разгневил и отказал да подпише амбулаторния лист, а тя от притеснение не попълнила в цялост информацията за неврологичния статус на пациента, за което ѝ било наложено административно наказание вследствие извършена проверка по подадена от ищеца жалба. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК „Втора МБАЛ-София“ ЕАД оспорва предявения иск с твърдението, че извършените проверки по повод подадените от ищеца жалби не са установили нарушения, като д-р Д.-Д. действала правомерно, етично и компетентно, а поставената диагноза също била правилна. В производството по делото е допуснато участието на трето лице-помагач ЗАД „Б. В. И. Г.“ на страната на ответника „Втора МБАЛ-София“ ЕАД, който също изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е взел предвид въз основа на представеното по делото експертно решение на ТЕЛК №1044/19.07.2012г., че на Б. К. Д. е определена трайно намалена работоспособност в размер на 78% за три години при водеща диагноза „Последици от мозъчен инфаркт“. Общо заболяване: МСБ, ХВБН, Състояние след мозъчен инсулт във ВБС. Дискобординационен синдром, АХ III степен, умерена степен, сърдечна и мозъчна форма, Хипертонично сърце. Бронхиална астма, средно тежка. Обструктивен тип ВН. ДН I ст. Ш. и поясна спондилартроза, болков синдром с посочена констатация от медицински изследвания, представени документи и мотиви към експертното решение: Мотиви: МСБ, ХВБН (при доплерсонографски данни за намален диаметъл и хемодинамично значимо намален кръвен ток в д.ВА/ състояние след исхемичен мозъчен инсулт във ВБС, дисоординационен синдром…АХ трета степен, умерена степен, сърдечна и мозъчна форма, хипертонично сърце…Бронхиална астма с голяма давност и изразени функц. промени от страна на дишането… Ш. и поясна спондилартроза, болков синдром…Персистиращи оплаквания от главоболие, световъртеж, замаяност, нестабилност при ходене. АХ с макс 180/120, на л-ние с „Тарка“, „Псизиф“. За небл. период персистират пристъпите на задух до няколко месечно, вкл. и нощна с-ка, на сист. инх. л-ние със „Серетид“ и бронхиална астма, диспансеризиран от пулмолог. Непостоянни болки в кръста. Обективно: Нормосетичен хабитус, сонорен перк. тон, зап.р.п., отсл. вез. дишане с удължен експириум и ед. сухи хрипове дв., лек сист. шум на върха. АН 145/100, ч. дроб на р. дъга, няма отоци. О-походка самостоятелна, леко ограничени движения на поясния отдел на гр. стълб, останалите отдели без ФД. Неврологичен статус: М. няма, ЧМН-б.о. без латентни парези, изонормофлексия, Сетивност –б.о., Дисоординационен синдром с лекомоторна атаксия, постурална нестабилност. В.-б.о. Отоневрологичен статус: приложен. Приложение: консултации, Р., доплер на моз. Съдове, Ф.К….“. Изложени са съображения, че експертното решение на ТЕЛК представлява официален удостоверителен документ, който не е оспорен от страните в производството и с оглед указанията на чл. 179 ГПК съдът следва да го съобрази при разрешаването на спора по същество. Взето е предвид, че при даване на своите констатации по приетата в първата инстанция СМЕ вещото лице д-р Д. Н. Н. не е съобразил силата на този документ, тъй като е посочил, че в производството не са представени медицински документи, които да обосновават поставените от ТЕЛК диагнози. Изложени са съображения, че в чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) са посочени въпросите, по които ТЕЛК се произнася, които в случая не са били оспорени по надлежния административен ред и при даване на своето експертно становище вещото лице е следвало да съобрази посочените диагнози без да изисква представяне на друга медицинска документация и изследвания за обосноваването им. Прието е, че ЕР като административен акт е издаден в предписаната от закона форма – обективиран е като съдържание по образеца, предвиден в чл. 4 от наредбата и е мотивиран, като съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК единствено Националната експертна комисия е компетентна да се произнесе въз основа на медицинската и друга документация. Взето е предвид също така, че за здравословното състояние на Б. К. Д. и неговите диагностицирани заболявания и провеждано лечение е представена История на заболяването №10163/25.10.2014г. на Клиника по вътрешни болести, пулмология, фтизиатрия и клинична алергология при Медицински институт-МВР, от която се установява, че същият е провел болнично лечение с окончателна диагноза: Лобуларна пневмония на левия долен белодробен дял. О.. Бронхиална астма – изострена. Придружаващи заболявания: Състояние след ИМИ във ВБС. АХ III ст. Доброкачествена простатна хипертрофия…Консултации със специалисти: Уролог – Закл. ДГТХ. Терапия Тамсол 0.4 1 т. за абм. Лечение. Да се изследва стерилна урина. Невролог – Ш.вертебрален синдром. Тензионно главоболие. Дадена терапия Мидокалм 2х1 т.10 дни, Кетонал 1 ами и.м. 3-5 дни, Дерматолог – Дг Херпес симплекс тип I, терапия: Оксикорт х 1 дн…“. Посочено е, че от копие на УФ №109180/16/17.11.2014г. на името на Б.К.Д., 57 г. е видно „… пристигане в 20.20 часа; Повод за повикването: Астматик. ГДС. Преди седмица изписан с пневмония. Поведение: ОМ (оставен на място). Диагноза: Вертикален синдром. Ст.пост инс.цер.ВБС…“. За установено е прието, че на 16.11.2014г. Б. Д. се е почувствал зле и е потърсил помощ от Спешна медицинска помощ, като в съставения за това фиш №109180 е посочено извършеното посещение: „…на място в 20.20 часа; отпътувал 20.40 часа. Анамнеза: С оплаквания от …(не се чете)…Първоначален преглед: Неврол.статус: в съзнание, няма отпадни симптоми, нормални зеници, ГКС-15т. Дишане: 10-24; Хемодинамика:130/80; допълнителен клиничен преглед: Пулмо, кор-ритмична, отслабено в двете белодробни основи…(не се чете)… Тонове ясни. Корем…Няма отпадни симптоми. Отрича Е. Работна диагноза: Вертижен синдром, Астма бронх., Ст.пост пнев.син, Ст. Пост. И. във ВБС. Лекарства и дози: Diaxepam 1 амп и.м., Д. 1 амп и.м., Папаверин 1 амп и.м. Насочен към невролог в …(не се чете) порядък…“. Взето е предвид, че за така посоченото посещение на спешната помощ св.Ц. Д., която работи в Ц. сочи, че не помни конкретните оплаквания на пациента, а в представения по делото фиш не са четими ясно попълнените в бланката текстове. Посочено е, че според тази свидетелка изписването на Папаверин сочи за споделени оплаквания за болки в корема – спазмолит. Съобразено е, че по повод оплакванията на Б. Д., изразяващи се в главоболие, световъртеж, залитане, изтръпване на крайниците, гадене, повръщане, същият е посетил на 17.11.2014г. в 9.40 часа своя общопрактикуващ лекар – св.И. Д. Ч., като последната му е издала направление за хоспитализация с диагноза: „Последици от инсулт, неуточнен като кръвоизлив или инфаркт на мозъка“, при което за прегледа при св.Ч. е съставен и амбулаторен лист. Въз основа на представен по делото амбулаторен лист е прието за установено, че на 17.11.2014г. в 11.01 часа на Б. Д. е бил извършен преглед във „Втора МБАЛ – София“ ЕАД в приемо-консултативен кабинет за неврологични заболявания от д-р С. Б. Д.-Д. – специалист нервни болести като е поставена основна диагноза: Н81.3 „Други периферни световъртежи“ със снета анамнеза: Пациентът е лекуван до 31.10.2014г. за пневмония. Насочен от ОПЛ с диагноза „Последици от МСБ с оплаквания от главоболие, световъртеж. Обективно състояние: Неврологичен статус в граници на норма за възрастта. Няма данни за ОНМК. Периферен доброкачествен световъртеж след преживяна пневмония.“ Взето е предвид, че в амбулаторния лист в графа „Обективно състояние“ е изписан ръкописен текст: „Прегледа е за гастро, а аз имам болки в главата, гадене, повръщане, виене на свят. Отказ да бъда приет“, като е установено, че автор на този ръкописен текст е Б. Д.. Въз основа на представените по делото доказателства е прието за установено, че медицински изследвания на Б. Д. при този преглед не са били извършени и консултация с гастроентеролог не е направена, като в представения по делото амбулаторен лист графа „Изследвания“ е останала непопълнена, а в графа „Терапия“ е вписано: Димерхидринат 3х1т., Деанексит 2х1 т. Въззивният съд е приел също така, че по делото не е установено при този преглед пациентът да е бил насочен за планов прием в лечебното заведение, както и да са му били дадени указания за посещение при гастроентеролог, в какъвто смисъл са дадените от С. Б. обяснения и показанията на св. Н. Г.. Взето е предвид, че за тези обстоятелства не са били съставени съобразно изискванията на закона в надлежната форма медицински документи, за което и д-р Д. е била санкционирана по административен ред с наказателно постановление №27-18/31.03.2015г. на МЗ. Съобразено е, че в последното е прието, че д-р Д. при извършения на 17.11.2014г. преглед на Б. Д. е нарушила правилата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, съгласно който правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в частта „достатъчност и качество на медицинската помощ“, за което ѝ е било наложено административно наказание. Въззивният съд е приел за установено от представените доказателства нарушение на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ в частта „достатъчност и качество на медицинската помощ“ от страна на д-р Д., тъй като при извършения преглед на Б. Д. и поставяне на диагноза в амбулаторния лист „Други периферни световъртежи“ не е провела изследвания и консултации със специалисти, съответно не е съобразила последния извършен преглед от личния лекар и не е съобразила дадените оплаквания от него за световъртеж, главоболие, гадене и повръщане, с което е нарушила и Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България (9.1; 9.1; 9.3; 9.4). При това е взето предвид, че при извършения преглед д-р Д. се е основала на медицински документи, сочещи за състоянието на Б. Д., неговите оплаквания и проведено лечение месец преди това в клиника на МВР без да извърши преценка на състоянието на пациента въз основа на обективна и навременно съставена медицинска документация с оглед състоянието на пациента и неговите конкретни оплаквания, а освен това е нарушила и правилата за съставяне на медицинската документация (установено е несъответствие между поставената диагноза по амбулаторен лист и амбулаторен дневник). При това е съобразено, че в представения по делото Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „Втора МБАЛ-София“ ЕАД в чл. 32 са утвърдени правила за писмено оформяне на отказа на пациент да бъде приет в лечебно заведение, като в случая не е установено подобно оформяне на отказ, както и не е установено спазване на правилника за начина на оформяне на предложението на д-р Д. за преглед и консултация със специалист гастроентеролог, съответно за насочване за планов прием в лечебното заведение. Взето е предвид също така, че в чл. 31, ал. 3 от правилника на болницата е предвидено, че болницата приема пациенти с направление за хоспитализация, каквото Б. Д. е притежавал, както и че според чл. 31, ал. 1 от правилника приемът в болницата се осъществява в консултативно-диагностичен блок чрез консултативни кабинети, а на 17.11.2014г. д-р Д. е била в консултативния кабинет на болницата. Посочено е при това, че според чл. 31, ал. 5 от правилника на болницата при прием на пациент се извършват диагностични дейности и лечебни дейности, а при състояния, заплашващи живота – спешни или неотложни животоспасяващи дейности, докато по отношение на Б. Д. при постъпването му в консултативния кабинет на това лечебно заведение не са били извършени никакви дейности. За ирелевантно е прието каква е поставената диагноза и какво е проведеното лечение на Б. Д. по-късно след неправомерното поведение на д-р Д. при проведения преглед на 17.11.2014г. Посочено е, че по-късно на 17.11.2014г. Б. Д. е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ с окончателна диагноза: Исхемичен мозъчен реинсулт във ВБС. Дискоординационен синдром. Придружаващи заболявания: Морбус хипертоникус гр. II-сърдечна и мозъчна форма. Хипертонично сърце. Бронхиална астма – средно тежка форма. Ш. и поясни спондилартроза. Посочено е също така, че за проведеното лечение в своята експертиза вещото лице е приело, че е налице несъответствие между отразения в историята на заболяването неврологичен статус и този, описан в епикризата от лечението – в епикризата освен дискоординационен синдром, залитане в неопределена посока, умерено живи еднакви двустранни сухожилни и надкостни рефлекси, без синдром на менинго-радикулерно дразнение, са описани и позитивни орални автоматизми, каквито няма в графата „Неврологичен статус“, както и че при проведеното на 18.11.2014г. скенографско изследване на главен мозък не е установено каквото и да е наличие на патологични отклонения. Въззивният съд е приел, че тези изводи на експерта по СМЕ са ирелевантни, доколкото същите не са предмет на спора. Посочено е, че при съобразяване на установения в чл. 6, ал. 2 ГПК принцип съдът не е сезиран със спор за правомерността на проведеното лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“. Прието е, че е установено неправомерно поведение на д-р Д., изразило се във вече посочените в мотивите нарушения като е взето предвид, че извършената от д-р Д. преценка дали да хоспитализира или не пациента на 17.11.2014г. при посочените от него оплаквания с придружаващите го медицински документи не се основава на обективни по своя характер изследвания и консултации и съответно нейният отказ да стори това отново не се основава на обективни критерии, въз основа на които съдът да приеме за правилно нейното субективно решение, преценка и поставена диагноза. При това е съобразено, че в производството е установено какви са били оплакванията на Б. Д. към този момент (субективни по своя характер), както и че същите са били основани на обективни факти – съществуващи и диагностицирани по съответния ред след изследвания и консултации здравословни отклонения. Поради това е прието, че преценката на д-р Д. да не извършва изследвания, да не извърши консултации със специалисти и да не приеме пациента в лечебното заведение противоречи на обективното му състояние, отразено в съставените по надлежния ред медицински документи. Прието е също така, че при така установеното неправомерно поведение е установено и нарушение на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „Втора МБАЛ-София“ ЕАД, тъй като Б. Д. не е хоспитализиран по спешност и същевременно на същия не е предложен планов прием в лечебното заведение, не е насочен към специалист-гастроентеролог в лечебното заведение. За ирелевантно по отношение на извода дали е налице противоправно поведение на ответника е прието обстоятелството дали след напускането на лечебното заведение пациентът е или не е припаднал, съответно къде точно и кога е станало това, доколкото установяването на този фактически довод би довело единствено до определяне на по-високо по размер обезщетение при изследване на конкретното неправомерно поведение. Даденото от експерта по СМЕ становище, че в случая са несигурни и неподкрепени диагнозите „инсулт“ и „реинсулт“ за този пациент съдът не е възприел от една страна поради това, че становището се основава на изследвания, извършени в друго болнично заведение и без съобразяване със съставените медицински документи с официален характер, а от друга страна поради това, че съдът не е сезиран със спор за проведеното преди посещението при ответниците и след това лечение на пациента Б. Д.. Посочено е, че тези обстоятелства не променят формирания извод за извършени нарушения на правилата на Закона за здравето и правилника на лечебното заведение, доколкото в случая е взето субективно решение от специалист без обективна специализирана обосновка за това. Прието е, че как това решение се е отразило на живота и здравето на пациента е установено чрез показанията на св.М., според които след случката Б. Д. има страхове, че при необходимост и нужда няма да бъде приет в болница, а както е посочила и св.Ч., личен лекар на Б. Д., след този случай пациентът я посещава винаги с придружител, защото се страхува, че няма да му бъде оказана медицинска помощ. По тези съображения въззивният съд е приел за установени елементите на непозволеното увреждане – деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Прието е също така, че гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното лечебно заведение следва да бъде ангажирана по реда на чл. 49 ЗЗД, тъй като то отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложило работа в случаите, в които тези действия или бездействия са извършени виновно. Съобразявайки така изложените от въззивния съд съображения по установяване на фактическата обстановка, обсъждане на събраните доказателства, както и по формиране на правните изводи за наличието на предпоставките на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците по предявените искове, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора С. Б. Д.-Д. предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Както последователно приема ВКС в своята практика, очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е квалифицирана форма на неправилност, която има значение при извършването на преценката по допускане на касационното обжалване. За да се приеме, че е налице това основание за допускане на касационното обжалване неправилността на въззивното решение следва да е съществена до такава степен, че да бъде видима при самия прочит на същото, т.е. да може да бъде констатирана от ВКС „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Подобни пороци на постановеното от СГС въззивно решение обаче в настоящия случай не се съзират само от прочита на същото. Доводите за неправилно възприемане на фактическата обстановка, за необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност могат да бъдат свързани с основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото обаче в настоящия случай не се поддържа от касатора. Не може да бъде споделена и тезата на касатора за вътрешно противоречие в мотивите към обжалваното решение и по-специално доводите, че обявени за ирелевантни за правния спор факти се ползват като аргументи при обосноваване на решението. Следва да се приеме, че този довод не съответства на съображенията в мотивите към решението, доколкото приемайки, че поставената в УМБАЛСМ “Пирогов“ диагноза и проведено лечение са без значение за изводите за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане, въззивният съд е посочил, че същите биха били релевантни само и единствено, ако поради неприемането на Б. Д. за лечение във „Втора МБАЛ-София“ ЕАД са били настъпили сериозни последици за неговото здраве, отбелязвайки при това, че подобна хипотеза в случая не е налице. За ирелевантно е прието и обстоятелството дали след напускането на „Втора МБАЛ-София“ ЕАД Б. Д. е или не е припаднал, съответно къде точно и кога е станало това, както и дали поставените в УМБАЛСМ „Пирогов“ диагнози са сигурни и подкрепени от съответните изследвания и тези обстоятелства не са били обсъждани, съобразявани и преценявани, т.е. ползвани като аргументи при обосноваване на решението. При прочита на решението не се констатира също така съдът да е приел за доказани твърдения на Б. Д. без да е посочил и съответните доказателства, на които е основал изводите си. А както вече беше отбелязано, доводи, свързани с необсъждането на събрани доказателства, т.е. на доказателства, които не са посочени в самото решение, не биха могли да обосноват извод за очевидната му неправилност, доколкото не могат да бъдат установени само от неговия прочит. По отношение на довода, че въззивният съд недопустимо е приел за доказани факти, установени в АУАН, издаден в административно-наказателно производство, подобна теза не може да бъде споделена, доколкото констатациите на въззивния съд са основани на съпоставка с предвиденото в представения по делото Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „Втора МБАЛ-София“ ЕАД, посочвайки, че тези констатации за неправомерно поведение, изразяващо се в нарушение на правилника, са отразени и в издадения от Министерство на здравеопазването АУАН. Констатациите, отразени в АУАН следователно сами по себе си не са посочени като обосноваващи наличие на основание за ангажиране отговорността на ответника – въззивният съд е съобразил, че липсват данни пациентът да е бил насочен за планов прием, както и да са му били дадени указания за посещение при гастроентеролог. Не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по поставените от касатора Б. К. Д. правни въпроси. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид разясненията, дадени в т.2 на ППВС №4/1968г. досежно понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а именно, че същото не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В случая при определяне размера на обезщетението е съобразена възрастта на Б. Д. към 17.11.2014г. – 57 години; здравословното му състояние към този момент, удостоверено в съставената медицинска документация; обстоятелството, че във връзка с конкретните оплаквания за здравословното си състояние същият е бил хоспитализиран в друго лечебно заведение на същата дата, както и че липсват данни за настъпили тежки и необратими последици за живота и здравето му във връзка с поведението на ответниците; понесените от Б. Д. неимуществени вреди във връзка с поведението на ответниците; обществено икономическите условия в страната към този момент. При така изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд е съобразил дадените в ППВС №4/1968г. указания по прилагането на чл. 52 ЗЗД, а именно, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването с обективните критерии (указани в постановлението) като възраст на пострадалия, вид и характеристика на уврежданията, прогноза за възстановяване, обществено-икономическите условия в страната и др. Съобразени са и дадените в постановлението разяснения, че следва да се вземат преди и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането. Съображенията на въззивния съд и извършената от него преценка, при която са отчетено като цяло поведението на ответника по иска С. Б. Д.-Д., съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочената в изложението, според която съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение за извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за конкретния спор правно релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Както вече беше отбелязано, в обжалваното решение въззивният съд последователно е проследил и анализирал всички установени по делото факти и обстоятелства около извършения на 17.11.2014г. преглед на Б. Д. във „Втора МБАЛ-София“ ЕАД, както и предхождащите го обстоятелства, преценил е значението на всеки един от тези факти както за осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане, така и за определянето на размера на обезщетението, акцентирайки при това на значението на обстоятелството, че не са били спазени основни принципи, характеризиращи правото на достъпна медицинска помощ, а именно своевременност, достатъчност и качество. Съобразено е, че именно неспазването на тези принципи е обусловило начина, по който Б. Д. се е чувствал, доколкото конкретните обстоятелства при извършването на прегледа на 17.11.2014г. са оставили в пациента съмнение доколко медицинска помощ изобщо му е била оказана, дали същата е била достатъчна, а оттам и формираното в него недоверие и страхове, че при необходимост и нужда няма да бъде приет в болница, определено в касационната жалба като страх от евентуален отказ от лечение и необходимост да бъде придружаван от трето лице при посещения при лекар-специалист. Именно тези обстоятелства обаче, за които касаторът Б. Д. твърди, че не са били съобразени от въззивния съд, всъщност са в основата на преценката му за размера на дължимото обезщетение. С оглед изхода на спора в полза на С. Б. Д.-Д. следва да бъде присъдена сума в размер на 490лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платено на процесуалния ѝ представител за подадения отговор на касационната жалба на Б. К. Д.. Доколкото процесуалният представител на Б. К. Д. не е подал отговор на касационната жалба на С. Б. Д.-Д. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител, осъществяващ правна защита и съдействие при условията на чл. 38А ЗА не следва да бъде присъждано. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение