Определение № 406 от 26.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1520/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. К. Д. – К. и К. П. Б. чрез процесуалния пълномощник адвокат К. срещу определение № 53 от 28. 05. 2020 г. по в. ч. т. д. № 94/2020 г. на Великотърновски апелативен съд. С него е оставена без уважение подадената от жалбоподателите частна жалба с вх. № 765/27. 01. 2020 г. срещу определение № 9 от 06. 01. 2020 г. по т. д. № 29/2019 г. на Ловешки окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е спряно производството по делото до приключване на ДП № 86/2019 г. на ОСС в ОП – Стара Загора с влязъл в сила акт. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Излагат се доводи, че за да се приложи разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданското дело, следва престъпните обстоятелства да са разкрити при самото му разглеждане чрез събиране на доказателства, а не преди да е даден ход на същото. Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят следните въпроси: „1. Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото, предвид изричния законов текст – при разглеждането на гражданското дело да се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, ако не е извършена размяна на книжа и ход на делото не е даван, т.е. не е извършено разглеждане на делото?; 2. В случай че по гражданското дело не е даван ход, не са събрани доказателства и делото не е разглеждано, поради което и не са събрани доказателства въз основа на които да се установят престъпни обстоятелства, може ли съдът да направи извод за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК или този извод е преждевременен?; 3. Предвид изричното изискване гражданското дело да е разглеждано, може ли, без това условие да е изпълнено, да се направи извод за разкрити престъпни обстоятелства от значение за гражданския спор или тази норма не може да се тълкува разширително и да се прилага без разглеждане на делото, по аналогия и въз основа на предположения?; 4. На кой етап от делото съдът може да прецени наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на делото и от значение ли са диспозитивното начало и отговора на исковата молба; извършване на разследване по делото и установяване на идентичност с наказателното дело – наличие на известен обвиняем за конкретни обвинения, за да прецени дали от това наказателно дело зависи изхода на гражданското?; 5. Трябва ли всяко спиране да е категорично обосновано и с доказана необходимост или съдът може да спре производството по висящо гражданско дело при всяко предположение за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК?; 6. Трябва ли да се спре производството по гражданското дело до приключване на досъдебното производство, респ. наказателното дело, при положение че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и гражданското право, присъдата или решението се отнася до осъждане или оправдаване само за конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 НК, но те могат да са различни от установените в гражданското производство нарушения на правилата за движение, а за последните нарушения присъдата няма действие?; 7. Трябва ли да е установена идентичност на обвиняем/ подсъдим и конкретни нарушения по наказателното дело с тези по висящото гражданско дело, за да се спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК?; 8. Трябва ли да се спре производството по гражданското дело до приключване на наказателното дело, при положение че по делото е приложен констативен протокол за ПТП, а в чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение?; 9. След като застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за компенсиране на вредите, може ли съдът да се освободи от това задължение и да не дължи произнасяне при наличие на много по-голям обем доказателства от тези, с които разполага застрахователят?; 10. Има ли законово основание за спиране на гражданското дело при предявена претенция за компенсиране на морални вреди от ищеца в резултат на деликт на конкретно лице, ако наказателното производство, образувано във връзка със същия деликт се води срещу неизвестен извършител, т.е. не е установена идентичност между деянието и дееца в двете производства?; 11. Спирането на гражданското дело до приключване на наказателното не води ли до грубо нарушаване на принципа на справедливост, постигането на който е основната цел по тези дела, като се отчете твърде продължителното водене на наказателни дела в определени случаи и последващото водене на гражданско дело с години и до риск за изтичане на установената петгодишна давност?; 12. Спирането на гражданското дело до приключването на наказателното не води ли до грубо нарушаване на правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт, и не противоречи ли това на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица /както с презумпцията за вина, така и с прекия иск по КЗ/?; 13. Трябва ли да се спира гражданското дело до приключване на наказателното и увредените да са принудени да получат реална компенсация 6 – 7 години след увреждането, обосновано ли е подобно спиране и съответства ли на принципа на справедливост?“. По първите седем въпроса, десети въпрос, единадесети, дванадесети и тринадесети въпрос частните жалбоподатели се позовават на противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС, намерила израз в определение № 59/09. 02. 2018 г. по т. д. № 2242/2017 г. на I т.о., определение № 655/19. 09. 2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV г.о., решение № 25/17. 03. 2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на II т.о., определение № 616/21. 07. 2014 г. по т.д. № 1732/2014 г. на I т.о., Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк.д. № 5/2005 г. на ОСГТК. Твърдят, че произнасянето на въззивния съд по пети въпрос не съответства на решения на Европейския съд по правата на човека от 10. 05. 2011 г. по д. № 3734/05 /F. v. B./ и д. № 48059/06/ и № 2708/09 /D./Hamanov v. B./. Сочат, че всички въведени с изложението въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД не е заявил становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Ловешки окръжен съд за спиране на производството по т. д. № 29/2019 г. до приключване с влязъл в сила акт на производството по ДП № 86/2019 г. на ОСС в ОП – Стара Загора, Великотърновски апелативен съд е приел, че са се осъществили предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в случая са предявени искове по чл. 432 КЗ и са налице данни за образувано и неприключило досъдебно производство във връзка с ПТП, при което е починала П. Д., съответно майка и баба на ищцата К. и на ищцата Б.. Позовавайки се на чл. 300 ГПК, съдът е изложил съображения, че с оглед наличието на образувано досъдебно производство с предмет настъпилото ПТП, вследствие на което се претендират обезщетения за неимуществени вреди по настоящото дело, именно в наказателното производство ще се установят обективните и субективни признаци на престъплението, в резултат на което е настъпило произшествието, част от които са елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, функция от което е отговорността на застрахователя. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поставените в инкорпорирано в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са включени в предмета на спора и да са обусловили изхода на делото, тъй като са теоретични, при формулирането им се изхожда от тези на жалбоподателките, които не са възприети от съда и не се подкрепят от данните по делото, и не са били предмет на обсъждане в обжалвания акт на въззивния съд. Освен това, така както са формулирани, въведените въпроси предполагат извършване на преценка за правилността на обжалвания съдебен акт, която не може да се осъществява в стадия по селекцията на касационните жалби, съответно не може да обоснове достъпа до касация /т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Същевременно не са налице и твърдяните от частните касационни жалбоподатели допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване. По процесуалноправния въпрос за основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело е налице формирана константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление /решение № 116/15. 05. 2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19. 09. 2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о., определение № 782/29. 11. 2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о./. Постоянна е практиката на ВКС, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, съответно чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца – чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по посочените искове за заплащане на обезщетения и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране. Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. От значение са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 05. 04. 2006 г. по тълк.д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК /отм./ - разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава. В случая произнасянето на въззивния съд за съществуване на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по исковете по чл. 432 КЗ, за да бъде установен фактът на престъплението и да бъде съобразено решението по претенциите за обезщетяване с крайния изход на наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния застраховател, е в съответствие с посочената практика на ВКС, поради което не може да се приеме, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Наличието на константна и актуална практика по релевантния принципен въпрос изключва и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не и надлежно аргументирано /т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г./. С оглед релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за достъп до касация следва да се изтъкне, че същото не включва разрешаването на правен въпрос в противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 94/2020 г. на Великотърновски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение